Елизабет Адлър
Всичко или нищо (14)

Глава 14

Марла вече го чакаше, когато той се върна от Ероухед.

— Ти беше там — каза тя, като че ли го обвиняваше в нещо. — Видях всичко по телевизията. Балуърт прилича на пълнен омар, толкова е доволен от себе си, че е успял да залови човека… Стив Малърд е арестуван…

— Не е арестуван. Отведоха го за разпит.

— Това означава, че още не са намерили тялото.

Ал се усмихна.

— А ти как си, любима. Благодаря, че ме попита, денят беше много тежък…

— Не ме баламосвай, Жиро. Защо не ми се обади, за да ми кажеш, че ще отидеш до Ероухед? Исках да дойда с теб. Можеше да ти бъда от полза.

Ал съблече ризата си и я хвърли върху дивана, тапициран с кафява кожа.

— Не, този път нямаше да ми бъдеш от полза. — Изрита маратонките от краката си, без да се навежда, и започна да събува дънките си.

Марла не сваляше поглед от него. Прехапа леко пълната си долна устна и изпусна лека въздишка.

— Защо не си със слиповете, които ти купих?

— Аз съм си просто старомоден, Марла. Човек от отминалите дни.

— Може би трябва да се опиташ да се променяш в крак с времето.

Той й се усмихна и направи опит да мине покрай нея, но тя го улови отзад за гащетата.

— Почакай, къде си мислиш, че отиваш?

Погледът му беше толкова непритворен, колкото и усмивката му.

— Какво друго би могъл да направи човек, чийто ден е бил тежък, освен да вземе душ?

— Не още… — Ръцете й се пъхнаха вътре в гащетата му. — О, господи, Жиро! — нададе стон тя. — Защо трябва да имаш члена на тийнейджър?

— А ти какво знаеш за тийнейджърите? — Той се обърна, за да може тя да го обгърне по-плътно, и я прегърна.

— Някога бях тийнейджърка… — Сега тя го целуваше, като впиваше жадно устни в неговите.

— Доста отдавна е било… — Той я хвана за косите, отдалечи лицето й от своето и се засмя.

— Не си играй на детектив с мен — каза Марла. — Пък и не беше толкова отдавна. За теб е било по-отдавна.

Той въздъхна.

— Печелиш, скъпа — И я целуна. Силно, настоятелно. Така, както мъжът целува жената, по която е луд, помисли си щастливо Марла, която вече събличаше късата си синя рокличка.

— Исусе! — Той я погледна, силно изненадан. — Не мога да повярвам, че не носиш бельо!

— Идвах специално при теб. Така е по-бързо…

— Тя беше в ръцете му, корем до корем, възбудените зърна на гърдите й опираха в широкия му гръден кош, възбудата се засилваше. Тя го ухапа леко по ухото. — Искаш ли да вземеш душ? — прошепна тя.

— Може и една студена бира.

— Копеле! — извика тя, а той се засмя, взе я на ръце и я понесе към банята.

В банята, облицована с черни плочки, беше приятно хладно, водата беше топла, а не неприятно гореща, а силната светлина от луминесцентната лампа определено не подпомагаше романтичните настроения.

— Чувствам се така, сякаш съм звезда в порнофилм — каза задъхано Марла и отметна дългата си мокра коса от очите си. — О, господи, о, господи, Жиро, направи го отново, да, о, да, направи го отново…

Гърбът й беше плътно прилепнал към стената, бедрата й обгръщаха талията му, дупето й беше здраво стегнато в неговата хватка. Той влизаше дълбоко в нея.

— О, Жиро, Жиро — стенеше тя, — ти си най-добрият, просто най-добрият… — И тя потъна в онова усещане, което беше като да изпаднеш в блажено безсъзнание, да се откъснеш от реалността. Усещане, с което нищо на този свят не може да се сравни.

Ал все още я притискаше към себе си, краката му трепереха, потта им се смесваше с водата, струяща от душа.

— Ставам прекалено стар за това.

Тя отпусна глава на рамото му.

— Нямаш шанс, бейби. Все още можеш да се мериш с най-добрите. Поне — добави дяволито тя — доколкото мога да отсъдя от моя опит.

— Кучка! — Той целуна устните й, после обсипа с целувки шията й. Нададе могъщ стон и каза: — Не мога да продължавам така. Трябва да ме оставиш да си отида.

Марла се засмя, плъзна краката си по неговите и стъпи на пода, отново притиснала корем в неговия.

— Мисля, че те обичам, тебе, немощни старецо — прошепна тя.

Силният смях на Ал щеше да им проглуши ушите, отразен от черните плочки.

— Да, скъпа. Почакай, докато не видиш порнофилма. Мисля, че ще изглеждаш страхотно.

— Знаех си, че има нещо в ъгъла, под който е разположена тази луминесцентна лампа. Не е необходимо светлината й да е насочена право под душа, нали? И, като си помисля, че ти имам доверие! — Тя сапунисваше гърба му сега и се правеше на много заета с гъбата.

— По-добре внимавай какви ги вършиш, защото може отново да изпаднеш в беда.

— Искаш ли да се обзаложим? — Тя се смееше, когато той отново я взе в прегръдките си.

 

 

— Къде отиваш? — Марла се протягаше доволно на сивата ленена кувертюра на леглото, вече силно нагъната, и гледаше Жиро, който си обуваше чисти гащета и в момента подскачаше на един, космат и силно мускулест, крак като щъркел, на когото му е трудно да запази равновесие. — Мислех да си поръчаме пица. С много пипер върху едната половина. Твоята половина — добави тя с усмивка.

— Съжалявам, бейб, но трябва да тръгвам. Ще поръчам една за теб.

Тя скочи на крака с блеснали очи.

— Какво означава това? Закъде трябва да тръгваш?

— За Сан Диего, скъпа. По-точно за Лагуна. Имам среща със съдбата на Стив Малърд.

Тя се отпусна на възглавниците с мрачно изражение на лицето.

— Трябваше да се досетя. Целуваш и бягаш, винаги така правиш.

— Поне не говоря неприятни неща, след като съм те целунал. Искаш ли пица?

— Разбира се, че не. Аз дори не обичам пица. Ям я само за да правя компания.

Той спря да закопчава ризата си и я погледна.

— Ха, тогава кой изяжда половината ми пица всеки път, когато си поръчам? Сигурно в леглото ми има и някоя друга жена.

— О, добре — каза тя кисело и отметна косата си от прекрасните си, блеснали гневно, сиво-зелени очи. — Но обичам пица само след секс.

— С мен, предполагам? — Той май я вземаше на подбив. — Съжалявам, миличка, няма нищо, което да обичам повече от това да ям пица в леглото заедно с теб. Дори ще ти налея чаша италианско вино, за да преглъщаш по-лесно. Прекрасно „Кианти“, което съвсем случайно се намира в доста добре заредената ми изба.

— Твоята изба се помещава под кухненския плот и аз случайно знам, че там има само две бутилки евтино италианско червено вино, една бутилка доброкачествено калифорнийско „Шардоне“, което вероятно някой друг ти е дал, защото е повече от сигурно, че ти не би платил шейсет долара за бутилка вино, и няколко големи бутилки японска бира „Асахи“. О, и две бутилки „Перне“, макар да се озадачавам защо те не са в хладилника.

— Окей, не съм познавач и ценител на виното. Никога не мога да отделя време, за да науча всичко това. Налей ми една чаша и вече съм щастлив. — Той дръпна нагоре ципа на дънките си и пъхна босите си ходила в маратонките. Наведе се, за да завърже връзките им. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Какво? — Само за секунда тя беше вече вън от леглото и намъкваше синята минирокличка през главата си.

Той я погледна.

— Току-що промених решението си.

— Какво искаш да кажеш? — Тя обу кремавите си кожени сандали, подръпна рокличката си надолу и му се усмихна лъчезарно. — Готова съм.

— Наистина ли мислиш, че ще ти позволя да излезеш оттук, облечена в това? И без бельо?

Тя отново дръпна рокличката си надолу.

— О, не бъди чак толкова старомодно превзет, Жиро. Обещавам да държа коленете си плътно едно до друго.

— Ха! Няма начин, лейди. Няма начин да влезеш в полицейското управление на Сан Диего, облечена така. Или, по-скоро, разсъблечена така.

— О… — Тя прекоси стаята, отвори едно от чекмеджетата на сивия метален шкаф, в който Ал държеше бельото си. — Ето! — каза тя и издърпа чифт от неговите слипове. — Това ще покрие всичко, което е необходимо да бъде покрито.

Те висяха около стройните й бедра, но още по-свободни бяха на дупето й. Въпреки нежеланието си, Ал се засмя.

— Трябва да ти се признае, Марла, че винаги имаш отговор на всичко.

— Заради практиката в упражняването на законите. Не можеш да завършиш университет по правни науки, без да знаеш отговорите на всичко. — Тя дръпна нагоре ципа на панталонките и каза: — И точно затова трябва да съм с теб, когато Балуърт разпитва клиента ти. Аз ще го спра, когато се опита да го вкара в капана. А ти ще се грижиш той да не каже нещо, което да го злепостави.

— Дадено, бейби. — Той я хвана за лакътя и така влязоха в гаража, където той отвори вратата на „Корвета“ за нея.

— Господи, защо да не отидем с моята кола? — Тя го погледна умолително.

— Не, но ще ти кажа какво мога да направя за теб. Ще сваля покрива, така косата ти ще изсъхне само за минути по магистралата.

— Глупости. — Тя се качи с мрачно изражение на лицето и той затръшна вратата след нея.

— Щом обичаш мен, трябва да обичаш и колата ми.

Той се засмя, докато излизаха шумно от гаража. Смееше се и когато се носеха по „Куинс Роуд“ и „Сънсет“, откъдето щяха да излязат на шосе — 405 юг. Но след малко мислите му се върнаха отново към Стив Малърд и делото срещу него, което набираше скорост.