Христо Смирненски
На търговците скубачи

По Ив. Вазов

О търтеи, вий тука останахте,

де няма въшки, слънце, боеве;

засмени се прегърнахте, стиснахте,

„грабете и пълнете“, си казахте,

„днес свойте джобове“.

 

Защо останахте, гарвани грабливи?

За хубост ли на прашния ни град?

Премного има тук жени красиви:

студентки мили, ученички живи…

Те накит са богат.

 

Пари, пари, за тях вий останахте

да скубете днес бедния народ,

живота вече вий добре разбрахте

и свойте джобове дълбоки натъпкахте

без труд, без кървав пот!

 

Какво за вас, че синове достойни

мрат за България със слава, с чест

че в боеве борците многобройни

без страх глави си слагат в тез дни знойни?!

Грабете си вий днес!

 

Ала и вий се трудите пък неуморно,

— на̀, повишихте всичко десеторно,

за туй дело тъй мръсно, тъй позорно

аз плюя върху вас!

 

Крадци, венец ви свивам от коприва,

потапям го в безчестия и срам

и нек краси, сган низка, нечестива,

тълпа от демони, тълпа граблива

челата мръсни вам.

1916