Морис Дрюон
Законът на мъжете (23)

VI. ФРАНЦИЯ В ЗДРАВИ РЪЦЕ

За да завладее трона, Филип V си бе послужил — в рамките на монархическата институция — с един способ, познат открай време, който на съвременен език се нарича държавен преврат.

Тъй като благодарение на собствения си авторитет и подкрепата на преданите си привърженици, беше поел основните кралски функции, той бе узаконил чрез юлското събрание правилника за наследяване, който можеше евентуално да бъде в негова изгода, но само след дълъг срок и прилагане на предварителните клаузи. Смъртта на малкия крал беше много благоприятна случайност. Като леко насили законното положение, създадено от него самия, Филип тутакси взе короната, без да спазва вече ни срокове, нито предварителни клаузи.

Вземе ли се власт при подобни условия, тя неминуемо е застрашена, поне в началото.

Зает изцяло с укрепване на положението си, Филип почти нямаше време да се порадва на победата си, нито да се полюбува на трона и на сбъднатата си мечта.

Върхът, на който е бе изкачил, беше много остър, за да се задържи на него.

В кралството езиците работеха усилено. Подозрението се предаваше от един на друг. Достатъчно добре познаваха здравия юмрук на новия крал и всички, които се бояха да не пострадат от него, се обединиха около Бургундския херцог.

Той от своя страна се озова бързо в Париж, за да оспори възцаряването на бъдещия си тъст. Настояваше да бъде свикан съветът на перовете и малката Жана Наварска да бъде призната за кралица на Франция.

За да си осигури регентството, Филип бе пожертвувал бургундското графство. За да запази кралската власт, предложи да раздели Франция и Навара, обединени толкова отскоро, и да предостави малкото кралство на племенницата си, върху която тегнеше съмнение, че е незаконнородена.

Но щом смятаха, че Жана е достойна да царува над Навара, не беше ли достойна да царува и над Франция? Херцог Йод беше на това мнение и отхвърли предложението на Филип. Щяха, значи, да изпитат силите си.

Йод замина в галоп за Дижон, откъдето отправи прокламация от името на племенницата си до всички феодали в Артоа, Пикардия, Бри и Шампания, с която ги приканваше да не се подчиняват на един узурпатор.

Той се обърна в същия дух и към крал Едуард II Английски, който въпреки усилията на жена си Изабел, побърза да влоши отношенията, като взе страната на бургундците. Възникнеше ли разединение във Франция, английският крал винаги виждаше в него възможност да освободи Гийена.

„Това ли постигнах, като разобличих прелюбодеянието на двете си снахи?“ — питаше се кралица Изабел. Заплашен така от север, изток и югоизток, всеки друг на мястото на Филип Дългия вероятно би отстъпил. Но новият крал знаеше, че има пред себе си няколко месеца. Зимата не беше време за воюване. Враговете му бяха принудени да чакат пролетта, за да придвижат войските си. За Филип най-неотложното бе коронясването му, което щеше да му придаде неотменимото достойнство на помазан от църквата крал.

Той пожела най-напред да насрочи церемонията за Благовещение: струваше му се добре знамение тя да стане в деня на влъхвите. Възразиха му, че гражданите на Реймс няма да могат да подготвят всичко. Разреши да отложат тържеството с три дни. Дворът щеше да тръгне от Париж на 1 януари, а коронацията щеше да стане в неделя, на девети.

След Луи VIII, първият крал, който не е бил избран, докато предшественикът му е бил жив, нито един наследник на трона не се бе втурвал така бързо към Реймс. Но и църковното утвърждаване се струваше недостатъчно на Филип. Той искаше да прибави още нещо, което да въздействува по нов начин на народното съзнание.

Често бе размишлявал върху наставленията на Еджидио Колона, настойника на Филип Хубави, човека, който наистина бе формирал мисълта на Железния крал и чийто трактат за принципите на кралската власт съдържаше забележки от рода на следната:

„В абсолютен смисъл би било за предпочитане кралят да се избира. Единствено порочните апетити на хората и начинът им на действие трябва да ни накарат да предпочетем наследствеността пред избора.“

— Искам да бъда крал със съгласието на всичките ми поданици — заяви Филип Дългия — и ще се почувствувам достоен да ги управлявам само на тази цена. И тъй като някои големи ми изменят, ще дам думата на малките.

Неговият баща му бе показал вече пътя, като бе свиквал в трудните моменти на царуването си събрания, на които бяха представени всички класи, всички „съсловия“ на кралството. Той реши през седмиците след Коронясването му да бъдат свикани две подобни събрания, само че с повече представители отпреди, едното в Париж за говорещите френски, другото — в Бурж за говорещите провансалски. И пръв произнесе думата „Генерални щати“.

Легистите бяха натоварени да редактират така текста, който щеше да бъде представен за одобрение от щатите, че Филип да изглежда посочен и избран от целия народ. Отново съвсем естествено използваха доводите на конетабъла, а именно че „на герба ни не стои хурка“ и че френското кралство е много благородно, за да попадне в женски ръце. Доста необяснимо се основаха на факта, че между високоуважавания Луи Свети и Жана Наварскаса се изредили трима наследници на престола, докато между Луи Свети и Филип — само двама. Това обаче напълно основателно накара граф дьо Валоа да извика: „Защо не мен в такъв случай, между мен и Луи Свети стои само баща ми!“

Накрая съветниците в Парижкия съд, пришпорени от Мил дьо Ноайе, изровиха не особено убедително стария обичаен кодекс на франките, датиращ отпреди приемането на християнството от Хлодвиг. Този кодекс не съдържаше нищо относно предаването на кралската власт. Беше твърде недодялан сборник по гражданско и наказателно съдопроизводство и освен това неразбираем, тъй като беше на осем века. Едно кратко указание постановяваше, че наследството на поземлена собственост трябва да бъде разделено по равно между децата от мъжки пол на умрелия собственик. Това бе всичко.

Повече не бе нужно на няколкото доктори по гражданско право, за да изградят въз основа на него аргументите си. Френската корона можеше да принадлежи само на мъже, защото кралската власт предполага притежание на земи. И най-доброто доказателство, че салическият кодекс е бил прилаган от самото начало, не беше ли фактът, че досега на трона се бяха редували само мъже? По този начин Жана Наварска можеше да бъде елиминирана, без изобщо да се прибягва до обвинението, че е незаконнородена, което не можеше да се докаже. Докторите бяха майстори на мъгляви доводи. Никой не се сети да им възрази, че династията на Меровингите не води началото си от салическите франки, а от сикамбрите и бруктерите. Никой също не се заинтересува да види с очите си този прословут салически закон, всъщност измислен, на който привидно се позоваваха. Същият този закон бе широко застъпен във френската история, но преди това разори кралството, като предизвика стогодишна война.

Действително прелюбодеянието на Маргьорит Бургундска щеше да струва скъпо на Франция.

Но засега централната власт не бездействуваше. Филип вече преустройваше администрацията, викаше едри буржоа в съвета си, създаваше така наречените „рицари-придружители“, за да благодари по този начин на онези, които неуморно му бяха служили още от Лион^[1].

Той откупи монетния двор в Манс от Шарл дьо Валоа, а после още десетина други, пръснати из Франция. Занапред всички монети в обръщение в кралството щяха да бъдат сечени само от краля.

Като си спомни идеите на Иоан XXII, когато още беше кардинал Дюез, Филип подготви реформа на системата за наказателните глоби и канцеларските такси. Всяка събота нотариусите щяха да внасят в държавната хазна получените суми и регистрирането на различните документи щеше да става срещу такси, определени от Сметната камара. Мерките, въведени в кралските канцеларии, бяха в сила и за митниците, превотствата, градските сенешалства и за всички финансови постъпления. Произволът и злоупотребите, които се ширеха след смъртта на Железния крал, бяха сурово преследвани. Във всички обществени слоеве, в цялата държавна дейност, в съдилищата, пристанищата, пазарите и панаирите, всички почувствуваха и разбраха, че Франция е в здрави ръце… ръцете на двадесет и пет годишен мъж.

Вярност не се печели без благодеяния. Филип щедро заплати възкачването си на трона.

Старият сенешал Жоенвил се оттегли в замъка си Васи, където искаше да умре. Знаеше, че е към края на дните си. Синът му Ансо, който още от Лион не бе се разделял с Филип, каза един ден на краля:

— Баща ми твърди, че във Венсен са станали странни неща, когато умрял малкият крал. До ушите му са стигнали обезпокоителни слухове.

— Зная, зная — отвърна Филип. — И на мен някои обстоятелства тогава ми се сториха изненадващи. Да ви призная ли какво мисля, Ансо? Не бих желал да злословя за Бувил, защото нямам никакви доказателства. Но се питам дали не се оказа недостоен за поверената му задача. Толкова се вълнуваше, вслушваше се в толкова празни приказки! Безкрайната му мнителност даде храна на хорското въображение… Тъй или иначе, вече е много късно.

Той замълча и добави:

— Ансо, аз ви вписах за едно дарение от държавното съкровище, възлизащо на четири хиляди ливри, и то ще бъде израз на моята благодарност за подкрепата, която винаги сте ми оказвали. А ако в деня на коронясването братовчед ми, Бургундският херцог, както смятам, няма да бъде там, за да върже шпорите ми, вие ще направите това. Достатъчно знатен сте за това.

Открай време златото е било най-здравият катинар за устата. Но Филип знаеше, че при някои хора той трябва да бъде и с допълнителна украса.

Оставаше да се уреди случаят с Робер д’Артоа. Филип се радваше, че бе държал в затвора опасния си братовчед по време на последните събития. Само че не можеше да го държи безкрайно в Шатле. Всяка коронация обикновено е придружена от прояви на благоволение и помилвания. След настойчивото застъпничество на Шарл дьо Валоа Филип се престори на добродушен владетел.

— Само за да ви угодя, чичо — каза той, — ще освободя Робер… — Не довърши изречението си и като че ли мислено пресметна нещо: — …но три дни след отпътуването ми за Реймс. И без право да се отдалечава от Париж на повече от двадесет левги.