Елизабет Адлър
Всичко или нищо (37)

Глава 37

И ето че отново се намери в евтините мотели. Почти беше забравила какво е да живееш така — с миризмата на освежители за въздух, на засъхнала пот и на храна, взета в хартиени кесии от китайски ресторант. Беше забравила какво е да спиш на изтънял дюшек и на хлъзгави чаршафи от изкуствена материя, да се миеш в недотам чисти и много тесни бани. Сега мразеше Джими дори още повече, защото заради него беше принудена да преживее отново всичко това.

Боядиса косата си черна и застана пред напуканото огледало в банята. Започна да я реже с ножичките си за нокти. По лицето й се стичаха сълзи — солени като горчивината, изпълнила гърдите й. Господи, какво ми се наложи да се направя?, плачеше тихичко тя, като гледаше новото си, грозно отражение в жестокото огледало. А бях толкова красива, имах такава успешна кариера. Имах почти всичко.

Струваше й се, че вече цяла вечност чака да арестуват Стив Малърд. Започна да се пита дали не е сбъркала някъде. Тревожеше се и ден, и нощ. Струваше й се, че и тревогите й няма да имат край. Започна да отслабва. Просто вече не можеше да се храни, храната й се виждаше отвратителна. Стомахът й приемаше само бутилка текила и чиния пържени картофи и една-две малки кифлички може би, докато слушаше новините по телевизията. Също като Вики Малърд.

Ал Жиро и неговата лъскава мадама разследваха случая. Видя ги по телевизията, няколко пъти чете статии за тях в жълтата преса. Жиро беше много умен, дори прекалено умен. И тя започна да се изнервя. Увереността, че винаги тя е правата, че винаги е по-силната, започна да се стопява. Тогава измисли следващия си план — да убие Вики Малърд и отново да натопи Стив. Така полицията щеше да е принудена да го арестува за нейното убийство. И после, поне така предполагаше тя, щяха да повярват, че той е убил и Лори Мартин. Беше отчаяна, струваше й се, че това е последният й шанс.

Правеше плановете си извънредно внимателно. Дори се сдоби с фалшива шофьорска книжка, което беше толкова лесно, че тя се зачуди защо по-голямата част от населението си правеше труда да учи за истински. После си купи (от четвърта ръка) „Акура“ произведена през 1989, и шофира чак до Ероухед. Преоблечена като член на спасителен отряд, застана близо до колибата на Стив Малърд и изчака, докато го видя, че заминава с колата си, „Форд Таунус“, към селото.

Той дори не си беше направил труда да заключи вратата. Много хора правеха така тук, горе в планината. Беше направо детска игра да намери подходящ нож, къс и с остър връх, оставен небрежно на дървената поставка в кухнята.

Трябваше да е преполовила пътя до Лос Анджелис, преди Стив да се е върнал в колибата. Беше изчислила внимателно времето за това пътуване, защото трябваше много точно да прецени момента, в който да му се обади. Той трябваше веднага да хукне към дома си, където да намери съпругата си мъртва. И после, веднага след него, в къщата щеше да се втурне полицията, тя щеше да се погрижи за това.

Беше много лесно да се справи с Вики. Всъщност дори й беше доставило удоволствие. Наслаждаваше се на безумния ужас в очите на Вики, на клокоченето, което се надигаше в гърлото й, докато нейните ръце изстискваха живота от нея, на миризмата на кръвта й.

И тогава се появи Марла. Прекъсна я точно по средата на деянието, което много приличаше на това да те прекъснат по средата на безумно див секс. Дори сега си спомняше неудържимия гняв, който я беше завладял и гореше в погледа и. Спомняше си и как онази кучка се съпротивляваше, докато накрая не я довърши — или поне така мислеше тя — с бутилката вино.

В този момент чу входната врата да се отваря. Изскочи от къщата, бърза като светкавица, и се скри в мрака. Подкара колата по тъмните задни улички на север към шосе 101, като внимаваше да не превишава скоростта, за да не я спрат.

И изгубената й самоувереност се върна веднага щом видя новините по телевизията и научи, че Стив Малърд е арестуван за опита си да убие съпругата си. И че също така е заподозрян в убийството на Лори Мартин. Отново беше спечелила.