Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Szupergazdagok, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод отунгарски
- , 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- MesserSchmidt(2007)
Издание:
ЕНДРЕ ГЬОМЬОРИ
СВРЪХБОГАТИТЕ. История на големите имущества.
Второ издание. Рецензент Нино Николов.
Превели от унгарски Дора Панчева и Людмил Панчев.
Редактор Любка Пиналова.
Художник Веселин Павлов.
Художествен редактор Александър Хачатурян.
Технически редактор Петър Илчев.
Коректор Стойка Радойчева.
Издателски № 8577. Дадена за набор на 13. II. 1990 г. Подписана за печат на 30. VII. 1990 г. Излязла м. август. Печатни коли 18,50. Издателски коли 15,54. Условно-издателски коли 15,02. Формат 84×108/32. Цена 1,44 лв. Код 22/953152311/0802-13-90.
Издателска къща „Христо Ботев“ — София, 1990 г.
ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново
Mora Ferenc Konyvkiado Budapest, 1981
История
- —Добавяне
МИЦУЙ — УПОРИТИЯТ САМУРАЙ
Шогун, даймио, самурай.
Големият пробив. На върховете на политиката.
Събуждането на клинично мъртвия.
Мъгла и мрак
Ако има имущество и власт със световно значение, с чието раждане трябва да се запознаем, дори с легендите, водещи в далечното минало, и с новите за европееца мъгливи и непознати понятия, това е историята на един от гигантите на японската икономика, на фамилията Мицуи. Едва ли ще бъде пресилено да кажем, че тук става дума за древна история на далекоизточната островна държава, чието влияние днес в света на електронноизчислителните машини се чувствува и върху организацията на Мицуи.
Историята на фамилията Мицуи почти не може да се разглежда, без да се припомнят някои черти на старата японска действителност. А тя, както при всеки народ, се губи сред мрака на легенди и митове. Най-важно е да се спомене, че още през VI век (следователно почти четиристотин години преди основаването на Унгарската държава) различни големи племенни фамилии налагат волята си на императорската династия.
Първата такава фамилия е Шога. През историческите бури на сменящите се една след друга могъщи фамилии в 1192 г. ръководителят на една от тях приема титлата шогун, което просто означава командир, а в действителност е военен диктатор. В историята на Япония тази институция съществува почти седемстотин години и играе решаваща роля. През тези седем века във феодална Япония успоредно с номиналната власт на императорската фамилия винаги шогун и неговата организация, свързана с една фамилия, тоест шогунатът, означава истинската власт.
Шогуновци, т.е тяхната фамилия, са в ненепрекъсната борба с други големи феодални фамилии, разбира се и с техните клики, които се състоят от сравнително по-слаби чифликчийски фамилии. Тези чифликчии се наричат даймо. Всеки от тях поддържа малка феодална армия, съставена от самураи, чиято единствена задача е да служат в армията на чифликчията. В самурайските семейства това задължение се предавало по наследство от бащата на сина. Чифликчията обикновено подарявал на самураите по-малък чифлик, който също се обработвал от крепостници.
Според легендата праотецът на фамилията Мицуи е такъв самурай, койта преди хиляда години служи на тогавашния шогун. Според официалната история на фамилията Мицуи, през XII век мъжете от тази фамилия служат като самураи при много властната фамилия Сасаки, близо до древната японска столица Киото. По-късно неколцина от потомците на тази магнатска фамилия сключват брак с момичета от фамилията Мицуи. Гербът на най-мощната японска едрокяпиталистическа династия и днес е идентичен с герба на фамилията Сасаки.
Към средата на XVI век от обществото на занаятчийските цехове, рибарите и търговците излизат първите по-големи сарафи, търговци на ориз и собственици на кораби.
По това време се появяват и първите манифактури, масовото организиране на ръчното производство на тъкани и др. Към края на XVI век фамилията Мицуи вече не върти самурайската сабя. От нея произлизат най-напред търговци на оризово вино, а по-късно и собственици на тъкачница. В 1673 г. един от братята Мицуи основава една от първите фирми в страната за обмяна на пари и лихварство, а после започва търговия с коприна. В началото на XVIII век фамилията Мицуи вече е едно от най-богатите търговски семейства.
Посетителят в света на транзисторите и изчислителните машини, влизайки в музея Мицуи, изпитва особено чувство, там той може да узнае, че фамилията Мицуи е първата в Япония, която използва рекламата и обявленията. (Раздават чадъри, направени от прозрачна хартия, върху която е написано името Мицуи, заплащат на театралните директори и на артистите, за да произнасят думата Мицуи както при четенето на класическите текстове, така и при изнасянето на популярните пиеси.) Тази фамилия е първата в Японии която използва предшественика на чека. За пръв път тя прилага двойно счетоводство. Фамилията Мицуи никога не уволнява служителите си (ако нямат някаква вина и ако работят честно). Отношенията между работодателя и работника, близки до „семейните“, които и днес играят толкова важна роля в японския икономически живот, са въведени от фамилията Мицуи.
В началото на XVIII век най-голямата японска банка и търговска къща са собственост на фамилията Мицуи. Главата на фамилията има титла „банкер на императора“.
По това време фамилията Мицуи разработва „семейната конституция“, която е валидна и до днес. Тя е тясно свързана с ролята, която фамилията играе в историята на Япония, херметически затворена от външния свят цели двеста години (от 1640 г. до средата на XIX век). В 1640 г. всички японски пристанища се затварят. Забранява се строежът на кораби, подходящи за по-дълго морско плаване. Издава се нареждане, според което нито един японец не може да напусне страната. Ако някой все пак успее да направи това и се завърне, очаква го смъртно наказание. Смъртна присъда заплашва и онези чужденци, които се осмеляват да стъпят на японска територия.
В тази страна със странна и задушна атмосфера фамилията Мицуи изработва своята „конституция“, която съдържа четиринадесет „заповеди“. Първата група заповеди формулира мисълта: „личността е нищо, фамилията е всичко“. Затова винаги трябва да се избира глава на семейството, който да разполага с власт и да действува от името на династията. Властта преминава само върху най-възрастния син, който е пазител и администратор на семейното имущество. Друга група заповеди разглежда задачите и задълженията на главата на семейството. Четиринадесетата заповед гласи: „Особено щастие те постигна, че се роди в царството (в страната) на боговете. Почитай твоя бог и император, който е тяхно въплъщение на тази земя.“ От това вече може да се съди за онази особена атмосфера, отличаваща формите на старата история и днешната власт на големите японски капиталистически фамилии от онези, които познаваме от историята на европейския и американския капитализъм.
Тази разлика става още по-очебийна, ако включим и клетвата, която вече почти триста години всяко момче от фамилията Мицуи трябва да положи при постъпване на работа във фирмата: „В присъствието на многоуважаемите духове па нашите праотци се заклевам, че ще укрепвам семействата, които принадлежат към нашата фирма, и ще разширявам начинанията, създадени от нашите предшественици. Ще спазвам конституцията на нашата фамилия и няма да се опитвам да я променя. Заклевам се тържествено в това и в присъствието на достойните за почит духове на нашите праотци го потвърждавам с подписа си.“
Трудно можем да си представим такова делово „въвеждане“ при някои от фамилиите Ротшилд, Круп, Рокфелер или Форд.
Фамилията Мицуи се разраства в парниковия въздух на затворена Япония, но тя е една от онези големи финансови и търговски фирми, които чувствуват, че трябва да се приключи с епохата на изолираност. Когато под командуването на адмирал Пери американските кораби се появяват пред затворените японски пристанища и счупват прозореца на „парника“, фамилията Мицуи е първата, която установява връзка с „чужденците“ — тогавашният глава на фамилията изпраща един художник на кораба на Пери, за да нарисува портрета на адмирала. И когато тази затворена система на шогуната се пропуква и започва епохата на половинчатите буржоазни реформи, мъжете от семействата Мицуи първи прекосяват океана, за да проучат американския търговски и банков свят.
Завоевателният подход срещу Корея и войната с царска Русия са първите две големи възможности за Мицуи. Преди войната държавните ръководители в тясно сътрудничество с Мицуи започват индустриализира-нето на Япония с крупни централни инвестиции. Когато държавната власт, рискувайки стотинките на данъкоплатците, изиграва своята роля, включват се Мицуи и другите големи японски капиталистически фамилии, които се издигат едновременно с нея. Те закупуват евтино от правителството организираните с обществени пари предприятия — от мините до тъкачните фабрики.
Това дава „начална скорост“ на Мицуи и на другите тръстове. На този факт заслужава да се обърне особено внимание, защото същият процес, разбира ce, в много по-развита форма се повтаря и след Втората световна война.
На това развитие фирмата Мицуи дължи, че седем години след настъпването на сегашния век и след присвояването на „плячката“ от Руско-японската война тя е най-големият производител на оръжие в страната, главата на фамилията получава титлата барон, а впо-следствие го награждават с ордена „Изгряващото слън-це“. Нещо повече, търговският флот на фирмата Мицуи (който тогава се състои от 39 кораба) взема активно участие в превозването на военновременните оръжия.
Този процес на развитие без прекъсване продължава до Втората световна война. В резултат на струк-турата на японското общество обаче „голямото име“, личността изчезва, потъва, а фамилията, непрекъснато обновяващата се династия, стои на преден план: „Мицуи“.
На прага на Втората световна война разпростирането на Мицуи просто създава безподобно монополно положение. Фамилията държи в ръцете си 112 големи японски капиталистически предприятия. В японския икономически живот има 18 такива отрасъла (от производството на чугун до хранителната промишленост), от производството на които тази фамилия притежава повече от половината. (Особено в химическата промишленост, където на практика Мицуи контролира цялото японско производство.).
През последните години в своята сфера на влияние Мицуи осъществява и други монополнокапиталистически начинания, които още повече повишават влиянието на фамилията. Споменатите начинания, свързани с капиталите на Мицуи, се ръководят също от „големи фамилии“.
Този нечуван многообемен съюз в историята на японската икономика е известен под името „Великият Мицуи“. Подобно на американските или европейските капиталисти, фамилията Мицуи трябва да воюва с конкурентните едрокапиталистически семейства за разделянето на пазара. Исторически най-известен съперник на династията Мицуи е и си остава концернът Мицубиши, собственост на знатната фамилия Ивасаки. От 1870 г. до Втората световна война японската вътрешна политика, дори и военната (разбира се, с известно опростяване), е огледало на борбата за власт между Мицуи и Мицубиши и на споразуменията, постигнати при тази борба. Например фамилията Мицуи има грамадно влияние сред армията и въздушните сили, а Мицубиши се насочва към флота. Тези интереси играят голяма роля при формирането по-късно на японската военна стратегия. Възможно е картината да ни стане още по-ясна, ако проучим двете най-важни партии на японската парламентарна система, формирали се към края на 70-те години на миналия век. Без да преувеличаваме, можем да кажем, че те се смятат като политически представители на фамилиите Мицуи и Мицубиши. Мицуи създават Консервативната партия. (Японското й име е Сейюкаи.) А Мицубиши — Реформистката партия, наречена по-късно Демократическа партия. (Японското й име е Минсеито.)
През бурните моменти на японската история тези партии са известни под различни имена. Характерно е, че след поражението през Втората световна война се създава отново парламентарната система и тези две партии отново се съживяват. Партията Сейюкай се възобновява под името Либерална партия, а Минсеито запазва старото си име — Демократическа партия. През 1948 г. тези две партии се обединяват, като до днес Либерално-демократическата партия управлява Япония…
През Втората световна война Япония е разгромена, отнета е и властта на фамилията Мицуи. Непосредствено след войната американските окупатори нареждат големите японски монополистични имущества да бъдат раздробени. Но това нареждане е само формално. Властта на големите банки остава незасегната. А при династията Мицуи (също и при нейните съперници, едрокапиталистическите фамилии) тъкмо банките са тези, които централизират разпръснатите им интереси. В началото на „студената война“, когато американците коригират политиката си и решават да се възстанови икономическата власт на големите японски капиталистически фамилии — те трябва да събудят един клиничен мъртвец. Фамилната власт с помощта на незасегнатите фамилни банки (банка Мицуи и банка Даи-Ичи) само за няколко месеца се реорганизира отново в старата си форма. През втората половина на 50-те години тези две банки вече са сред петдесетте най-големи банки в света, а в самата Япония фамилията Мицуи е единствената, в чиито ръце са две от седемте „гигантски“ банки в страната.
Що се отнася до производството, различните специалисти все още спорят, кой има по-голямо участие, дали Мицуи или Мицубиши. Двата гигантски монопола разполагат с приблизително равна сила и двата контролират приблизително 30 на сто от икономиката на Япония, издигнала се като втора промишлена капиталистическа сила в света. В рамките на това, разбира се, има разлика във вида на оформилите се центрове на властта. Така например почти 70 на сто от производството на кораби се намира в ръцете на наследниците на барон Ивасаки, на тръста Мицубиши. В противовес на това така наречената „търговска къща“ на фамилията Мицуи е най-голямата японска фирма за експорт-импорт. Така че повече от половината от японския износ минава през ръцете на Мицуи.
Не е самонадеяност, а самата действителност онова, което днес Мицуи казва за себе си. В един американски икономически вестник, който излиза в Далечния Изток, банката Мицуи дава следното обявление: „Ако искате да намерите място в японския делови свят, потърсете пътя към банката Мицуи, която ръководи 143 клона в страната и е в постоянна връзка с повече от 1700 чуждестранни банки. Тя има дъщерни предприятия в Ню Йорк, Лондон, Банкок, Бомбай и Сингапур.“
А друго обявление на тръста Мицуи, предназначено за чуждестранните туристи, дава още по-ясна картина за влиянието на тази много известна династия върху икономическия живот: „В Япония може да пристигнете с океански кораб, построен от Мицуи с желязо от собствените му мини и облагородено в стоманолеярните му заводи. В което и пристанище да пристигнете, съоръженията му са доставени от Мицуи. Може да се качите в трамвай, произведен от Мицуи, и да отидете до някой от хотелите «Мицуи». Вечер преди сън може да четете книги, издадени от издателствата на тръста «Мицуи», на светлината на електрическа крушка, произведена от Мицуи. Сутрин, когато се събудите, може да пиете чай от плантациите на Мицуи, подсладен с продукт от неговите захарни фабрики. А след това може да посетите някой от универсалните магазини на Мицуи, където ще намерите всичко: от скъпоценни камъни до домашни потреби.“
През последните десетилетия стотици книги и студии се занимават с историята на фамилията Мицуи и с ролята, която тази фамилия играе в японската история през вековете.
Откриването на истината се затруднява от обстоятелството, че наследниците на самураите на Мицуи се придържат към заповедите на „фамилната конституция“ и не се изявяват открито на сцената на страната, както на Запад рокфелеровци, круповцп или ротшилдовци. Двестагодишната пълна изолация и живото влияние на старата традиция до днес не дават възможност ясно да проличат личните връзки между Мицуи и японската политика също така, както и между ИТТ и американското правителство. Само в отделни случаи може да се попадне на връзки, които водят до личности.
Така например японският външен министър Мацуока, един от организаторите на далекоизточните грабителски войни, е непосредствен агент на Мицуи. Принц Коное, министър-председател, чието правителство почти изцяло е съставено от хора на Мицуи, в самото начало на 40-те години осъществи преминаването на Япония към открития фашизъм. Или например съвсем сигурен агент на Мицуи е адмирал Сузуки, който през април 1945 г. застава начело па правителството и чрез неговите връзки сгромолясващата се Япония намери полесно пътя към американските тръстове.
Така че в историята на фамилията Мицуи има повече легенди, мъгла и мрак, отколкото при фамилиите на големите европейски и американски „барони-грабители“. Американският изследовател Джеймс С. Алън вярно отразява положението, когато пише: „В Америка властта на фамилиите Морган, Рокфелер, Дюпон и Мелън е грамадна, но те нямат възможност за такъв всеобщ контрол, както в Япония тръстовете, подобни на Мицуи.“