Морис Дрюон
Законът на мъжете (10)

IX. РОДЕНОТО В ПЕТЪК ДЕТЕ

Още на другия ден граф дьо Поатие се зае с подготовката на събранието в петък. Ако излезеше победител от него, никой вече нямаше да може — дълги години напред — да му оспорва властта.

Той разпрати вестоносци и пратеници, за да свика, както бе уговорено, всички феодални владетели в кралството, в същност всички, които се намираха не по-далеч от два дни път с кон. Това предлагаше, от една страна, изгодата, че нямаше да се даде възможност положението да се влоши, и от друга, че се елиминираха някои могъщи васали като фландърския граф и английския крал, които можеха да се окажат враждебни на Филип.

В същото време Поатие предостави на Гоще дьо Шатийон, Мил дьо Ноайе и Раул дьо Прел грижата да съставят устава за регентството, който щеше да бъде предложен за одобрение на събранието. Като се опираха на взетите вече решения, те се спряха на следните основни положения: граф дьо Поатие ще управлява Франция и Навара с временната титла регент, управител и пазител и ще получава всички кралски доходи. Ако кралица Клеманс роди син, той естествено ще бъде крал и Филип ще запази регентството до пълнолетието му. Но ако Клеманс роди момиче… Всички трудности възникваха ведно с тази хипотеза.

Защото в такъв случай короната нормално се падаше на малката Жана Наварска, дъщеря на Маргьорит и Луи X. Но беше ли тя наистина дъщеря на Луи? Целият двор си задаваше този въпрос през тия няколко дни.

Ако благодарение на Изабел Английска и Робер д’Артоа не бяха разкрити престъпните любовни похождения на Маргьорит, ако скандалът не бе станал публично достояние, ако не бе имало процес и присъди, никой не би оспорвал правата на Жана Наварска. При липса на мъжки наследник тя ставаше кралица на Франция. Но над нея тежеше сериозно съмнение, че е незаконнородена: Шарл дьо Валоа и самият Луи X особено охотно бяха поддържали тази версия по време на втората женитба на Вироглавия и привържениците на Филип не пропуснаха в този случай да я използват.

— Тя е дъщеря на Филип д’Оне — говореше се открито. Така скандалът в Нелската кула, макар никога да не бе имало гнусно и престъпно блудство освен в народното въображение и да се свеждаше всъщност до най-банално прелюбодеяние, поставяше цели две години, след като бе избухнал, един изключително сериозен проблем за френската династия.

Някой предложи короната да се даде във всеки случай на детето на Клеманс, независимо дали е момче или момиче.

Филип дьо Поатие се понамръщи. Разбира се, съмненията около Жана Наварска бяха доста основателни, но все пак не притежаваха никакво абсолютно достоверно доказателство. Въпреки натиска, упражнен върху нея, и въпреки всевъзможните пазарлъци, Маргьорит не беше подписала декларация, в която да подтвърди незаконността на Жана. Писмото, писано в навечерието на смъртта й и използвано в процеса срещу Марини, недвусмислено потвърждаваше противното. Съвсем очевидно беше, че нито старата Анес Бургундска, нито синът й Йод IV, сегашният херцог, нямаше да се съгласят внучката и племенницата им да бъде изместена. Фландърският граф непременно щеше да вземе тяхната страна, а може би и Шампанският граф. Франция щеше да бъде изложена на опасността от гражданска война.

— В такъв случай — предложи Гоше дьо Щатийон — да постановим, че жените не могат да вземат короната. Сигурно съществува някой стар обичай, на който да можем да се позовем.

— Уви — отвърна Мил дьо Ноайе, — накарах вече да се поровят, защото и на мен ми дойде същата идея, само че нищо не намират.

— Нека потърсят по-внимателно! Възложете тази грижа на приятелите си, учените от Университета и от съда. Ако си дадат малко труд, тези хора са в състояние да изнамерят обичай за всичко и в какъвто си искат смисъл. Ще стигнат чак до Хлодвиг, за да докажат, че трябва да ви разцепят главата, да ви опекат краката или да ви отрежат най-ценното.

— Вярно е, че не накарах да търсят толкова надалеч. Имах пред вид само обичаите, установени от Юг насам — призна Мил. — Би трябвало да се проучат и по-старите. Само че нямаме време до петък.

Присвил клепачите си на костенурка, настояващ на своето, конетабълът заклати четвъртитата си брадичка:

— В същност би било безумие да оставим момиче да се качи на трона. Представяте ли си дама или госпожичка, командуваща армии, след като всеки месец ще бъде „нечиста“, а всяка година — бременна? Или да се справя с васалите, след като не може да овладее собствения си нагон? А, не, лично аз не си представям това и тутакси бих върнал сабята си. Пак ви казвам, монсеньори, Франция е много доблестно кралство, за да попадне в женски ръце и да бъде управлявано от жена. На герба ни не стои хурка!

Заключителната сентенция направи силно впечатление на духовете.

Филип дьо Поатие предложи една доста замъглена редакция, съгласно която решението се отлагаше за по-късно.

Ако предположат, че кралица Клеманс роди дъщеря, Филип ще остане регент до пълнолетието на по-голямата си племенница, Жана. Чак тогава ще се уреди въпросът за наследството, било в полза и на двете принцеси, като едната вземе Франция, другата — Навара, било в полза само на едната, която ще обедини и двете кралства, било в ущърб и на двете, ако се откажат от правата си или ако камарата на перовете, свикана, за да разгледа въпроса, сметне, че жена не може да управлява френското кралство. В такъв случай короната ще се падне на най-близкия роднина на последния крал по мъжка линия… тоест на Филип. Така се поставяше за първи път официално кандидатурата на Филип, но с толкова предварителни уговорки, че изглеждаше като компромисно или арбитражно решение.

Този устав, връчен поотделно на най-влиятелните барони, настроени благоприятно към Филип, бе одобрен от тях.

Единствена Мао, макар доста необяснимо, изказа известни задръжки спрямо този документ, който предвиждаше изкачването на зет й и дъщеря й до френския трон. Нещо във формулировката не й допадаше.

— Не бихте ли могли да кажете просто: „Ако двете дъщери се откажат…“, без да поставяте условието перовете да решат дали трябва да управлява жена?

— Е, майко — отговори й Филип, — та иначе те не биха се отказали! Перовете, сред които сте и самата вие, са единственото компетентно събрание. Та нали отначало те са избирали краля както кардиналите избират папата или князете — императора? Точно така нашият прадядо Юг, френският херцог, е бил избран за крал. Ако днес вече това не се прави, то е защото в продължение на триста години кралете ни винаги са имали син, който да наследи трона^[1].

— Та този обичай се опира на чиста случайност! — възрази Мао. — Този ваш устав, който отстранява жените от властта, ще подкрепи само пратениците на племенника ми Робер. Ще видите, че той няма да пропусне да се опита да ме лиши от графството ми.

Тя мислеше само за разприте около наследството на Артоа и пет пари не даваше за Франция.

— От кралски до феодален обичай, майко, има разлика. И вие ще запазите по-добре графството си, ако зет ви е регент или може би крал, отколкото посредством доводите на легистите.

Мао се подчини, без да бъде напълно убедена.

— Ето ти благодарността на зетьовете — каза тя малко по-късно на Беатрис д’Ирсон. — Отравяш крал, за да заемат мястото му, а те тутакси почват да вършат всичко на своя глава и не държат сметка за нищо!

— Защото, госпожо, той не знае какво точно ви дължи, нито как си е отишъл нашият господар Луи.

— И не трябва да го знае, господи? — извика Мао. — Та той бе негов брат в крайна сметка и моят Филип има необясними пристъпи на справедливост. Дръж си езика, моля ти се, дръж си езика?

През същите тези дни Шарл дьо Валоа, подпомогнат от Шарл дьо Ла Марш и от Робер д’Артоа, беше под пълна пара: разправяше наляво и надясно, че е безумие да утвърдят Филип като регент, а още повече да го посочат като евентуален наследник. Филип и тъща му имаха много неприятели. Будещата подозрения смърт на Луи X премного беше в услуга и на двамата, на намеренията им, за да не е тяхно дело. Валоа предлагаше други гаранции. Открай време съюзник на неаполския крал, никой по-добре от него не можеше да разреши проблемите относно Клеманс и Анжуйската династия. Тъй като бе правил услуги на римските папи, той бе залазил доверието на италианските кардинали, без които, както се виждаше вече, нямаше да бъде избран папа, въпреки недопустимите способи да се зазижда конклав в църква. Бившите тамплиери си спомняха, че Валоа никога не бе одобрил премахването на ордена им. И фламандците не криеха, че биха предпочели да преговарят с него.

Когато Филип узна за тази кампания, той нареди на привържениците си да разгласят в отговор, че наистина е удивително чичото на краля да се опира на чуждите дворове или даже на враговете на кралството, за да се домогне до властта; ако искат да видят папата в Рим, Франция в ръцете на Анжуйската династия, орденът Тампъл възкръснал и фламандците напълно свободни, трябва незабавно да предложат регентството на граф дьо Валоа.

Най-сетне настъпи съдбоносният петък, когато трябваше да се състои събранието. Щом се зазори, Беатрис д’Ирсон се яви в двореца и тутакси беше въведена в спалнята на граф дьо Поатие. Придворната госпожица беше леко задъхана, защото бе тичала от улица Моконсей до там. Филип вдигна глава от възглавницата.

— Момче ли е? — попита той.

— Момче, монсеньор, и много добре развито — отвърна Беатрис и кокетно сведе дългите си ресници.

Филип се облече набързо и се втурна към двореца Артоа.

— Вратите! Вратите! Вратите да останат затворени! — извика той още на входа. — Спазихте ли точно нарежданията ми? Никой ли освен Беатрис не е излизал? Нека бъде така през целия ден!

После той се затича нагоре по стълбата. Строгостта и важността, които донякъде умишлено си придаваше, го бяха напуснали.

Както бе прието в княжеските домове, „родилнята“ бе пищно украсена. Големи гоблени с ярки багри, изработени в Арас, покриваха стените от горе до долу, а подът бе осеян с цветя — перуники, рози и маргарити, — по които стъпваха. Родилката, бледа, с блеснали очи и още измъчено лице, лежеше в голямо легло с копринени завеси, завита с чаршафи, които се влачеха цял аршин по пода. В двата ъгъла на спалнята имаше две легла, също с копринени завеси, предназначени едното за положилата клетва акушерка, другото за приспивачката на бебето.

Филип се отправи към богато украсената люлка и се наведе много ниско, за да види току-що родения си син. Отвратително и все пак затрогващо, както всяко дете в първите часове на живота си, червено, сбръчкано, със залепени очи и разлигавено устенце, със съвсем рядък кичур руси косми, щръкнали на голата му глава, бебето спеше, омотано със здраво стегнати кръстосани повои.

— Ето го, значи, малкия ми Луи Филип^[2], когото толкова желаех и който идва толкова навреме!

Едва тогава граф дьо Поатие се приближи до жена си, целуна я по бузите и й каза с дълбока признателност:

— Безкрайно ви благодаря, миличка, безкрайно. Дарихте ме с голяма радост и тя заличава завинаги от паметта ми някогашните ни неприятности.

Жана улови тясната ръка на мъжа си, доближи я до устните си и я плъзна по лицето си.

— Бог ни благослови, Филип. Бог благослови деня, в който отново се събрахме през есента — прошепна тя.

Не беше свалила още кораловата огърлица от шията си.

Графиня Мао, запретнала ръкави над обраслите си с косми ръце, присъствуваше победоносно на тази сцена. Тя потупа енергично корема си.

— Е, не ви ли казвах, синко? — възкликна тя. — Бива си ги утробите на Артоа и Бургундия!

Филип се върна при люлката.

— Не можете ли да го разповиете, за да го видя по-добре?

— Не е за препоръчване, монсеньор — обади се акушерката. — Детските крачета са много крехки и трябва да останат стегнати колкото може по-дълго, за да заякнат и да не се изкривят. Но бъдете спокоен, монсеньор, много внимателно го разтрихме със сол и мед и го поръсихме със счуканй рози, за да махнем лепкавата течност, намазахме с мед цялата му уста отвътре, за да му е сладко и да има апетит. Бъдете сигурен, че добре сме се погрижили за него.

— И за вашата Жана също, синко — добави Мао. — Накарах да намажат корема й с един чудесен мехлем, примесен със заешка тор по рецептата на метр Арно, за да се свие.

— Но, майко — обади се родилката, — аз мислех, че тази рецепта е за безплодните жени.

— Ами! Заешкият тор се използва за всичко! — отвърна графинята.

Филип не можеше да се налюбува на наследника си.

— Не намирате ли, че прилича много на баща ми? Има същото високо чело.

— Може би — каза Мао. — Аз пък в същност откривам в него чертите на добрия ми покоен Отон. Нека има душевната и телесна сила на тях двамата, това му пожелавам!

— Той прилича най-много на вас, Филип — каза нежно Жана.

Граф дьо Поатие се изправи гордо.

— Сега, вярвам, разбирате по-добре заповедите ми, майко, както и защо наредих да държите вратите затворени. Никой още не трябва да знае, че имам син. Защото биха казали, че съм измайсторил правилника за наследяването на престола нарочно в този дух, та да му осигуря трона след мене, ако Клеманс не роди момче. Познавам няколко души и на първо място брат си Шарл, които биха се възпротивили, ако видят надеждите си толкова скоро осуетени.

— Вярно, днес се събираме! Този малък хубостник ме накара да забравя! — извика Мао, като посочи към люлката. — Крайно време е да се наглася и да хапна нещичко, за да бъда във форма. Чувствувам се без сили, станах толкова рано. Филип, няма да имате нищо против, нали? Беатрис! Беатрис!

Тя плесна с ръце и поиска пастет от щука, варени яйца, бяло сирене с подправки, сладко от орехи, праскови и бяло вино от Шато-Шалон.

— Днес е петък, трябва да постя — каза тя.

Слънцето се показа над покривите на града и заля с лъчите си това щастливо семейство.

— Хапни си малко. Няма да ти стане тежко от пастета от щука — каза Мао на дъщеря си.

Филип стана скоро, за да даде последните си нареждания за събранието.

— Миличка, днес никой няма да ви поднесе поздравленията си — каза той на Жана, като посочи наредените в полукръг около леглото възглавници за посетителите. — Но обзалагам се, че утре тук ще има голяма навалица!

Когато се канеше да излезе, Мао го дръпна за ръкава.

— Синко, помислете малко за Бланш, която е все още в замъка Гаяр. Тя е сестра на жена ви.

— Непременно, непременно. Ще гледам да подобря участта й.

И той си тръгна със залепената на подметката му смачкана перуника.

Мао затвори вратата.

— Ей вие, приспивачките, попейте ни малко — извика тя.