Морис Дрюон
Законът на мъжете (16)

IV. „ЩОМ НИ СЕ НАЛАГА ДА ВОЮВАМЕ…“

Никой — и най-малко Гоше дьо Шатийон — не успя да проумее коренно различното отношение на Филип към работите в Артоа. Като се обяви внезапно против решенията на своите пратеници, той каза, че изготвеното от тях помирение е неприемливо и поиска да сключат ново, по-изгодно за Мао. Рузултатът не закъсня. Преговорите бяха прекъснати и бароните, които го водеха от страна на Артоа и които представляваха умерените елементи, тутакси се присъединиха към групата на крайните. Бяха много възмутени. Конетабълът ги беше изиграл много грозно. Всъщност единственото средство беше силата.

Граф Робер тържествуваше.

— Не ви ли казвах, че с измамници не може да се преговаря? — повтаряше той наляво и надясно.

Следван от бунтовната си армия, той пак потегли към Арас.

Гоше, който се намираше в града само с доста малка свита, едва успя да избяга през вратата за Перон, докато Робер с развени знамена и победоносни фанфари влезе през вратата за Сент-Омер. За някакъв си четвърт час конетабълът щеше да бъде пленен. Това стана на 22 септември. Същия ден Робер отправи към леля си следното писмо:

„До твърде благородната и високопоставена госпожа Мао д’Артоа, Бургундска графиня, от Робер д’Артоа, рицар. Тъй като вие се противопоставихте неправилно на правото ми над графство Артоа, нещо, което много ме огорчава и всеки ден ми тежи и което повече не мога да търпя, известявам ви, че ще сложа ред в тази работа и ще си възвърна имуществото колкото мога по-скоро“.

Робер не беше голям писач. Тънките отсенки не му се удаваха и той беше особено доволен от писмото си, което изразяваше недвусмислено желанието му.

Когато конетабълът пристигна в Париж, лицето му изглеждаше доста начумерено и той не спести упреците си на граф дьо Поатие. Личността на регента не му внушаваше респект. Този младеж се беше родил и бе мокрил пелените си пред очите му. Той му каза всичко право в лицето и прибави, че много зле е използвал добрия служител и верния си роднина, който двадесет години е командувал войската, като го е пратил да преговаря при условия, от които после се е отказал.

— До днешния ден, монсеньор, аз минавах за честен човек, в чиято дума никой не се съмняваше. Вие ме накарахте да играя ролята на предател и изменик. Когато подкрепих правата ви за регенството, аз си мис лех, че отново ше видя във ваше лице нещо от моя крал, баща ви, с когото досега си приличахте по някои черти. Виждам, че жестоко съм се заблудил. Толкова ли много изпаднахте под женска власт, че да сменяте мненията си като ръкавица?

Филип се опита да успокои конетабъла, като се обвини най-напред, че е недооценил положението и че е дал погрешни инструкции. Няма смисъл да търсят компромисно решение с благородниците от Артоа, преди да сразят Робер. Робер е опасност за кралството и за честта на кралското семейство. Та нали той е подбудителят на клеветническата кампания против Мао, обвинена, че е отровила Луи X?

Гоше повдигна рамене.

— Че кой вярва на тези глупости?

— Не вие, Гоше, не вие, но други им дават ухо и са много доволни, че могат да ни навредят. Утре ще почнат да разправят, че аз, че вие сме замесени в тази смърт, която се опитват да изкарат подозрителна. Само че Робер направи погрешната стъпка, която, очаквах. Вижте какво е писал на графинята.

Той подаде на конетабъла копие от писмото от 22 септември и дададе:

— С това писмо той отхвърля присъдата, която съдът е издал по нареждане на баща ми през 1309 година. До този ден той само е поддържал враговете на графинята. Сега предприема бунтовно действие срещу законите на кралството. Вие ще се върнете в Артоа.

— А, не, монсеньор! — извика Гоше. — Много се опозорих там. Наложи ми се да бягам от Арас като подгонен от кучета стар глиган, без да успея дори да се изпикая. Пощадете ме и изберете друг да ръководи тази работа.

Филип сложи ръце пред устата си. „Ах, ако ти знаеше, Гоше, ако знаеше само колко ми е тежко, че те мамя! Но ако ти признаех истината, би ме презирал още повече!“ И той пое упорито:

— Ще се върнете в Артоа, Гоше, от любов към мен, защото горещо ви моля. Ще вземете със себе си вашия роднина Мил и ще отидете този път със силна войска от рицари и хора от общините, като вземете подкрепление и от Пикардия. И ще накарате Робер да се яви пред съда, за да отговаря за поведението си. Същевременно ще окажете подкрепа в пари и войници на гражданите от градовете, които са ни останали верни. А ако Робер не се подчини, ще видя как да го принудя по друг начин… Владетелят е човек като всеки друг, Гоше — продължи Филип, като го хвана за раменете. — Може да допусне грешка в началото, но още по-голяма грешка би било, ако упорствува. Кралският занаят се учи като всеки друг и явно още трябва да се уча. Простете ми, че заради мен се изложихте.

Нищо не трогва повече някой възрастен човек от признание за неопитност, направено от по-млад, особено ако младият е по-високопоставен от него. Погледът на Гоше леко се замъгли под сбръчканите му клепачи.

— А, щях да забравя — поде Филип. — Реших да бъдете опекун на бъдещото дете на коспожа Клеманс… тоест нашия крал, ако бог пожелае да бъде момче… и негов втори кръстник веднага след мен.^[1]

— Монсеньор, монсеньор Филип… — промълви много развълнуван конетабълът.

И се хвърли в обятията на регента, сякаш сам се бе провинил.

— Колкото до кръстницата — каза Филип, — решихме с госпожа Клеманс да бъде графиня Мао, за да пресечем всички лоши слухове.

След една седмица конетабълът пое към Артоа. Както можеше да се очаква, Робер отказа да се подчини на внушението и продължи да вилнее начело на рицарските банди. Но месец октомври не се оказа благоприятен за него. Той беше неудържим воин, но не беше голям стратег. Насочваше експедициите си безредно, ту на север, ту на юг според настроението си. Ретер преди ретерите, кондотиере преди кондотиерите, той бе по-скоро създаден, за да постави войнската си сила в услуга на другиму, отколкото да заповядва на самия себе си. В графството, което смяташе за свое, той се държеше като във вражеска територия, и най-сетне водеше първобитния, опасен, необуздан живот, който му беше присърце. Наслаждаваше се на страха, който се раждаше при лоявата му, но не забелязваше ненавистта, която оставяше зад себе си. Премного обесени на клоните на дърветата, премного обезгдавени, премного живи погребани сред гръмки, жестоки смехове, премного изнасилени момичета, все още със синини по кожата от броните, премного пожари бележеха пътя му. За да внушат на децата си да бъдат послушни, майките ги плашеха, че ще повикат граф Робер, но чуеха ли че е в околностите, грабваха мигом малчуганите в полите си и хукваха към най-близката гора.

Градовете се барикадираха. Занаятчиите, поучени от примера на фламандските общини, остреха ножовете си, а кметовете установяваха връзка с емисарите на Гоше. Робер обичаше сраженията на открито. Ненавиждаше обсадната война. Ако гражданите на Сент-Омер или Кале затвореха вратите на града пред него, той повдигаше рамене и заявяваше: „Ще се върна някой друг ден и ще измрете до един!“

И отиваше да се подвизава другаде.

Само че парите се стопяваха. Валоа вече не отговаряше на исканията му и редките му писма бяха пълни само с добри чувства и съвети за благоразумие. Толомей, милият банкер Толомей, също се правеше на глух. Бил заминал. Служителите му нямали нареждания… И папата се бе намесил. Беше писал лично на Робер и на няколко барони от Артоа, за да им припомни задълженията им…

Най-сетне една сутрин в края на октомври регентът заяви пред съвета все така спокойно, както при всяко важно свое решение:

— Братовчед ни Робер от доста дълго време вече се гаври с властта ни. Щом се налага да воюваме, ще развеем орифламата на празника на Сен-Дьони, последния ден от месеца, и тъй като месир Гоше отсъствува, аз лично ще водя войнството, което ще бъде командувано от чичо ни…

Всички погледи се обърнаха към Шарл дьо Валоа, но Филип додаде:

— …от чичо ни, монсеньор д’Еврьо. Бихме поверили с удоволствие тази длъжност на монсеньор дьо Валоа, който е доказал, че е голям пълководец, ако не бе принуден да отиде във владенията си в Мен, за да събере анатите от Църквата.

— Благодаря ви, племеннико — отвърна Валоа. — Вие знаете, че аз много обичам Робер и колкото и да съм против бунта му, непростима глупост на твърдоглавец, нямаше да ми бъде приятно да вдигна оръжие срещу него.

Войската, която събра регентът за похода си в Артоа доста се отличаваше от огромното войнство, което брат му бе натикал шестнадесет месеца преди това в мочурищата на Фландрия. Тя се състоеше от постоянните части и новобранци от кралските владения. Възнагражденията бяха високи: тридесет златни су на ден за феодал, довел опълчеше, петнадесет за рицар и три за обикновен стрелец. Свикаха под знамената не само благородници, но и хора от простолюдието. Двама маршали, Жан дьо Корбей и Жан дьо Бомон, владетел на Клиши, известен под прякора Безрогия, предвождаха войнството. Стрелците с арбалети на Пиер дьо Галар бяха в бойна готовност. Отпреди две седмици Жофроа Кокатри беше получил тайни нареждания с оглед на транспорта и доставките.

На 30 октомври Филип дьо Поатие развя кралската орифлама в Сен-Дьони, На 4 ноември беше в Амиен и тутакси прати оттам втория си шамбелан Робер дьо Гамаш, ескортиран от няколко щитоносци, да предаде на граф д’Артоа последно предупреждение.