Христо Смирненски
Еднаква участ

В премяна празнична тълпата

разхожда се напред-назад.

Навел глава си към земята,

печално пее слепец млад.

 

В свирнята му, що лей се волно,

дълбока скръб и плач звучат:

в таз песен на душата болна

страданията му личат.

 

И всеки песента му чува

и хвърля някоя пара,

но никого тя не вълнува:

добре я никой не разбра…

 

Опрял се тъжен о стената,

стои до него там войник,

ръце изгубил във войната,

и слуша с блед, измъчен лик.

 

Таз тъжна песен той разбира,

тя близка му е до сърце —

утеха в нея той намира:

певецът сляп — той без ръце.

 

Той слуша неговата песен

замислен, потопен в тъга,

певеца слуша той унесен и…

близък става му сега.

1916