Елизабет Адлър
Всичко или нищо (1)

Глава 1

Ал Жиро, частен детектив, седеше в бара на хотел „Риц Карлтън“, ядеше миниатюрни сандвичи и пиеше тъмна силна бира. В същото време размишляваше над живота и над факта, че не може да запали цигара, докато чака жената на живота си, която винаги закъсняваше.

Бяха минали девет месеца, откакто беше пушил за последен път. Достатъчно време, за да роди един пакет „Кемъл“ помисли си той с мрачен хумор и сдъвка поредната хапка сандвич. Така постъпваше Марла с него. Как беше станало това, как и беше позволил да добие такова влияние над него? Сведе поглед към старите си избелели дънки, към карираната си риза с къси ръкави, към протритите си ботуши и към колана от змийска кожа, на които подхождаше повече прилагателното „древен“, отколкото „стар“. Коланът имаше сребърна тока и беше купен преди десетилетия от магазин в родния му град в Ню Орлиънс. Ал се усмихна. Поне не беше успяла да промени стила му на обличане.

Ал беше станал частен детектив по принуда. Не му беше лесно. По-лесно щеше да му бъде да стане престъпник.

Беше отгледан от майка си в една от най-бедните части на града, заедно с другите нейни синове, петима на брой. По някакъв странен начин, тя успяваше да ги предпазва от беди. По-късно той многократно се беше питал как ли беше ставало това. За него щеше наистина да бъде много лесно да кривне от правия път и да стане престъпник. Приятелите му наричаха незаконния начин на живот „лесен и приятен“ и непрекъснато го изкушаваха. Беше се спречквал няколко пъти със закона, но нищо особено. Беше завършил гимназия, след което веднага си беше намерил работа, за да подпомогне финансово семейството си. И тогава един от братята му беше убит в престрелка край шосето. Мъката и гневът на Ал бяха толкова силни, че му се прииска веднага да намери и убие младежа, който беше сторил това. Желаеше отмъщението толкова силно, че изпитваше осезаема болка. Майка му непрекъснато го разубеждаваше. „Две злини не правят една добрина, сине“, казваше му тя през сълзи. „Ако излезеш там, навън, поне се опитай да направиш нещо добро.“

Единственият известен на Ал начин да направи добро беше да стане или свещеник, или полицай. Той определено беше по-годен за ролята на полицай. Беше израснал на улицата, беше хитър, атлетично сложен, амбициозен и изпълнен с гняв, бърз с ритниците и юмруците. Беше успял да се издигне до поста детектив в отдел „Убийства“, женен, разведен.

Дойде обаче денят, в който Ал усети, че е преситен от живота на полицай: от безкрайните часове работа, от жестокостта и безчувствеността, от това непрекъснато да вижда само грозната страна на живота — трагедиите и травмите. Пенсионира се рано, опакова малкото си лични вещи в малка чанта, ушита от дебел и мъхест вълнен плат, целуна майка си за „довиждане“, даде буйно прощално парти за тримата си останали братя и съпругите им и замина за Лос Анджелис — „Земята на възможностите“.

Нае офис на втория етаж на булевард „Сънсет“ Офисът имаше стъклени врати, на които със златни букви беше изписано неговото име и думите „частен детектив“, а по-долу: „Работата се извършва при пълна дискретност“ с малки печатни букви. На балкона му имаше саксии с пурпурни бугенвилии, а през отворения прозорец нахлуваше шумът от оживеното движение по „Сънсет“. По тротоарите потокът от хора също не стихваше: елегантно облечени бизнесмени, гости на града, проститутки, изпълнителни директори на звукозаписни студия, контета и пищни калифорнийски момичета. Достатъчно, за да отвличат ума му от работата.

Създаде си връзки в местната полиция, в офиса на главния прокурор на града, в две напълно легални фирми и работата му започна да нараства. Разводи, измами, злоупотреби. Жени, които искаха да знаят в какво са замесени съпрузите им. И мъже, които искаха да знаят дали не ги преследват и кой се опитва да ги убие. И тогава удари джакпота с онзи случай за добре известния на всички мъж, който беше обвинен, че се е опитал да убие жена си. Ал успя да докаже, че не е възможно човекът да е бил там по времето на убийството, и така го отърва. И изведнъж се оказа, че е много търсен.

Работата беше рискована, често опасна, но той беше израснал на улицата, беше играл с момчета като тези, когато беше дете. До деня, в който убиха брат му, той ги беше наричал „приятели“. А сега определено беше на страната на закона. На справедливостта.

Ал работеше упорито и се стараеше заради клиентите си. Някои от тях бяха виновни, някои — не. И в двата случая той просто си вършеше работата и представяше доказателствата.

Живееше сам в малка къща на хълма Холивуд, тоест, когато не беше в нейния апартамент на булевард „Уилшир“ с любимата си, Марла Квищович — руса, около трийсетте, със стил, много секси, много красива и въпреки че изглеждаше като филмова актриса — професор по правните науки в Пепърдайн.

Срещнаха се на грандиозно холивудско парти, дадено в чест доказване невинността на известен актьор, обвинен, че е удушил бившата си приятелка. Ал беше започнал с разследване миналото на актьора, както и на приятелката му. Просто за да бъде сигурен. С упоритостта на Шерлок Холмс, посети родните им градчета и беше възнаграден — откри втория баща на приятелката, който бил обвинен, че я е изнасилил, когато била дете. Откри също така доказателство, че въпросният втори баща е бил в Лос Анджелис в нощта на убийството. И свидетели, които се заклеха, че мъжът бил неестествено ревнив.

Защитата тръгна от тази отправна точка и направи на пух и прах обвинението. Съмнението беше прехвърлено върху втория баща. А при такива обстоятелства, нито един съд не би осъдил актьора.

Ал беше звездата на партито. Специално за случая, той беше облякъл сако над вечните си дънки и карирана риза, но се чувстваше крайно неудобно в мраморното фоайе на холивудския дом.

Стоеше до прозореца и гледаше залетите от лунна светлина фонтани и красивите терасовидни градини, като отпиваше бавно от втората си чаша уиски. В същото време се чудеше кога най-рано ще бъде удобно да се измъкне, когато кадифен глас каза зад гърба му:

— Здравейте, Ал Жиро.

Той се обърна и видя една от най-красивите жени на света. До този момент не беше виждал по-красива от нея.

— Чаках да ви бъда представена, но нямах късмет, така че ще се представя сама. Марла Квищович. Професор по правните науки в Пепърдайн и ваша голяма почитателка. И бивш областен прокурор.

Беше облечена в червена рокля. Къса, с презрамки, дълбоко изрязана и секси. И ако не бъркаше, много скъпа. Русата й коса стигаше до раменете и нежно се полюшваше, когато тя накланяше глава на една страна и го гледаше със засмените си сиво-зелени очи. Устата й беше удивителна — с пълни, чувствени устни, долната, от които по-пълна и по-чувствена.

— И така? Взех ли изпита?

Чак тогава той усети, че се е втренчил в нея.

— Извинете ме, изненадахте ме. — Той й протегна ръка и тя я взе в двете си длани.

— Както и вие — мен — добави шепнешком.

Оттогава двамата я караха чудесно, като се изключат непрекъснатите им дрязги и моментите, също много на брой, когато тя настояваше да му стане партньор, а той отказваше. Представата на Марла за работата на детектива беше смешна. Никой не би могъл да я приеме на сериозно. Тя беше прекалено пищна. И от другата страна на живота. Богато семейство, скъпи училища, умна. Определено не беше дете на улицата. Неин плюс беше само това, че е била областен прокурор две години. А в Лос Анджелис да бъдеш областен прокурор означаваше да се сблъскаш с най-грозната страна на живота. И все пак Ал искаше да я държи настрани от подобни гледки.

— Какво, по дяволите, виждаш в мен? Необразован нехранимайко, бивше ченге? Какво може да намери красива жена като теб в задник като мен? — запита я той първия път, когато правиха любов.

Марла въздъхна и го погледна замислено. Лицето на Ал беше с остри черти, ъгловато: изпъкнали скули, гъсти черни вежди над дълбоко поставени сини очи, четвъртита челюст, издаваща побойника. Изглеждаше точно като детектив от детско серийно анимационно филмче. Добавете мека шапка на главата и вратовръзка и… пред вас ще застане Дик Трейси. В карираната риза и дънки, той щеше да изглежда съвсем на място, подпрян на тезгяха в някой евтин бар. А ако облечеше костюм, можеше да мине за шеф на отдел. Истински хамелеон, помисли си Марла, изведнъж заинтересувана от двойствената природа.

— Вълнение, възбуда — прошепна тя и захапа ухото му. — Ти си различен. Точно на другия край. Обратната страна на това, което правя аз. В моето царство е спокойно, цари безпристрастие. А в твоето викат: „Горе ръцете!“. Харесва ми контрастът, а освен това искам да ти помогна.

— Да ми помогнеш? — Той беше изумен.

— Нали знаеш, при разрешаването на случаите. Мисля, че ще бъда много добър детектив.

Той я изгледа подозрително.

— Марла, ако искаш да си намериш работа, има и по-лесни начини от този да спиш с някого.

Тя се усмихна.

— Освен това — прошепна, като го целуна леко по устните — ти си толкова добър в леглото…

В този момент, поне той мислеше така, Марла можеше да получи, която работа си пожелае…