Колин Грийнланд
Открадни си свят (11)

1.

Историята продължава, така както и пътешествието. Ние се носехме към неизвестността, заобиколени от несъществуващото. Намирахме се толкова далече от Земята, че вече почти не усещахме несекващия й доскоро призив.

Във всяко дълго пътуване настъпва един момент — нито тук, нито там — когато преобладаващата доскоро реалност започва да губи своята хватка върху нашето съзнание. Моментът на заминаването избледнява, ала и крайната цел е твърде далеч, за да бъде видяна. „Да навлезеш в Оклахома“ — така го характеризира веднъж един познат пилот. Разказа ми, че пресякъл по суша Северноамериканския континент. По средата, каза той, са разположени толкова пусти равнини, че дори видът на едно-единствено дръвче може да предизвика изненада, а разлятото петно на пасящо в далечината стадо е вече истинско събитие. Брегът, от който си потеглил, е изгубен безвъзвратно в мъглявите спомени за еднотипни градчета и безсънни нощи. Виолетовите планини, които ще ознаменуват пристигането ти, са още недостижими отвъд хоризонта. Караш ден и нощ, но не ги съглеждаш отпред с пукването на зората. Чуваш само свистенето на гумите, пътят назад е изпъната черна лента, разминаваш се с други превозни средства, поклащащи се върху гумите си също като теб, но скоро преставаш да забелязваш пейзажа зад стъклото, вглъбен в собствените си чувства.

С какво е по-различно състоянието на нашите звездни пътешественици, преживяващи като миниатюрни буболечки върху къс скала, които не виждат нищо наоколо, освен зле боядисания и еднообразен декор, месец след месец, година след субективна година. На планетарната повърхност, както на всяка евклидова равнина, пътешественикът би използвал пространството, за да измерва времето: дължината на сенките, спирките по пътя, часовете между нощувките. Ала в промеждутъчното пространство на физичната структура, достъпно единствено чрез граматичните геометрии на фраския елементарен синтаксис, няма пространство и следователно няма какво да се види. Отвъд „Изобилие“ е само кухата, безжизнена обшивка на кораба — забранено място дори за най-непретенциозните му обитатели.