Морис Дрюон
Законът на мъжете (9)

VIII. ПОСЕЩЕНИЯТА НА ГРАФ ДЬО ПОАТИЕ

Граф дьо Поатие не се залъгваше с илюзии. Той бе спечелил първата си победа, показна и бърза. Но знаеше, че противниците му няма така лесно да сложат оръжие.

Веднага след като монсеньор дьо Валоа положи пред него клетва за вярност — само на думи — Филип прекоси двореца, за да поднесе почитанията си на снаха си Клеманс. Придружаваха го Ансо дьо Жоенвил и графиня Мао. Юг дьо Бувил избухна в сълзи и падна на колене пред Филип, целувайки ръцете му. Бившият шамбелан не бе присъствувал на следобедното събрание. Не бе напускал поста си и бе стоял през всички тези часове с ръка на шпагата, а докато конетабълът обсаждаше двореца, бе изживял страшна тревога.

— Извинете, монсеньор, извинете слабостта ми. Плача от радост, че отново сте тук… — мълвеше той и сълзите му се стичаха по пръстите на регента.

— Няма нищо, драги, няма нищо — отвърна Филип.

Старият месир дьо Жоенвил не позна граф дьо Поатие.

Той не позна впрочем и собствения си син, а когато три пъти му повториха кои са, той ги обърка и се поклони церемониално пред наследника на името си.

Бувил отвори вратата на спалнята на кралицата. Тъй като Мао понечи да влезе след Филип, попечителят, възвърнал енергията си, каза властно:

— Само вие, монсеньор, само вие!

И затвори вратата под носа на графинята.

Кралица Клеманс беше бледа, уморена и явно далеч от грижите, които толкова много вълнуваха двора и жителите на Париж. Когато граф дьо Поатие пристъпи към нея с протегнати ръце, тя неволно помисли: „Защо не ме омъжиха за него? Днес нямаше да бъда вдовица. Защо за Луи? Защо не за Филип?“ Опита се да си забрани подобни въпроси, струваха й се упреци към всемогъщия създател. Но нищо, дори и благочестието не можеше да забрани на една двадесет и три годишна вдовица да се пита защо другите млади мъже, другите съпрузи са живи!

Филип я уведоми, че е поел регентството и я увери в пълната си преданост.

— О, да, братко, о, да! — пошепна тя. — Помогнете ми! Искаше да каже, без сама да знае как точно да го изрази: „Помогнете ми да живея, помогнете ми да се избавя от отчаянието, помогнете ми да родя това дете, което е едничкото нещо, свързващо ме занапред със земята.“

— Защо чичо ни Валоа — поде тя — ме накара да напусна едва ли не насила къщата ми във Венсен? Луи ми я дари, преди да издъхне.

— Искате ли да се върнете там? — попита Поатие.

— Това е единственото ми желание, братко! Там ще закрепна. И детето ми ще се роди по-близо до душата на баща си, в дома, където тя напусна света.

Филип не вземаше лекомислено никакво решение, дори и второстепенно. Той погледна през прозореца острия връх на Сент-Шапел, чиито очертания бяха леко забулени и неопределени за късогледите му очи.

„Ако задоволя желанието й — разсъждаваше той, — тя ще ми бъде благодарна, ще ме смята свой защитник и ще ме остави да решавам всички въпроси вместо нея. От друга страна, противниците ми по-трудно ще се свързват с нея във Венсен, отколкото тук и по-малко ще я използват срещу мен. Впрочем при сегашното й униние тя не би могла да бъде полезна никому.“

— Искам, сестро, да задоволя всички ваши желания — отвърна той. — Щом събранието на висшите благородници ме избере за регент, първата ми грижа ще бъде да ви върна във Венсен. Сега е понеделник, събранието, което ще ускоря, ще се състои навярно в петък. Идната неделя ще слушате, вярвам, божествената литургия в собствения си дом.

— Знаех, Филип, че сте добър брат. Вашето завръщане е първата утеха, която ми праща бог.

Щом излезе от покоите на кралицата, Филип отиде при тъща си и Ансо дьо Жоенвил, които го чакаха. Мао се бе скарала с Бувил и крачеше с мъжката си походка надлъж нашир по плочите на галерията, охранявана от оръженосци.

— Е, как е тя? — попита Мао.

— Благочестива и примирена, и много достойна да дари Франция с крал — отвърна граф дьо Поатие, така че думите му да бъдат чути от всички присъствуващи.

После добави полугласно:

— Както е изтощена, не ми се вярва да износи детето си до края.

— Това би бил най-добрият подарък, който може да ни направи, и нещата ще се оправят много по-лесно — отвърна Мао също шепнешком. — Пък и ще се сложи край на цялата тази мнителност и на охраната около нея. Откога перовете на кралството нямат достъп при кралицата? И аз бях вдовица, дявол взел го, а можеха да идват при мен за работите на графството!

Филип, който още не бе виждал жена си, откакто се бе завърнал, придружи Мао до двореца Артоа.

— Дългото ви отсъствие бе много мъчително за дъщеря ми — каза Мао. — Но ще я заварите очарователна и свежа. Никой не би повярвал, че е в навечерието на освобождаването си. Такава бях и аз като бременна — чевръста до последния ден.

Срещата на граф дьо Поатие и жена му развълнува и двамата, макар да мина без сълзи. Доста натежала, Жана се движеше с мъка, но видът й издаваше здраве и щастие. Вече се беше стъмнило и светлината на свещите, благоприятна за тена, заличаваше следите на бременността по лицето на младата жена. Тя носеше червена коралова огърлица, тъй като се смяташе, че коралът улеснява раждането.

В присъствие на Жана Филип доби ясно съзнание за спечелените успехи и си позволи да изпита доволство от самия себе си. Като прегърна през раменете жена си, той каза:

— Струва ми се, миличка, че ще мога занапред да ви наричам госпожа регентката.

— Дано бог даде, повелителю мой, да ви даря със син отвърна тя, като се притисна леко до слабото, но яко тяло на съпруга си.

— Бог би проявил най-висша милост — прошепна Филип на ухото й, — ако го забави до петък.

Скоро изникна спор между Мао и Филип. Графиня д’Артоа смяташе, че дъщеря й трябва да се премести в двореца още начаса, за да бъде заедно с мъжа си. Филип, напротив, настояваше Жана да остане в двореца Артоа. Той излагаше няколко довода, доста убедителни, но които не разкриваха истинската му мисъл и не обезоръжиха Мао. Дворецът можел да стане арена на бурни и шумни събрания, вредни за родилка. От друга страна, той смятал, че ще бъде по-прилично Жана да се настани в двореца, когато Клеманс отиде във Венсен.

— Но възможно е утре Жана изобщо да не може да мръдне — изтъкна Мао. — Не държите ли детето ви да се роди в двореца?

— Тъкмо това бих искал да избягна.

— Сега вече наистина не ви разбирам, зетко — заяви Мао и повдигна мощните си рамене.

Тази препирня уморяваше Филип. Той не беше мигнал тридесет и шест часа, беше изминал предишната нощ петнадесет левги на кон и бе прекарал след това най-трудния, най-бурния ден през живота си. Чувствуваше, че брадата му покарва и клепачите му от само себе си се затварят. Но беше решен да не отстъпи. „Да си легна — мислеше си той. — Да ми се подчинят и да си легна!“

— Да попитаме Жана. Какво е вашето желание, миличка?

Мао имаше мъжки ум, мъжка воля и постоянен стремеж да утвърждава престижа на фамилията си. Жана, съвсем различна по природа и много по-сдържана, досега сякаш беше предназначена от съдбата да играе второстепенна рокля, както при почестите, така и в драмите. Сгодена първоначално за Луи Вироглавия, за да бъде дадена после — чрез един вид замяна — на втория син на Филип Хубави, тя можеше известно време да смята, че ще бъде някой ден кралица на Франция и Навара, преди да я измести братовчедка й Маргьорит. Замесена най-отблизо в скандала в Нелеката кула, тя се бе докоснала до прелюбодеянието, без сама да го извърши. Затова и в наказанието бе избягнала доживотния затвор. Докато Маргьорит, убита в затвора, се бе превърнала вече в прах, докато Бланш продължаваше да се мъчи, все още затворена, тя си бе възвърнала съпруга, семейството, положението си в двора. Приучила се на благоразумие по време на едногодишното си пленничество в Дурдан, тя се стараеше да не се изложи на никакъв риск. Не държеше особено детето й да се роди в двореца. И тъй като искаше главно да угоди на мъжа си, който, както тя отгатваше, имаше солидни основания да държи на своето, тя отвърна:

— Искам да родя тук, майко. Тук ще се чувствувам по-добре.

Филип й благодари с усмивка Седнал в едно голямо кресло с високо облегало и скръстил дългите си нозе, той се осведоми за имената на жените и акушерките, които щяха да помогнат на Жана да се освободи, заинтересува се откъде е всяка една от тях, може ли да им се разчита напълно. Препоръча да ги накарат да се закълнат, предпазна мярка, която обикновено се вземаше само при кралските раждания.

„Колко грижлив и добър съпруг“ — мислеше си Жана, докато го слушаше.

Филип настоя също, щом почнат болките, вратите на двореца Артоа да се затворят. Никой не трябваше вече да излиза с изключение на едно лице, което ще го уведоми за раждането…

— …Това ще бъдете вие — каза той и посочи Беатрис д’Ирсон, която присъствуваше на разговора. — Моят шамбелан ще получи нареждания веднага да бъдете допусната при мен, дори ако съм в съвета. И ако не съм сам, ще ми кажете каквото трябва съвсем тихо, без да споделите дума с когото и да било… ако е син. Доверявам се на вас, защото си спомням, че вече изпълнихте веднъж добре поръчението ми.

— При това много по-добре, отколкото вие смятате… монсеньор… — отвърна Беатрис, като наведе леко глава.

Мао хвърли яростен поглед към Беатрис, сякаш за да я накара да спазва приличие. Това момиче със страдалческия си вид, с мнимата си наивност, с подмолната си дързост я караше да изтръпва. Но Беатрис продължаваше да се усмихва. Мимиката на двете им лица не се изплъзна на Жана. Тя чувствуваше, че тайните между майка й и придворната госпожица се сгъстяват и предпочиташе да не ги разнищва.

Обърна поглед към мъжа си. Той не бе забелязал нищо. Облегнал глава на креслото, бе заспал внезапно, повален от съня след победите си. По продълговатото му, обикновено строго лице, се бе разляло нежно и същевременно съсредоточено изражение, по което човек можеше да си представи какъв е бил като дете. Умилена, Жана се приближи предпазливо и го целуна съвсем лекичко по челото.