Колин Грийнланд
Всичко от начало (47)

БГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ

 

ТКД.СТД

 

РЕЖИМ? ГЛАС

 

СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? 18.08.67

 

ГОТОВНОСТ

 

„Контрабандистите“ трябва да свирят на 5сватба. Трябва да свирят някъде. Навсякъде другаде, но не тук.

Страшно ще са подходящи за 5сватба.

Веднъж бях на 5сватба, знаеш ли?

 

НА КАКВО СТЕ БИЛИ, КАПИТАНЕ?

 

На 5сватба. Не са много хората, които могат да се похвалят с това.

 

ПРЕДПОЛАГАМ.

 

Не са много хората, които са били опандизвани на Мнтсе, та какво остава за 5сватба.

 

КАПИТАНЕ?

 

Да, Алис?

 

КАКВО Е 5СВАТБА?

 

Палернианска сватба. Спомняш ли си, когато бяхме на Мнтсе?

 

ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ, НАЛИ?

 

Точно така. Имахме договор със снабдителите.

 

КАРАХМЕ ХРАНА.

 

Разни неща, които палернианците обичат да ядат. Магмен хляб.

 

КЕСТЕНИ.

 

Да. Жълъди, цели купища жълъди.

 

СУШЕНА КОНСКА КАРАНТИЯ.

 

Корени от сладник.

 

ОСТАНАХ НА ДОК МНОГО ДЪЛГО.

 

Ами, нали имаше сватба. После ме опандизиха. Не ти ли разказах, когато се върнах?

 

НЕ БЯХТЕ МНОГО СЛОВООХОТЛИВА, КАПИТАНЕ.

 

Не бях.

 

НЕ СЕ ЧУВСТВАХТЕ ДОБРЕ.

 

Така е.

 

СВАТБИТЕ СА БРАКОСЪЧЕТАТЕЛНИ ЦЕРЕМОНИИ, НАЛИ?

 

Точно така.

 

ТОГАВА КАКВО ОЗНАЧАВА 5СВАТБА?

 

Палернианците правят всичко по петима. Знаеш го.

 

НО НЯМАТ ПЕТ ПОЛА, НАЛИ?

 

Не, това е обществено събитие. Много обществено. Когато сключваш брак, се жениш за един от роднините си, за роднина на партньора си и за един от неговите партньори. Любовници. Всички едновременно. Искам да кажа, че така образуват петорката. Не зная какво правят в леглото, но ако се съди по 5сватбата…

А те определено се размножават.

Коридорите на Мнтсе гъмжат от деца, къдрави тийнейджъри, повели тайфи пухкави мъничета. Знаеш ли, че откакто са тук, са успели да отгледат две поколения?

Децата като че ли са навсякъде — в работилниците, на митницата, в заведенията в краката ти постоянно се завират бебета. Тичат наоколо, пищят и крадат нахут от баровете. Понякога съвсем малките се покатерват в скута ти, започват да се гушат и да ти ровят в джобовете.

Там се натъкнах на Фриц Ювенти, беше на дипломатическа мисия, изпълняваше секретна задача, не зная, уреждаше някаква тарифа в полза на Валенцуела. Там му харесваше. Обичаше децата. Разхождаш се из резиденцията на делегацията с по едно хлапе във всяка ръка, трето се подрусваше на раменете му и постоянно му смъкваше перуката над очите. Той викаше и продължаваше.

— Хей! Така не виждам къде ходя! — Обикаляше в кръгове и накрая нарочно се забиваше в стената, хлапето на раменете му пишеше от кеф, мислеше си, че е страхотно. — Ако не виждам, мога да те изпусна. — И се преструваше, че се препъва на пода, хващаше го в последния момент и другите виеха наоколо и подскачаха по стените. Мислеха си, че е страхотно.

Тъкмо той ми разказа за 5сватбите.

— Ако някога имаш възможност, Табита, съветвам те да се възползваш. — Седеше си там с брича и колосаната си яка, мило се усмихваше под огромния си нос и ме потупваше по крака. Старо коце. Говореше така, като че ли ставаше дума за групова екскурзия до Сейнт Астрея Капела, но си го спомнях от нощите на старото „Упорство“. Когато чичо Фриц се държи много сериозно и любезно, пази се!

Та именно затова толкова се зарадвах, когато ме покани. На 5сватбата, имам предвид. Женеха се дъщерята на новоназначения колдски управител, братът на един пилот, а другите бяха, чакай да си спомня, братът на нейната майка, 5братът, искам да кажа, или беше неговият 5брат и другият съпруг на нейната майка…

 

НАВЯРНО ИМАМ ДИАГРАМА, КАПИТАНЕ, АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА Я ПОТЪРСЯ.

 

Не си прави труда, Алис. И без това всичко е страшно сложно. Цяло чудо е, че изобщо са в състояние да образуват петорки. Всъщност обаче, почти всички успяват, нали?

 

ТЕ ОПРЕДЕЛЕНО СА МНОГО СОЦИАЛНИ, НО НЕ МОГА ДА КАЖА, ЧЕ СЪМ ГИ БРОИЛА.

 

Винаги са по петима. Не само браковете им. Такива са работните им групи, спортните отбори, екипажите, оркестрите. А когато им се родят деца, стават цял клан, макар че всъщност са си голяма детска градина, както изглежда. Не разбирам как ги познават.

Щом се оженят, те са си абсолютно верни, нали знаеш, Алис. Съвсем са изгубени един без друг. Ако ги разделиш, започват да чезнат. Петорката се разпада само, когато един от тях умре. Ако не успеят да открият някой друг, някои полудяват. Понякога ги виждаш да се лутат из общежитията или ремонтните докове, четирима палернианци, приказващи с някой, който не е там. Престават да се грижат за себе си. Получават онези ужасни рани. После изведнъж започват да трошат каквото им попадне.

Обаче същото правят и на 5ватбата.

Когато се женят, палернианците се събират с всичките си роднини, а те са страшно много. И вършат едни неща, трудно ми е да ти ги обясня. Нещо като танц, оргия и бинго едновременно. Продължава с дни. Има много ядене, пиене и пушене. Затова обръщат огромно внимание на доставките.

 

ТАКА ЛИ ВИ ПОКАНИХА, КАПИТАНЕ?

 

Нещата, които докарахме, конските карантии и всичко останало, бяха спешна поръчка, защото някой им беше отказал в последния момент. Затова ужасно ми се зарадваха и ме поканиха да остана.

Първият ден беше просто голямо оливане. Искам да кажа, имаше даване на обети, бележене на уши и така нататък, но всеки път, щом някой кажеше нещо, прекъсваха церемонията за пиене, а когато петима души постоянно говорят, има много пиене. И танци под шумна музика. В залата бяха нафрашкани неколкостотин палернианци, но беше много весело и възбуждащо. И горещо… ала никой не се биеше. Когато се женят, те влизат в някакъв автоматичен хормонален цикъл, който не им позволява да се карат с някой от партньорите си или техните роднини. Това беше нещо ново за мен. Сигурно съм се държала доста зле и не съм представила добре нашия вид. Страхотно се забавлявах, повече не помня.

Когато на другия ден се домъкнах до залата, хм, до бюфета де, който всъщност повече приличаше на гигантски нощви, цялата храна беше изядена или разчистена и вместо нея в средата на пода имаше огромна камара вещи.

 

ВЕЩИ ЛИ?

 

Да. Лични вещи. Дрехи, обувки, касети, бижута, парчета глина, намазани с боя. Бухалки и топки. Дълги сакове, пълни с мазна стара вълна. Неща, без които не може да живее нито един палернианец. Бяха ужасно много.

Очевидно, когато се жениш, трябва да донесеш всичко от стария си дом, всичките си вещи, нещата, с които си израснал, и да ги натрупаш на голяма камара, а след това да ги смачкаш.

С това се създава новата петорка. Някой дава знак, петимата се появяват иззад завесата и танцуват около купчината. Всички пляскат, тропат и пърдят. После започват да скачат върху вещите си. И ги подхвърлят във въздуха. След това се замерят с тях. Мятат ги към стените; Чупят ги. Те… е, вече ти стана ясно.

И след известно време към тях се присъединяват всички гости.

Проблемът беше, че всичко това стана в голямата обществена зала на Мнтсе. Предполагам, че някои са забравили къде се намират. Сигурно у дома им на Палерния или там откъдето идват постоянно има 5сватби и всички участват в щях, така че няма сърдити съседи. Така самият ти си собственият си съсед, ако разбираш какво искам да кажа. Всичко наоколо е собственост на петимата домакини: Не зная. Както и да е, когато купчината беше изпотъпкана, започнаха да трошат мебелите. После донесоха нещата от другите стаи и ги разбиха. Картините от стените. Онези големи стъклени бутилки с цветя. Компютърни пултове. Нали знаеш, когато са възбудени, палернианците могат да носят страхотни тежести. Та ние се разделихме на две групи и…

 

НИЕ?

 

Ами, да. Те знаят как да те накарат да се почувстваш у дома, тези палернианци. Та се разделихме на две групи, по една в двете части на залата, и докато другата се опитваше да запали каквото й попадне, моята група се въоръжи с пожарогасители и започна да пръска навсякъде. Падна голям смях.

После се чу онзи ужасен вой. Беше сирена. Всички се заливахме от смях и викахме, мислехме си, че го прави някой от нас.

Само че бяха ченгетата.

Втурнаха се вътре, бяха десетки, носеха снаряженията си за контрол на тълпите, крещяха и се пенявеха. Биеха хората, лично го видях. Някой ме одра по едната ръка и хълбока.

 

СЕГА СИ СПОМНЯМ. КУЦАХТЕ. ВЕДНАГА СИ ЛЕГНАХТЕ. И КАШЛЯХТЕ, НАЛИ?

 

Имаха сълзотворен газ и ултразвукови бичове. Не зная какво нямаха. Сборичках се с двама от тях. Струва ми се, че се мъчеха да ми облекат някакви дрехи, пък аз не исках. Единият ме удари по главата. Аз не си го спомням, други ми го разказаха, когато се свестих.

Свестих се в затвор, в зикурат, и една адвокатка от земянитската делегация на Мнтсе опищяваше орталъка заради някакъв процедурен въпрос. Каза, че съм била насилена или заблудена, едно от двете. Така казват, когато някой изложи вида. Не само палернианците имат стаден манталитет.

Аз си траех и чаках да ми мине главоболието. Струваше ми се, че имам десет главоболия едно върху друго. Накрая адвокатката ме измъкна, някъде към главоболие номер осем.

Та затова закъснях да те взема, разбираш ли, Алис? Бях на 5сватба.

 

ДА, КАПИТАНЕ. РАЗБИРАМ.

 

Или може да съм била на демонстрация. На политически митинг. Бунт.

Кой ги знае палернианците?