Джим Бъчър
Фурията на капитана (38)

Глава 37

Исана вдигна глава, когато дневната светлина за кратко заля трюма, нахлувайки през отворения люк отгоре. Демос и Фейд слязоха по стълбата и веднага приближиха към нея.

Както обикновено, тя усещаше емоциите на Демос приглушено, но успя да улови, че той беше най-малкото леко разтревожен.

— Е, какъв е проблемът? — попита Демос. — Вече започнаха да проверяват доковете и да претърсват корабите. Имаме малко време.

— Вече? — попита Исана. — Доста са оперативни.

— Просто започват от местата, които някой може да използва, за да напусне спешно града — обясни Демос.

— Трябва да изчезваме — промърмори Арарис. — Трябва да отплаваме още сега.

— На корабите беше наредено да останат на пристана — каза Демос.

— Всъщност трябваше да отплаваме още снощи.

— Което веднага щеше да им подскаже къде точно да търсят беглеца от затвора — каза Демос. — Не. По-добре да останем на котва, докато не ни инспектират, а след това да отплаваме и нито веднъж няма да ги видим зад кърмата за цялото плаване.

Той се обърна към Исана.

— Та какъв е проблемът?

Исана посочи Варг.

Канимът беше твърде голям, за да се побере в някоя от лечебните вани на „Слайв“, затова сега той лежеше в плитък басейн в трюма — там, където обикновено се намираха призователите.

— Проблемът е в канима. Ранен е тежко, а не позволява на никого да го докосне. Едва не ми откъсна ръката, когато се опитах да го лекувам.

— Трябва да го преместим оттук — каза Демос. — Имаме някъде около петнадесет минути, преди да ни посетят.

— Той няма да ни позволи да го докоснем — отговори Исана. — Освен това, ако започне да се мята, това може да го убие.

— Ако не може да се движи — каза Демос, — може да ни убие всички — той докосна дръжката на меча си. — Така или иначе, след петнадесет минути той ще бъде в реката.

И капитанът отново се качи на палубата.

Исана размени дълъг поглед с Арарис. После каза:

— Доведи го.

— Сигурна ли си? — попита Арарис. — Той все още не изглежда добре.

— Да, така е — каза Исана. — Но той би искал ти да отидеш за него.

Арарис се намръщи, след което се отдалечи. Малко по-късно се върна, почти носейки Тави.

Младият мъж едва не падна, докато слизаше по стълбата, и трябваше да се облегне на Арарис, за да премине късото разстояние до басейна. Сърцето на Исана я заболя, когато видя, че лицето на сина й е все още бледо, а очите му бяха толкова хлътнали, че изглеждаха като насинени.

Снощи той изглеждаше много по-зле. Тя трябваше да лекува десетки малки рани, три счупени кости, мускули, които бяха почти разкъсани от претоварване, изгаряния в устата, гърлото и белите му дробове от вдишването на нажежения от огнените фурии въздух, както и сериозни рани по дланите му.

Възстановяването на тялото, претърпяло толкова много поразяващи въздействия, не можеше да мине без последствия за пострадалия. Той не би трябвало да е в съзнание, още по-малко да стои повече или по-малко самостоятелно, но зелените му очи, макар хлътнали и уморени, бяха нащрек.

— Какъв е проблемът? — тихо попита Тави. Гласът му звучеше все още хриплив и дрезгав. Дори с магията на водата не беше толкова лесно да се справиш с изгаряния.

— Варг — отговори тя. — Опитах се да го лекувам, но той не ми позволи да го докосна. Трябва да го преместим в следващите няколко минути, преди да започнат да претърсват кораба.

Тави бавно затвори и отново отвори очи и за секунда тя се усъмни, че изобщо я е чул.

— Така значи — каза той накрая. — Добре. Опитай още веднъж.

Исана се намръщи.

— Опитах, вече няколко пъти, но…

Тави поклати глава.

Той уморено влезе в басейна и седна на пода, недалеч от главата на канима, протегна краката си във водата и отпусна рамене. После с усилие повика с ръка Исана.

Исана отново стъпи във водата, посегна към Рил и се приближи до Варг. Тя предпазливо протегна ръка към гърдите му, наблюдавайки движенията на огромното, покрито с тъмна козина тяло.

Пръстите й бяха на около инч от козината му, когато Варг изръмжа. Полуотворените му очи не бяха фокусирани, но устните му се повдигнаха, показвайки белите зъби, а челюстта му леко се разтвори.

Тави с неочаквана и плашеща скорост се хвърли към главата на канима. Преди Исана да успее да реагира, синът й здраво сграбчи с ръка едно от щръкналите уши на канима, стисна го и започна да го усуква, а с пръстите на другата си ръка стисна муцуната на Варг, като безмилостно обърна главата му назад.

После, за пълно изумление на Исана, синът й заби зъби в гърлото на канима.

Варг се напрегна с цялото си огромно тяло, ноктестите му лапи-ръце се надигнаха от водата — но преди да докопат Тави, те замръзнаха на място, а от гърлото му заклокочи ниско ръмжене.

И тогава тя чу сина си. Тави, продължавайки да стиска със зъби гърлото на канима, изръмжа като звяр. Звукът стана по-висок, после отново по-нисък, после това се повтори. Исана с ужас разбра, че той говори с канима.

Кървавочервените очи на Варг сякаш за секунда или две се фокусираха, след това канимът изръмжа и отпусна ръцете си обратно във водата.

Тави бавно разтвори челюсти и се изправи. После пусна ухото на канима и хвана козината на врата му. С другата си ръка обаче продължи да държи устата на канима затворена.

Той обърна глава настрани и започна да хърка и да плюе, явно с цел да се отърве от космите, с които беше пълна устата му.

— Давай — прошепна тихо накрая. — Сега ще е спокоен.

Исана го изгледа изненадано.

— Как изобщо…?

Той я дари с уморена усмивка.

— Просто трябва да знаеш как да говориш с тях.

Исана поклати глава и погледна Арарис. Дори не беше забелязала кога сингуларът беше приближил до Тави с изваден меч в ръка.

— Десет минути — тихо каза Арарис.

Исана кимна, призова Рил, а след това положи ръка на гърдите на Варг.

Гърдите му потрепваха от още едно изръмжаване, но намиращият се в безсъзнание каним не помръдна.

Исана затвори очи и се съсредоточи върху Рил и водата около канима.

Тя се изуми колко много вода заобикаля Варг. Разбира се, беше видяла размерите на канима, но ако не й се беше налагало периодично да лекува ранени животни, дори не би помислила да лекува толкова голямо същество.

Разбира се, никога досега не й се беше налагало да лекува каними. Отначало се страхуваше, че вълчеподобното същество ще е твърде различно от това, с което се е сблъсквала, но бързо разбра, че страхът й е неоснователен. Болката е универсална.

Тя чувстваше всички рани на Варг, както при всяко друго същество. Накара Рил да изследва тялото на канима, да изцелява раните, да заздравява счупените кости, да облекчава раздразнението и болката.

Нито едно от нараняванията не беше трудно за лечение; цялата работа беше в количеството. Канимът имаше толкова много наранявания, че тя беше шокирана как изобщо е жив без помощ толкова дълго време.

После тя почувства ръка на рамото си, която леко я разтърсва, и Исана се върна в тялото си. Огледа се, примигвайки, за да види Демос, който стоеше над нея.

— Лейди — каза той тихо. — Нямаме повече време.

— О — промърмори тя. — Да, разбира се.

Демос погледна Тави и как държи Варг. После каза:

— Трябва да го удържим. Ако имахме сега някакви вериги.

Тави гневно погледна Демос.

Демос кимна на Арарис, след което посочи басейна.

— Влезте всички заедно — той пристъпи до ръба на водата и извади въже от колана си. После прикрепи единия му край към халката от едната страна на басейна, а другия — към подобна халка от противоположната страна. — Всички се хванете за въжето.

Исана се обърна към Тави:

— В момента Варг е в безсъзнание. Наложи се да направя доста неща. Той ще се нуждае от помощ.

Тави кимна и погледна Арарис. Сингуларът прибра меча си и двамата се приближиха до Варг от различни страни, премятайки огромните ръце на канима през раменете си.

— Въжето — спокойно напомни Демос и Исана потръпна, когато хвана въжето с две ръце. Демос кимна одобрително и тихо каза:

— Няма да е за дълго.

Той затвори очи и махна с ръка. Трюмът на кораба под краката й внезапно се измести, странно се поколеба и след това просто изчезна, така че те се оказаха до брадичка в речна вода.

Както забеляза Исана, корабната обшивка се раздвижи и след това се затвори над тях, оставяйки въздушен мехур под сводеста вдлъбнатина в корпуса на кораба.

А след това те на практика нямаше какво друго да правят, освен да се държат за въжето, почти в пълен мрак. И да чакат.

— Тави — попита Исана тихо, — откога се научи?

За минута цареше мълчание. За чест на Тави, той не започна никакви увъртания, дори толкова незначителни като това да я пита за какво точно говори.

— Преди почти две години.

— Защо не ми каза?

— Отначало — каза той тихо, — защото реших, че има някои неща, за които ти не си ми казала. Това изглеждаше… справедливо от гледна точка на симетрията.

Исана почувства гняв, който се превърна в болка, но тя не можа да хвърли камък по него, защото има тайни. Освен това той отчасти беше прав. В известен смисъл тя заслужаваше такова лечение.

— А после? — тихо попита тя.

— Предполагам, че просто свикнах с това — отговори той. — Дори на Арарис не съм казал.

— Нямаше и нужда — невъзмутимо каза Арарис.

— Какво? — попита Тави. — Но до снощи аз никога…

— Не ме молиш да гася магическата лампа в стаята ти — прекъсна го Арарис. — Нито когато си сам, нито когато си с Кайтай — той се усмихна. — Наистина ли си мислел, че ще реша, че наистина можеш да ми устоиш, без да използваш призоваване на метал и аз няма да забележа нищо?

— О — тихо каза Тави.

Исана се намръщи.

— Арарис? Ти си знаел? И не ми каза нищо?

— Това не е моя тайна — тихо отговори той.

— Разбирам — каза Исана.

— Тихо — изсъска Тави.

Те замълчаха. Звуци от тежки ботуши, твърде тежки, за да са моряшки, се раздадоха над тях. Глухи приглушени гласове проникнаха през дъските. Чуха се викове, звуци на преместващи се предмети. След няколко минути звуците се отдалечиха.

Скоро след това дървеният корпус на кораба потрепна, после отново, и Исана радостно отбеляза деликатната, постоянна работа на водната магия в корпуса, предотвратяваща проникването на вода вътре, очевидно работа на призователите на Демос.

Панелите на корпуса се разделиха около тях и потънаха надолу, повдигайки ги, докато те отново не се озоваха в трюма. Демос стоеше наблизо.

— Всичко мина доста добре — каза той тихо. — Всички вие трябва да останете тук, докато не излезем в морето. Те могат да се върнат, тогава ще трябва пак да се намокрите.

— Сигурен ли си, че не са открили нищо? — попита Тави.

Демос кимна с глава.

— Това би било подозрително. Всъщност намериха два тайника с няколко унции афродин, касетка вино, която не беше отбелязана в декларацията, и ролка коприна от Калар, на която би трябвало да е наложено ембарго.

Исана примигна.

— И не ви арестуваха?

— Имам пари — той се обърна да си излезе. — Ще ви изпратя нещо горещо. След като другите двама члена на вашата група се върнат и отворят пристанището, ще можем да потеглим. Мисля, че ще е някъде утре сутринта.

Тави кимна.

— Благодаря, Демос.

— Това ми е работата — каза той и си тръгна.

Тави излезе от басейна, подпря се на най-близката преграда, придърпа крака към себе си, притискайки колене към гърдите После отпусна глава и отново заспа.

Исана погледна очукания младеж и въздъхна:

— Греша ли в страховете си за фуриите му?

— Нещо не е наред с неговото призоваване — каза Арарис. — Не съм сигурен. Но никога не съм виждал материализирането на неговите фурии. Дори снощи.

— Ако можеше — започна Исана.

— Длъжен е — завърши Арарис и кимна с глава. Той набръчка нос и погледна Варг, който беше разположен така, че главата му да е извън басейна. — Тук мирише на мокра кучешка козина.

Тя се усмихна слабо.

— Трябва да възстановя тандема с него. Има още много неща за вършене.

Арарис кимна и излезе от басейна.

— Как е ръката ти?

— Боли — отговори Исана. — Но вече няма опасност. Ще се заема с нея веднага щом се погрижа за тези двамата.

Той не изглеждаше щастлив от тези думи, но кимна:

— Добре — после започна да се обръща, но спря. — А не трябва ли някой от нас да му каже за… нас?

Тя усети как бузите й отново започват да поруменяват.

— Аз… какво трябва да му кажем?

— Че се обичаме — каза Арарис с тих, но твърд тон. — Че един ден ще трябва да го… решим. Че искаме да бъдем заедно.

Тя го погледна и преглътна.

— Това ли е… каквото искаш?

Арарис я погледна и нежно се усмихна.

— Знаеш го също така добре, както и аз, моя лейди.

Тя му се усмихна и въпреки студената вода около себе си, се почувства топло.

Арарис се разположи до сина й, за да пази съня му, докато Исана се върна към ранения каним.