Ендре Гьомьори
Свръхбогатите (7) (История на големите имущества)

ФЛИК — СЪКРОВИЩАТА НА РЕЙН

Старият хищник. Семеен живот.

Гробища — военно действие,

Деликатно равновесие. Нови черти на характера.

Прочутият алпинист Андерл Хекмайр, който пръв изкачва северната стена на Айгер, облян в пот, наблюдава как две момчета, разбира се, с помощта на въже — се спускат надолу по скалите на Андите. При евентуално нещастие името на тези младежи ще предизвика изключителни усложнения в икономическия живот на Федерална република Германия. Пълзящите по стръмните скали на Андите са двамата внуци на починалия през 1971 г. на осемдесет и девет години финансов магнат Фридрих Флик. Двамата младежи Герт-Рудолф и Фридрих-Кристиан (в света на „висшите десет хиляди“ са известни под имената Мук и Мик), са наследници на едно от най-големите фамилни имущества в Западна Германия.

Двамата алпинисти се стремят към все по-шеметни висини. Една година след щурмуването на шестхилядиметровите перуански върхове се готвят да изкачат Хималаите. Само неблагоприятното време ги задържа. Това не е малък риск, когато става дума за такъв фамилен концерн, чийто годишен оборот по това време надминава шест милиарда марки и където дядото се смята за най-богатия човек в Западна Германия, с лично имущество, което при смъртта му се оценява на пет милиарда марки.

Мук и Мик живеят и действуват в историята на фамилията, върху която и досега хвърля сянка фигурата на дядото Фридрих Флик.

След смъртта на стария хищник големите западногермански икономически илюстровани вестници поместват на първа страница портрета му. Но негови портрети има и на други места. Така например върху стената на музея на бухенвалдския концентрационен лагер виси портрет на Флик над куп детски обувки и сандали. Под този портрет има надпис: „Фридрих Флик, военен престъпник, експлоататор на пленници.“

Кариерата на Фридрих Флик започва в първите години на века. След като завършва кьолнската висша търговска школа, той основава търговско предприятие на едро за старо желязо. Забогатява бързо, но не блестящо. Тактично изгражда връзките си и през Първата световна война става генерален директор на едно от големите по това време металообработващи предприятия, „Шарлотенхюте“. Тогава започва да се занимава с акции — и разбира, че всъщност към това има усет и талант. Съветският икономист Борис Ланин в студията си за концерна Флик посочва неговата фигура като илюстрация на думите на Ленин: „Лъвският пай от печалбата влиза в джоба на «гения» на финансовата маневра.“ През целия си живот Флик остава верен на този метод. Всъщност той не произвежда никога нищо. „Само“ придобива финансовия контрол над безброй предприятия, които обединява в една-единстве-на мощна фамилна великолепна компания.

Първият щурм на финансови манипулации — който всъщност поставя основите на имуществото — Флик извършва след Първата световна война, по времето на големия германски финансов разгром и галопира-ща инфлация. Тогава за поразително ниска цена той купува редица мини и металообработващи предприятия. После, по време на американските заеми за стабилизирането на германската икономика и подготовката за война, те просто сипят печалба.

През 1933 г., когато Хитлер идва на власт, Флик е петдесетгодишен и името му се споменава наред с името на круповци. Една година по-рано, през 1932 г., той брои сто хиляди марки на така наречения фонд „Химлер“ за финансиране идването на нацистите на власт. Той подписва и писмото, в което редица германски промишлени магнати молят Хинденбург да издигне Хитлер на канцлерского кресло. След завземането на властта от Хитлер той е един от големите меценати на СА и СС. (Документите доказват, че от предприятията на Флик само металообработващият комбинат „Риса“ плаща всяка година четиридесет хиляди марки в касата на СС) След избухването на войната по предложение на Гьоринг отличават Флик с титлата „Wehrwirtschaft—sfiihrer“ — ръководител на военновременната икономика.

По-късно на Нюрнбергския процес е прочетено писмо, което през ноември 1940 г. Флик пише на Гьоринг. В него той подчертава „моралното си право“ като стар привърженик на хитлеристкия режим да се ползва с предимство при поемането на стоманените заводи на територията на окупирана Франция, По-късно въз основа на същото такова „морално право“ Флик нахълтва в окупираната Съветска Украйна и получава за работници в заводите си повече от четиридесет хиляди пленници. Накрая на Втората световна война за миг изглежда, че империята на Флик ще се сгромоляса. Седемдесет и пет на сто от имуществото на Флик, създаденият през 1937 г. голям свръхтръст на мините и металургичните заводи — Friedrich Flick Verwaltungsgessellschaft (точният му адрес: Dtisseldorf, Friedrich strasse 62–68), попада в територията на съветската окупационна зона, в Германската демократична република. А през 1947 г. един американски военен съд осъжда самия шеф на седем години затвор като военен престъпник.

Но и в затвора Флик забогатява! Вярно е, че загубва голяма част от имуществото си — предприятията му в западните зони обаче продължават да бълват пари.

И когато по силата на общото решение на правителството на новосъздадената западногерманска държава и на Вашингтон след три години, вместо след седем, през 1950 г., го пускат на свобода, имуществото, което има, е достатъчно един от най-големите „финансови магьосници“ на немския капитал да се издигне отново на върха.

В момента на освобождаването си Флик разбира, че в рамките на големия свръхтръст трябва постепенно да намали ролята на въглищата и стоманата и вместо това от гледна точка на новата конюнктура да се ориентира към други промишлени отрасли (производство на автомобили, химическа промишленост и изкуствени материали, фина механика). Най-важната си операция Флик извършва в началото на петдесетте години, когато започва да изкупува пакета акции на концерна „Даймлер — Бенц“, произвеждащ колите „Мерцедес“.

Към края на петдесетте години контролът на Флик над концерна най-после се стабилизира и той става основата на организираната отново империя. Търговският оборот на групата „Даймлер—Бенц“ (тук принадлежат повече от 30 предприятия, включително и редица чуждестранни) съставлява около половината от целия оборот на империята Флик.

От другите стълбове на имуществото му трябва да споменем следните: на второ място са заводите от групата „Будерус“ (41 предприятия, производство на стомана, локомотиви и танкове). Трета по големина е групата „Динамит—Нобел“ (14 предприятия, химическа промишленост, изкуствени материали, взривни вещества, муниции). Четвърта е група „Фелдмюле“ (25 предприятия, хартиена и печатарска промишленост, строителна промишленост и агенции за продажба на недвижими имоти, корабоплаване). Накрая на пето място е групата „Максимилиансхюте“ (14 завода, между които и за преработване на старо желязо, с което някога Фридрих Флик започва).

В редицата на големите западногермански монополи фирмата Флик заема трето място след концерните „ИГ Фарбен“ и „Тисен“. Но тя е на първо място като фамилно имущество под еднолично капиталистическо ръководство — и от 1960 г. Фридрих Флик се смята за най-богатия човек във Федерална република Германия. В семейния си живот е така безмилостен, какъвто е в грабителството. Над осемдесетгодишен е, когато през 1966 г. в три часа след обед погребва жена си. А в пет часа вече седи на бюрото си и дава нареждане за борсата.

Хроникьорите на империята Флик спорят и до днес върху това, дали тази безмилостност, духът на омраза във фирмата Флик не предизвикват онези вътрешни борби за власт, които дълги години разтърсват концерна Флик.

Биографите още не са стигнали до единомислие, но фактите говорят сами за себе си.

Първата битка се разгаря през 1962 година.

Флик има трима сина. Единият е убит на Източния фронт. По-възрастният от другите двама, Ото-Ернст, е по-упорит и с по-силна воля. По-младият, Фридрих-Карл, е по-гъвкав. Той се подчинява на волята на стария тиранин. През 1962 г. по-възрастният син завежда дело срещу стария господар. По време на процеса стават достояние интересни неща. Преди всичко това, че — както постъпват и другите милиардери — старият Флик изиграва данъчната служба. За да спести безвъзмездния данък за наследството, той „дарява“ 45 на сто от основния капитал на свръхтръста на холдинговата компания на името на двамата си сина. В документа за дарението обаче включва точка, съгласно която запазва за себе си правото да решава всички финансови и стопански въпроси, дори и правото да коригира по свое усмотрение устава на холдинговата компания!

Ото-Ернст възразява срещу тази „бащинска диктатура“ и настоява неговата част от имуществото да му се предостави така, сякаш старият господар действително му я подарява (а не само да изиграе данъчната служба). Западногерманският съд, разбира се, не се противопоставя на Фридрих Флик. „Блудният син“ загубва делото, а с него и властта. Задоволява се с няколко милиона марки обезщетение и с парите купува по-скромни имения в Канада, Съединените щати, Франция и Италия.

Тогава фамилният диктатор изготвя нов документ за дарение, като прехвърля онези 45 процента на трите деца на загубилия процеса Ото-Ернст, на двамата алпинисти и на сестричката им Дагмар. Така Мик и Мук попадат в центъра на борбата за власт.

Още първият период на борбата е свързан с няколко интересни положения. Западногерманските съдилища — независимо от това, че не споменават нито дума за данъчната измама на милиардера — с факта, че дават права на Фридрих Флик, признават привидния характер на дарението!

Има и няколко други фамилни особености. От момента, когато изплаща обезщетението, Флик не говори със сина си. А това, което е още по-характерно, е, че Мик, Мук и Дагмар мълчаливо наблюдават как дядо им лишава родния им баща от имущество. След процеса те заявяват на кореспондента на „Ди Цайт“: „Отношенията ни с дядо са отлични и ние признаваме неговия авторитет.“ Когато старият Флик умира, големите западногермански вестници поместват траурни съобщения. Но дори и в семейния некролог не се споменава името на Ото-Ернст. За отмъщение Ото-Ернст не присъствува на погребението на баща си.

След всичко това остава само Фридрих Флик, който и от гроба със същата неземна страст да се опитва да ръководи съдбата на имуществото, с каквато го натрупва.

Колкото и да е странно, и това се случва. Два месеца след смъртта на патриарха става ясно, че Фридрих Флик и от гроба изправя едни срещу други по-малкия си син и децата на по-големия, на прогонения син. Дори прави опит от онзи свят да назначи нов генерален директор на холдинговата компания… Този шедьовър подготвя така — по негово нареждане изпращат Мик и Мук за известно време в чужбина. Единият от внуците отива най-напред на специализация при контролираната от Рокфелер американска банка „Шрьодер“, а след това при концерна ITT, станал известен с опита си да свали чилийското правителство на Алиенде (в отдела за „дългосрочно планиране“, който по-късно по време на интервенцията срещу Чили ръководи връзките на концерна с тайните служби).

Другият му внук, който дотогава стажува в „Дойче Банк“, по нареждане на стареца заминава също зад океана: в канцелариите на Американо-европейската банка в „Уолстрийт“.

Дядото използва отсъствието на двамата, за да изготви ново допълнение към завещанието. В него потвърждава ръководната роля в концерна на по-малкия си син, чичото на Мик и Мук Фридрих-Карл, като го задължава да върне обратно при кормилото на империята Флик като генерален директор бившия промишлен функционер Еберхард фон Браухич. (Само две години преди това Браухич напуска фирмата и преминава към концерна „Шпрингер“, защото се скарва с Фридрих-Карл). В новото допълнение на завещанието фигурира нареждането, двамата внуци, стажуващи в Америка, едва след отварянето на завещанието да узнаят за това.

Така тази първа част на „гробищната операция“

дава надежда на Фридрих-Карл Флик, че той остава единствен владетел на империята — при условие че ще вземе за генерален директор в съответствие с последното желание на бащата онзи менажер, който преди две години заради него напуска фирмата Следва втората част от операцията. Боледуващият тогава вече от тежък бронхит и поради това пребиваващ в замъка си на Боденското езеро крал на концерна извиква от Америка внуците си и в присъствието на нотариус сключва споразумение с тях. Според споразумението правото на глас за формирането на търговската политика, което има фондацията „Фридрих Флик“, притежаваща три на сто от капитала на концерна, той прехвърля на двамата си внука. За това второ тайно споразумение синът му Фридрих-Карл не бива да знае.

Когато старият господар вече се намира в небесните ловни полета, при отварянето на завещанието се развихря небивал скандал. В канцеларията на нотариуса, от една страна, синът, Фридрих-Карл, и от друга — двамата внуци, узнават за двойната игра на покойния крал на концерна.

Започва големият процес Флик. Хроникьорите на династията и до днес мислят върху това, каква цел е преследвал големият грабител с тази двойна хитрост. Най-вероятната комбинация е, че Фридрих Флик по този начин иска да осигури равновесие между сина и внуците си. Той явно предполага, че щом като затвори очи, ще започнат вътрешни борби. Навярно мисли че от другия свят може да си осигури целостта на империята Флик. Колкото и чудно да изглежда, „гробищната операция“ всъщност успява, макар и не напълно така както старият хищник си е представял.

В началото на процеса Флик по-голямата част от акциите — 54,5 на сто — са в ръцете на Фридрих-Карл. Но търговската политика на концерна решава мно-зинството на гласовете. В гласуването вземат участие Фридрих-Карл, Мик и Мук — двамата внуци, Браухич — поставеният начело на концерна свръхдиректор, и зетят на стария господар. По време на процеса обаче Фридрих-Карл и Браухич, който ръководи тръста от негово име и вместо него, постепенно вземат надмощие. Впрочем внуците са привлечени от „сладкия живот“ и те не се интересуват толкова много от комбинациите на концерна, както лежащият в гроба дядо някога мечтае за това. Става така, че през 1975 г. тримата внуци, Мик, Мук и Дагмар, продават участието си на Фридрих-Карл. Така по-малкият син на основателя на тръста става единствен собственик, а „Браухич става негов пророк“.

Трябва да се признае, че свръхдиректорът извънредно ловко маневрира през следващите години при преустройството на тръста. Всъщност прави това, на което Круп не беше способен. Постепенно се освобождава от икономически по-малко ефективните предприятия и стотиците милиони марки от тяхната продажба влага в така наречените „модерни промишлени отрасли“. Първо продават каменовъглените мини, а след това най-големия металургичен завод на концерна „Максимилиансхюте“. Вместо това придобиват голяма част от носещото огромни печалби западногерманско осигурително дело. При едно второ преустройство продават част от акциите на „Даймлер — Бенц“, което произвежда автомобилите „Мерцедес“, като задържат само десет на сто от тях. С получените суми купуват на първо място чуждестранни предприятия, както и значителен брой акции от няколко водещи западногермански предприятия.

Така през 1980 г. се оформя новата, съвременна физиономия на концерна Флик, която по разпределението на отделните отрасли се различава вече значително от структурата, създадена от основателя на тръста след Втората световна война (тогава смятана за много съвременна).

Според големината в този нов концерн първо място заема групата „Будерус“, която успоредно с най-модерните електрически локомотиви и металообработващи машини произвежда преди всичко оръжия, и на първо място танкове. Второто място заема „Динамит-Нобел“, която е един от гигантите на западногерманската химическа промишленост и център на производството на взривни вещества. На трето място е хартиената промишленост и групата „Фелдмюле“, играеща водеща роля в химическата промишленост. Към това се присъединяват и скоро придобитият осигурителен търговски отрасъл, придобитото участие в различните едри предприятия, а също купените в Съединените щати две машиностроителни и химически предприятия.

Пресметнато общо, в началото на осемдесетте години концернът Флик се състои от около сто едри предприятия, в които работят над сто хиляди души, а търговският му оборот е осем пъти по-голям от този на империята на „краля на печата“ Шпрингер. Отделно са акциите от двеста западногермански предприятия. Днес концернът Флик може да влияе на търговската политика на тръстовете Сименс, Байер, Хьохст… всъщност почти на всички едри предприятия от западногерманската промишленост.

В известен смисъл сградата на Флик се оказва по-трайна от крепостите на фамилията Круп. Най-новите прояви на историята на фамилията Круп вече не може да се нарекат „семейна хроника“. Империята Флик обаче и днес се намира в ръцете на сина на основателя, това е семейно предприятие с най-голямата икономическа власт в Западна Европа.