Тенеси Уилямс
Котка върху горещ ламаринен покрив (5) (пиеса в 3 действия)

Трето действие

 

БАЩАТА (вика, докато излиза на балкона).

Всички — лъжливи — умиращи — лъжци! Лъжци! (След като той си е отишъл, Маргарет влиза от балкона в стаята и се отправя към Брик.)

 

МАРГАРЕТ

Брик, какво стана, за бога?

(Дикси и Трикси изтичват през стаята от хола към балкона, като размахват капсулни пистолети, стрелят и крещят: „Бум! Бум! Бум!“ Меи се явява от предната врата на балкона и връща децата обратно през задната балконска врата. В същия момент Гупър, пастор Тукър и д-р Боу влизат в хола.)

 

МЕИ

Дикси! Престани! Гупър, моля ти се, сложи децата да си легнат! Веднага!

 

ГУПЪР (прибира децата).

Меи, виждала ли си мама?

 

МЕИ

Не.

 

ПАСТОР ТУКЪР (към Меи).

Тези деца са пълни с енергия. Мисля, че трябва да си тръгвам.

(Маргарет се обръща, за да наблюдава и слуша.)

 

МЕИ

Не още, отче. Знаете, че се отнасяме към вас като към член от семейството. Вие сте от нашите най-близки и най-скъпи, така че точно сега трябва да бъдете с нас, когато д-р Боу каже на старата истината за съобщението от клиниката. (Вика през вратата.) Брик, татко легна ли си? (Гупър е излязъл в началото на разговора между Меи и пастор Тукър.)

 

МАРГАРЕТ (отговаря на Меи).

Да, легна си. (Към Брик.) Защо татко викаше „лъжци“?

 

ГУПЪР (отвън).

Меи! (Меи излиза. Пастор Тукър се измъква през балкона.)

 

БРИК

Аз не излъгах татко. Не съм лъгал никого, никого, освен себе си; лъгал съм само себе си. Дойде времето да ме настаните в Рейнбоу Хил, настанете ме в Рейнбоу Хил, Меги, аз трябва да отида там.

 

МАРГАРЕТ

Само през трупа ми. (Брик тръгва. Тя го хваща.) Къде отиваш? (Меи влиза от балкона, отива към пастор Тукър, който идва да я срещне.)

 

БРИК

Навън, да взема малко въздух, имам нужда от въздух.

 

ГУПЪР (влиза, към Меи на балкона).

Къде е старата лейди?

 

МЕИ

Не можа ли да я намериш, Гупър? (Пастор Тукър излиза.)

 

ГУПЪР (отива към доктора).

Тя иска да избегне този разговор.

 

МЕИ

Сигурно усеща нещо.

 

ГУПЪР (вика отвън).

Суки! Намери старата и й кажи, че д-р Боу и пасторът искат да си вървят…

 

МЕИ

Гледай татко да не те чуе! (Води д-р Боу на балкона.)

 

ПАСТОР ТУКЪР (отвън, вика).

Стара майко!

 

СУКИ и ДЕЙЗИ (бягат по ливадата, викат).

Г-жа Айда! Г-жа Айда! (Излизат.)

 

ГУПЪР (вика отвън, към горния балкон).

Лейси, потърси мама на долния етаж!

 

МАРГАРЕТ

Брик, те искат да кажат истината на старата и тя ще има нужда от тебе!

 

Д-Р БОУ (към Меи, на балкона).

Изглежда ще бъде болезнено.

 

МЕИ

Болезнените неща невинаги могат да се избягват.

 

Д-Р БОУ

И аз съм забелязал това.

 

ПАСТОР ТУКЪР (на ливадата, посочва).

Виждам старата!

 

ГУПЪР (бърза, в хола).

Тя е заобиколила балкона към стаята на бащата. Мамо! (Отвън.) Мамо! Ела тук!

 

МЕИ (вика).

Шт, Гупър! Не крещи, иди при нея!

 

МАЙКАТА

Ето ме! Какво искате от мене?

 

ГУПЪР (тръгва към нея).

Мамо, казах ти, че трябва да водим този разговор.

 

МАЙКАТА

Какъв разговор? Видях, че стаята на баща ти свети и му занесох чаша мляко, а той тръшна вратата под носа ми. (Влиза в стаята.) Когато двама стари хора са били толкова дълго заедно, колкото аз и баща ти, те, те стават раздразнителни един към друг, просто от твърде голяма — привързаност! Не е ли така?

 

МАРГАРЕТ (отива към нея, прегръща я).

Да, разбира се, така е.

 

МАЙКАТА

Баща ти беше изморен. Той обича семейството си. Обича всички да са около него, но сега е преуморен и нервен. Не беше на себе си тази вечер. Брик. (Отива към Брик, Брик я задминава по пътя си навън.) Той не беше на себе си, беше много възбуден.

 

ПАСТОР ТУКЪР

Той е забележителен…

 

МАЙКАТА

Да! Забележителен човек. (Обръща се, отива към бара, оставя чашата мляко.) Видяхте ли колко храна изяде тая вечер? О, той ядеше като ястреб!

 

ГУПЪР

Надявам се, че няма да съжалява за това.

 

МАЙКАТА (обръща се към Гупър).

Какво?… Той изяде едно огромно парче селски хляб с меласа! Два пъти си сипа хмелна каша!

 

МАРГАРЕТ (към Майката).

Татко обича хмел на каша. Тази вечер трапезата беше с наистина народни ястия.

 

МАЙКАТА

Да, той ги обожава! И захаросани гулии!… Сине! (Отива към балконската врата, гледа навън към Брик.) С храната, която баща ти изяде на масата, можеше да се натъпче и селянин.

 

ГУПЪР

Надявам се, че няма да плаща за това по-късно.

 

МАЙКАТА (обръща се).

Какво искаш да кажеш, Гупър?

 

МЕИ

Каза, че се надява татко да не страда тази нощ.

 

МАЙКАТА (обръща се).

Какво искаш да кажеш, го, Гупър го каза, каза! Защо баща ти трябва да страда, когато просто задоволява своя нормален апетит? Всичко у него е в ред, освен нервите; здрав е като камък! Сега той знае, че е здрав и затова яде толкова много. Голям товар се свали от него, като разбра, че не е обречен… Той мислеше — че е обречен — (Тя се вълнува. Маргарет я прегръща.)

 

ГУПЪР (избутва Меи напред.)

Меи!

 

МАРГАРЕТ

Господ да благослови душата му.

 

МАЙКАТА

Да — да благослови Сърцето му.

 

БРИК (на балкона, гледайки напред).

Здравей, Луна, завиждам ти, студена куча рожбо.

 

МАЙКАТА

Искам Брик!

 

МАРГАРЕТ

Той излезе да подиша малко чист въздух.

 

МАЙКАТА

Миличка! Искам Брик!

 

МЕИ

Доведи братчето, за да можем да поговорим.

 

БРИК (на луната).

Аз ти завиждам — завиждам ти, студена куча рожбо.

 

МАРГАРЕТ

Брик, миличък, какво правиш тук?

 

БРИК

Възхищавам се, и правя комплименти на човека, изобразен на луната.

 

МАРГАРЕТ (към Брик).

Влез, миличък, те се готвят да кажат на старата истината.

 

БРИК

Не мога да присъствувам.

 

МЕИ

Д-р Боу, мислите ли, че инжекциите В12 са наистина толкова полезни? (Влиза в стаята.)

 

Д-Р БОУ

Според мен, е все едно дали ще използувате тези инжекции или което и да е друго средство.

 

МАРГАРЕТ (на Брик).

Майка ти има нужда от тебе!

 

БРИК

Не мога да бъда свидетел на тази сцена.

 

МАЙКАТА

Какво лошо се е случило? Всички сте с такива тъжни лица! Стоите, чакате, сякаш някаква бомба ще избухне.

 

ГУПЪР

Чакаме Брик и Меги да влязат, за да поговорим.

 

МАРГАРЕТ (към Брик).

Братчето и Меи кроят някакъв номер и ако не влезеш да помогнеш на старата, знаеш ли какво ще направя?

 

МАЙКАТА

Разговор. Тайни! Тайни! (Гледа навън.) Брик!…

 

МАРГАРЕТ (отговаря на повикването на Майката).

Идваме, мамо! (Към Брик.) Ще взема всички бутилки от къщата и ще ги хвърля през дигата в реката.

 

МАЙКАТА

Преди тук никога не е имало такава атмосфера.

 

МЕИ (сяда при Майката).

Преди какво, мамо?

 

МАЙКАТА

Преди този случай. Какво правят Брик и Меги навън?

 

ГУПЪР

Изглежда — поредната им караница. (Брик отива към предната част на сцената, Меги — към портала. Пастор Тукър се приближава към д-р Боу.)

 

МАЙКАТА (взема таблетки от кутийка, окачена на верижка за китката на ръката й.)

Дай ми малко вода да глътна тази таблетка. Миризмата от фойерверките ми е противна. (Меи отива до барчето и налива чаша вода.)

 

БРИК (към Меги).

Ти си истинска котка, нали?

 

МАРГАРЕТ

Прав си, такава съм!

 

МАЙКАТА

Гупър, моля те, отвори вратата на хола да влезе малко въздух. Тук е задушно. (Гупър тръгва, но е възпрян от Меи, която носи чашата с вода. Гупър отива при мъжете.)

 

МЕИ (при Майката, сяда).

Мамо, мисля, че трябва да държим вратата затворена, докато свършим разговора.

 

МАЙКАТА

Става ми лошо! (Пие вода. Изпива таблетката.)

 

МЕИ

Татко не трябва да чуе и дума от нашия разговор.

 

МАЙКАТА (подава чашата на Меи).

Какво има да разговаряме? Меги! Брик! В къщата на стария Полит, няма да бъде казано нищо, което той да не може да чуе, ако иска да го чуе! (Меи става, отива до бара, оставя чашата, присъединява се към Гупър и двамата мъже.)

 

БРИК

Колко време ще стоиш зад мене, Меги?

 

МАРГАРЕТ

Винаги, ако е необходимо. (Брик отива към вратата на балкона.)

 

МАЙКАТА

Брик!

 

ГУПЪР

Това момче пропадна — просто пропадна.

 

Д-Р БОУ

Знаете ли, в мое време лекуваха алкохолиците по метода на Кели.

 

МАЙКАТА

Така ли?

 

Д-Р БОУ

А сега има таблетки, които убиват вкуса към алкохола.

 

ГУПЪР (обръща се към д-р Боу).

Антиколови таблетки. Нали?

 

МАЙКАТА

Брик не трябва да взема нищо. Момчето само е разстроено от смъртта на Скипър. Знаете как умря горкият Скипър. Сложили му голяма, голяма доза натриев амитал вкъщи, после повикали линейката, в болницата му сложили още една голяма доза, но алкохолът в организма му бил отдавна, от месеци и се оказал много за сърцето му и то спряло! Страхувам се от инжекциите! Повече се плаша от инжекциите, отколкото от ножа… (Брик е влязъл в стаята зад плетения стол. Той поставя ръката си на главата на майка си.)

 

МАЙКАТА

О! Брик! Моето безценно момче! (Д-р Боу отива до бара и слага чашата си.)

 

БРИК

Възползувай се, Гупър!

 

МЕИ (става).

Какво?

 

БРИК

Гупър знае какво. Възползувай се, Гупър!

 

МАЙКАТА (към Брик).

Ти просто ми разбиваш сърцето.

 

БРИК (при бара).

Съжалявам… Някой друг иска ли?

 

МАЙКАТА

Брик, седни до мама и дръж ръката й докато разговаряме.

 

БРИК

Ти седни, Меги. Аз съм неспокоен инвалид. Трябва да се подпирам на патерицата.

 

МАЙКАТА

Защо всички ме заобикаляте така? Защо ме гледате и си правите знаци? (Брик, куцайки, излиза през вратата на хола и отива на балкона.) Няма нужда никой да ми държи ръката. Вие луди ли сте? Откога баща ви или аз се нуждаем от вашата помощ? (Пастор Тукър отива по-назад от плетения стол.)

 

МЕИ

Мамо, успокой се.

 

МАЙКАТА

Ти се успокой, мила! Как мога да се успокоя, когато всички сте ме зяпнали сякаш кърви текат по лицето ми? За какво е всичко това. А-а? За какво?

 

ГУПЪР

Д-р Боу. (Меи се изправя.) Седни, Меи. (Меи сяда.) Мама иска да знае цялата истина за съобщението, което получихме днес от Окснеровата клиника! (Д-р Боу закопчава копчетата на сакото си.)

 

МАЙКАТА

Има ли нещо, нещо, което не зная?

 

Д-Р БОУ

Да, — добре…

 

МАЙКАТА (става).

Аз — искам да — зная-я! (Отива към д-р Боу.) Някой лъже! Искам да зная! (Меи, Гупър, пастор Тукър я заобикалят.)

 

МЕИ

Седни, мамо, седни на канапето!

 

МАРГАРЕТ

Брик! Брик!

 

МАЙКАТА

Какво има, какво? (Тя отвежда д-р Боу към ъгъла. Другите ги следват обграждайки я.)

 

Д-Р БОУ

В моята практика никога не съм виждал по-пълни изследвания от тези, които старият Полит направи в Окснеровата клиника.

 

ГУПЪР

Окснеровата клиника е една от най-добрите в цялата страна.

 

МЕИ

Тя е най-добрата — няма никакво съмнение!

 

Д-Р БОУ

Трябва да кажа, че те бяха сигурни 99,9 процента още преди да започнат.

 

МАЙКАТА

Сигурни в какво, сигурни в какво, сигурни в какво — какво?

 

МЕИ

Сега мамо, бъди храбра!

 

БРИК (на балкона, закрива уши, пее).

„Със светлината, със светлината от сребърната луна!“

 

ГУПЪР (откъсва се от групата, вика навън на Брик).

Млъкни, Брик! (Връща се.)

 

БРИК

Извинявай… (Продължава да пее.)

 

Д-Р БОУ

И така, стара майко, те взеха парченце от тумора, изследваха тъканта и…

 

МАЙКАТА

Тумор? Ти каза на стария…

 

Д-Р БОУ

Е, почакай…

 

МАЙКАТА

Ти каза на мене и на стария, че няма нищо лошо, а сега?

 

МЕИ

Мамо, те винаги…

 

ГУПЪР

Моля те, остави доктор Боу да говори.

 

МАЙКАТА

Леко спазматично състояние на…

 

ПАСТОР ТУКЪР (през цялото време).

Шш! Шш!

 

Д-Р БОУ

Да, така казахме на стария. Но след това изследвахме малкото парченце тъкан в лабораторията и, за съжаление, оказа се, както очаквахме… Злокачествен тумор. (Пауза.)

 

МАЙКАТА

Рак! Рак!

 

МЕИ

Хайде, хайде, мамо…

 

ГУПЪР

Ти трябваше да знаеш, мамо, мамо.

 

МАЙКАТА

Защо не го изрязаха? Защо? Защо?

 

Д-Р БОУ

Разпространил се е твърде много, стара майко, много органи са засегнати.

 

МЕИ

Мамо, засегнат е черният дроб, и двата бъбрека. Преминал е срокът, в който…

 

ГУПЪР

В който можеше да се оперира. (Майката хълца.)

 

ПАСТОР ТУКЪР

Шш… Шш… Шш…

 

Д-Р БОУ

Да, операцията с нищо няма да помогне.

 

МЕИ

Ето защо той пожълтя!

 

МАЙКАТА (блъска Меи).

Махни се от мене, махни се, Меи. Искам Брик! Къде е Брик? Къде е моят единствен син?

 

МЕИ (прави стъпка след нея).

Мамо! „Единствен син“ ли каза?

 

ГУПЪР (следвайки Майката).

Аз какъв съм тогава?

 

МЕИ

Един трезв, почтен мъж с пет чудесни деца — с шест!

 

МАЙКАТА

Искам Брик! Брик! Брик!

 

МАРГАРЕТ (пристъпва към Майката).

Мамо, нека аз да ти кажа.

 

МАЙКАТА (бута я настрана).

Не, не, остави ме, ти не си моя кръв! (Тя отива към балкона.)

 

ГУПЪР (отива към нея на балкона).

Мамо! Аз съм твой син! Чуй ме!

 

МЕИ

Гупър е твой син, мамо, той ти е първороден син!

 

МАЙКАТА

Гупър никога не е обичал баща си!

 

МЕИ

Това не е истина.

 

ПАСТОР ТУКЪР

При това положение по-добре е да си отида. Лека нощ, лека нощ на всички и господ да закриля всички в този дом. (Излиза през хола.)

 

Д-Р БОУ

Е, стара майко…

 

МАЙКАТА (облягайки се на Гупър).

Това е грешка, сигурна съм, че това е само един лош сън.

 

Д-Р БОУ

Ще трябва да облекчавам състоянието на стария, доколкото е възможно.

 

МАЙКАТА

Да, само лош сън, това е сън, просто ужасен сън.

 

ГУПЪР

Според мен, татко има някакви болки, но няма да признае, че ги има.

 

МАЙКАТА

Просто сън, лош сън.

 

Д-Р БОУ

Така постъпват повечето от болните. Мислят, че като не казват за болките си, могат някак си да избегнат истината. (Брик е на балкона. Маргарет го наблюдава от вратата.)

 

ГУПЪР

Да, те ги крият, наистина.

 

МЕИ

Гупър и аз мислим…

 

ГУПЪР

Мълчи, Меи!… Мамо, татко трябва да почне да получава морфин.

 

МАЙКАТА (измъква се от Гупър).

Никой няма да дава на баща ти морфин!

 

Д-Р БОУ

Е, стара майко, когато болките започнат, те са много силни, и старият ще има нужда от инжекции, за да ги понася.

 

МАЙКАТА (отива при д-р Боу).

Казвам ти, никой няма да му дава морфин!

 

МЕИ

Мамо, ти не искаш татко да страда, нали? Зная, че ти…

 

Д-Р БОУ (отива към бара).

Все пак, оставам това нещо тука. (Оставя пакет с морфин и други неща на бара.)

Ако има внезапна атака — да ви бъде под ръка. (Майката отива на бара.)

 

МЕИ (отива при д-р Боу).

Аз зная как се правят такива инжекции.

 

МАЙКАТА

Никой няма да дава на баща ти морфин.

 

ГУПЪР

Меи завърши сестрински курс през войната.

 

МАРГАРЕТ

Струва ми се, че татко не би искал Меи да му прави морфинови инжекции.

 

МЕИ (към Маргарет).

Мислиш, че би искал ти да ги правиш?

 

Д-Р БОУ

Е…

 

ГУПЪР

Е, д-р Боу ще…

 

Д-Р БОУ

Да, трябва да тръгвам. Горе главата, стара майко. (Отива към хола.)

 

ГУПЪР (докато заедно с Меи следват доктора в хола).

Тя ще се държи, нали, мамо? (Излизат.) Докторе, ние оценяваме много високо всичко, което направихте. И ще ви кажа, много сме ви задължени…

 

МАЙКАТА

Маргарет!

 

МАРГАРЕТ (посреща я).

Тук, съм, мамо.

 

МАЙКАТА

Маргарет, сега ти трябва да се съюзиш с мене и стария, за да измъкнем Брик…

 

ГУПЪР (отвън, връщайки се с Меи).

Докторът е виждал много такива случаи, но това не му попречи да бъде особено деликатен.

 

МАЙКАТА

Защото, ако Брик не се вземе в ръце и не поеме управлението тук, това ще разбие сърцето на баща ви.

 

МЕИ (подслушала е).

Да поеме какво, мамо?

 

МАЙКАТА (сяда на плетения стол, Маргарет стои по-назад).

Имота.

 

ГУПЪР

Мамо, ти преживя голям шок.

 

МЕИ (отива с Гупър към нея).

Да, всички преживяхме шок, но…

 

ГУПЪР

Нека бъдем реалисти…

 

МЕИ

Татко никога няма да бъде толкова глупав, за да…

 

ГУПЪР

… да остави имота в ръцете на безотговорен човек!

 

МАЙКАТА

Той няма да остави имота в ръцете на никого! Той няма намерение да умира! Искам да проумеете това, всички!

 

МЕИ

Мамичко, мамо, ние също имаме надежда и като тебе сме оптимисти за бъдещето на татко и вярваме, че бог ще чуе молитвите ни — но независимо от това има някои неща, които трябва да се обсъдят и да се огледат, защото иначе…

 

ГУПЪР

Меи, бъди така добра и ми донеси куфарчето от нашата стая.

 

МЕИ

Да, мили. (Става, излиза през хола.)

 

МАРГАРЕТ (отива към Брик на балкона).

Чуваш ли ги оттам! (Връща се обратно.)

 

ГУПЪР (обляга се на майка си).

Мамо, това, което каза преди малко не е истина, знаеш много добре. Аз винаги съм обичал татко по свой собствен начин. Никога не съм парадирал с това. Зная, че и татко винаги ме е обичал по този начин. (Маргарет изчезва на балкона. Меи се връща с куфарчето.)

 

МЕИ

Ето ти куфарчето Гупър, миличък. (Подава му го.)

 

ГУПЪР (подава обратно куфарчето на Меи).

Благодаря. Разбира се, моите отношения с татко са по-различни от отношенията на Брик.

 

МЕИ

Ти си осем години по-голям от Брик и винаги е трябвало да носиш по-голямата отговорност. Той никога не е носил нищо друго, освен футболната топка, или уискито със сода.

 

ГУПЪР

Меи, ще ме оставиш ли да говоря, моля те!

 

МЕИ

Да, миличък.

 

ГУПЪР

Да се ръководи плантация от 28 хиляди акра, такова огромно нещо.

 

МЕИ

Почти без чужда помощ.

 

МАЙКАТА

Ти никога не си управлявал имота, братче, защо говориш така, като че ли баща ти е умрял и е в гроба, и ти трябва да управляваш? Ти само помагаше в някои дребни работи, а в същото време си беше адвокат в Мемфис.

 

МЕИ

О, мамичко! Мамичко! Нека бъдем честни! Гупър даваше мило и драго да се грижи за имота през последните пет години, откак здравето на татко се разклати. Гупър не е говорил за това, той никога не го е смятал за задължение, просто го правеше. А какво правеше Брик. Живееше със старата си слава от колежа! (Гупър докосва крака на Меи, за да я спре. Маргарет изчезва на балкона.)

 

ГУПЪР

Беше само един професионален футболист! На 27 години!

 

МАРГАРЕТ (внезапно се появява на вратата).

За кого говориш? За Брик? Футболист? Той не е футболист, много добре ти е известно! Брик е спортен коментатор в телевизията, при това един от най-прочутите!

 

МЕИ

Аз говоря за това, което беше той!

 

МАРГАРЕТ (от по-близката врата на балкона).

Искам да престанеш да говориш за моя съпруг!

 

ГУПЪР (отива към Маргарет).

Слушай, Маргарет, аз имам право да говоря за моя собствен брат с членовете на моето собствено семейство, което не включва тебе. (Посочва я с пръст, тя плясва ръката му.) Защо не продължиш да пиеш навън с Брик?

 

МАРГАРЕТ

Никога не съм виждала такава злоба срещу роден брат.

 

ГУПЪР

А какво ще кажеш за неговата към мене? Защо той не може дори да стои в една стая с мене?

 

БРИК (от балкона).

Това е истина!

 

МАРГАРЕТ

Това е една преднамерена клеветническа кампания, породена от най-отвратителното и най-мръсното нещо на света, и аз знам какво е то! Алчност, алчност, лакомия, лакомия!

 

МАЙКАТА

О, ще започна да крещя! Ще закрещя моментално, ако не престанете! Маргарет, дете мое, ела тук, седни до мама.

 

МАРГАРЕТ (отива до Майката).

Скъпа майчице. (Гупър отива до бара.)

 

МЕИ

Колко прекрасна, колко вълнуваща е тази проява на преданост! А знаеш ли защо тя е бездетна? Бездетна е защото този едър, красив атлет, нейният съпруг, не иска да спи с нея, ето защо! (Гледа Гупър.)

 

ГУПЪР

Ти просто не ме оставяш да говоря както трябва да се говори, нали? Добре… (Отива към плетения стол.) Пет пари не давам дали татко ме обича или не, дали някога ме е обичал или не, дали някога ще ме обича или не! Само апелирам за обикновено благоприличие и честна игра! Казвам ти истината… (Отива през по-близката врата към Брик на балкона.) Аз негодувах от татковото пристрастие към тебе, Брик, още от проклетия ден, в който ти се роди, момчето ми, и от начина, по който се отнасяха към мен, като че ли бях годен само да плюят отгоре ми, а понякога дори недостатъчно годен и за това. (Връща се в стаята.) Татко умира от рак, ракът го е обхванал целия, атакувал е всички важни за живота органи, включително бъбреците, и сега той ще си отиде от уремия, знаете какво е уремията, това е отравянето на целия организъм, когато отделителната система не успява да отстрани от тялото отровите.

 

МАРГАРЕТ

Отрови, отрови, отровни мисли и думи! В сърцата и ума! Това е отрова.

 

ГУПЪР

Аз искам честна сделка и, за бога, надявам се да я сключа. Но ако не успея, и ако се правят зад гърба ми някакви трикове, мога да ви кажа, че не съм случаен адвокат! (Отива към по-близката балконска врата, в кулминация.) Зная как да защитя собствените си интереси! (Тътнеж от далечна гръмотевица.)

 

БРИК (влизайки в стаята).

Ще има буря!

 

ГУПЪР

О, идваш малко късно!

 

МЕИ (отива към бара.)

Героят и победителят дойде!

 

ГУПЪР (отива до бара, след Брик, като имитира неговото куцане).

Легендарният Брик Полит! Помните ли го? Кой може да го забрави?

 

МЕИ

Изглежда като че ли е бил тежко контузен в играта!

 

ГУПЪР

Да, страхувам се, че ще трябва да топлиш скамейките на „Захарния стадион“ тази година, Брик! Или беше „Розовият стадион“, където ти се прочу? (Отново тътен от гръмотевици, звук на надигащ се вятър.)

 

МЕИ (на Брик, който е до бара).

Пуншовият стадион, скъпи. Като пунш в кристална купа!

 

ГУПЪР

Вярно! Аз винаги ги бъркам!

 

МАРГАРЕТ (втурва се към Гупър, блъска го).

Престани! Престани!

 

СУКИ (отвън).

Буря! Започна буря! Буря! Буря!

 

ЛЕЙСИ (бягайки).

Брайти, затвори капаците!

 

ГУПЪР (отива на балкона, вика след Лейси).

Лейси, моля те, сложи покривката на кадилака ми!

 

ЛЕЙСИ (отвън).

Да, сър, г-н Полит!

 

ГУПЪР (отива към Майката).

Мамо, знаеш, че трябва да се върна в Мемфис рано сутринта, за да защищавам в съда Паркеровите имоти. (Меи подрежда книжата, които е извадила от куфарчето.)

 

МАЙКАТА

Така ли, Гупър?

 

МЕИ

Да.

 

ГУПЪР

Ето защо съм принуден да — да поставя проблема, който…

 

МЕИ

Който е много важен и не може да се отложи!

 

ГУПЪР

Ако Брик беше трезвен, той също трябваше да се запознае с това. Мисля, че трябва да присъствува, когато предлагам този план.

 

МАРГАРЕТ

Брик присъствува, ние присъствуваме!

 

ГУПЪР

Добре. Ще ви дам схемата, която моят колега Том Булит и аз направихме — за един вид — фиктивно — попечителство!

 

МАРГАРЕТ

О, ето какво било! Ти ще бъдеш главният и ще раздаваш милостиня, така ли?

 

ГУПЪР

Направихме я, след като получихме медицинското заключение за татко от Окснеровата клиника. Направихме я, искам да кажа, съставихме този — фиктивен — план със съвета и помощта на председателя на съвета на директорите на „Плантас банк“ и „Тръст Компани“ в Мемфис, Белоус, човекът, който се занимава с имотите на всички известни фамилии в Западен Тенеси и Делтата.

 

МАЙКАТА

Гупър?…

 

ГУПЪР (отива до нея).

Това не е — не е нещо завършено, или нещо решено, това е просто една предварителна схема. Но дава — основата — идеята — възможността за реален план! (Той размахва листата, които Меи му е пъхнала в ръката.)

 

МАРГАРЕТ

Да, обзалагам се, че това е истински план! (Гръмотевично ехтене. Интериорната светлина отслабва.)

 

МЕИ

Това е план, който защищава най-голямото имение в Делтата от безотговорността и…

 

МАЙКАТА

Сега слушайте ме, всички вие! Слушайте! Няма да позволя втори път такива злобни разговори в къщата ми! Гупър, махни това нещо, преди да го взема и да го разкъсам на парченца! Не зная какво пише там, дявол да го вземе, и не искам да зная. Сега ще говоря с езика на баща ви, аз съм негова съпруга, а не вдовица, аз съм все още негова съпруга! И ви говоря от негово име…

 

ГУПЪР

Мамо, това тук е…

 

МЕИ

Гупър ти обясни, че е само план…

 

МАЙКАТА

Не ме интересува какво е, прибирай го откъдето е дошло и не ми го показвай повече, не ми показвай дори плика, в който е било! Ясно ли е? „Основа! План! Възможност! Идея!“ Слушайте. Какво казваше баща ви, когато беше отвратен? (Буреносни облаци минават по небето.)

 

БРИК (от бара).

Татко казва: „глупости“ — когато е отвратен.

 

МАЙКАТА (става).

Правилно. Глупости! Казвам „глупости“ също като баща ви! (Гръмотевично ехтене.)

 

МЕИ

Грубият език не подхожда сега…

 

ГУПЪР

Това ужасно ме нервира.

 

МАЙКАТА

Никой няма да прави нищо! Докато баща ви не позволи, а може би и тогава не — дори тогава не! Не, не, дори и тогава! (Гръмотевичен трясък. Счупване на стъкло отвън. Вън се носят детски викове, много звуци от буря; добитъкът е в ужас, късат се хартии, блъскат се капаци. Суки и Дейзи прибягват по ливадата. Необяснимо защо, Дейзи удря две кожени възглавници една в друга. Суки и Дейзи викат: „Буря! Буря! Буря!“ Суки размахва парче амбалажна хартия, за да покрие столовете на ливадата. Меи излиза към балкона в дъното. Непознат мъж бяга през ливадата. Гръмотевично ехтене многократно.)

 

МЕИ

Суки, побързай и покрий столовете на верандата, за да не им падне боята! (Гупър бяга през хола към балкона.)

 

ГУПЪР (вика на Лейси, който се появява).

Лейси, прибери колата ми!

 

ЛЕЙСИ

Не мога, г-н Полит, ключовете са у вас! (Излиза.)

 

ГУПЪР

Чакай, ще ти ги дам!… (Излиза, отново се появява, вика на Меи.) Къде са ключовете от колата, скъпа? (Бяга.)

 

МЕИ (на балкона).

В джоба ти! (Излиза. Кучешки лай. Дейзи пее, за да успокои децата. Чува се Меи как омиротворява децата. Бурята затихва. През време на бурята Маргарет е отишла и седнала на канапето.)

 

МАЙКАТА

Брик! Ела тук, Брик, трябваш ми! (Гръмотевици от разстояние. Детски хленч, вън Меи утешава децата. Брик отива при майка си.)

 

МАЙКАТА

Тази вечер Брик изглежда така, както изглеждаше, когато беше момченце, точно така изглеждаше, когато лудуваше в овощната градина зад къщата и се връщаше едва когато преграквах да го викам! Целият — изпотен, с порозовели бузи — с бляскави къдрици… И заспиваше. (Гръмотевици от разстояние. Детски хленч вън. Меи ги успокоява. Лае куче.) Времето минава толкова бързо. Нищо не може да го спре. Смъртта идва твърде рано — едва наполовина си опознал живота — срещаш другото. О, разберете, ние просто трябва да се обичаме един друг и да бъдем заедно толкова дълго, колкото можем, особено сега, когато това черно нещо дойде и се настани тук неканено! (Кучи лай отвън.) О, Брик, сине на татко си, татко толкова те обича. Ти знаеш ли какво би било — да се сбъдне неговата най-голяма мечта? Ако това стане преди той да си отиде, ако баща ти трябва да си отиде… (Кучи лай отвън.) Дай му твое дете, едно внуче, което така да прилича на неговия син, както неговият син прилича на баща си…

 

МАРГАРЕТ

Зная, това е мечтата на татко.

 

МАЙКАТА

Това е мечтата му.

 

БАЩАТА (отвън, на балкона).

Изглежда вятърът е направил поразии. (Появяват се Лейси. Брайти и Смол на ливадата.)

 

ЛЕЙСИ

Добър вечер, господин Полит.

 

БРАЙТИ и СМОЛ

Добър вечер. Здравей, капитане.

 

МАРГАРЕТ (отива към балконската врата).

Татко е на балкона.

 

БАЩАТА

Бурята премина ли реката, Лейси?

 

ЛЕЙСИ

Отиде към Арканзас, капитане.

 

МАЙКАТА

Не мога да остана тук. Той ще познае по очите ми.

 

БАЩАТА (на балкона в дъното, към момчетата).

Бурята направи ли пакости?

 

БРАЙТИ

Дигна чардака от къщата на леля Краули.

 

БАЩАТА

Защо старата леля Краули не е седяла там? Време е вятърът да издуха това старо момиче! (Смях на полските работници, излизат. Бащата влиза в стаята.) Мога ли да вляза? (Слага пурата си в пепелника на барчето. Меи и Гупър бързат по балкона в дъното и застават до Бащата при вратата на хола.)

 

МАРГАРЕТ

Бурята ли те събуди, татко?

 

БАЩАТА

За коя буря говориш — за тази навън, или за данданията тука? (Гупър се промъква покрай баща си.)

 

ГУПЪР (отива към леглото, където са разхвърляни юридическите листове).

Извинявай, сър… (Меи се опитва да се промъкне покрай стария и да отиде при Гупър, но Бащата здраво поставя ръка около раменете й.)

 

БАЩАТА

Чух някакъв страшно висок разговор. Чуваше се, като че ли нещо много важно се обсъждаше. За какво беше заседанието?

 

МЕИ (объркана).

О, нищо, татко…

 

БАЩАТА (отива към Гупър, водейки Меи със себе си).

Какъв е този както ми се вижда тежък плик, който слагаш обратно в куфарчето си, Гупър?

 

ГУПЪР (като натъпква листове в плика).

Това? Нищо, само… — Изобщо… Нищо особено.

 

БАЩАТА

Нищо? Изглежда твърде голямо нищо? (Обръща се към групата.) Вие знаете историята за младата съпружеска двойка…

 

ГУПЪР

Да, сър!

 

БАЩАТА

Здравей, Брик.

 

БРИК

Здравей, татко.

 

БАЩАТА

Млада съпружеска двойка завела синчето си в Зоологическата градина една неделя, разгледали всички божи създания в клетките им и се чувствували много добре…

 

ГУПЪР

Чувствували се много добре.

 

БАЩАТА (с лице напред).

Било един топъл пролетен следобед и старият слон си имал нещо на ум, което било доста глупаво. Знаеш ли тази история, Брик?

(Гупър потвърждава.)

 

БРИК

Не, сър, не я зная.

 

БАЩАТА

В съседната клетка имало една млада, разгорещена слоница!

 

МАЙКАТА (на рамото на Бащата.)

О, татко?

 

БАЩАТА

Какво има? Свещеникът си отиде, нали? Добре. Слоницата от съседната клетка насищала атмосферата наоколо със силната, възбуждаща миризма на женската плодовитост. Нали добре се изразявам, Брик?

 

БРИК

Да, сър, няма нищо лошо.

 

БАЩАТА

Брик каза, че няма нищо лошо!…

 

МАЙКАТА

О, татко!

 

БАЩАТА

И така, в стария глупав слон още тлеели някакви желания. Той вдигнал хобота си и вдъхвал дъха на слоницата — негова съседка! Започнал да рие с крака мръсотията в клетката си, да блъска главата си в решетката, която ги разделяла, и първото нещо, което се хвърляло в очи, била очебийната промяна в профила му — твърде очебийна! Брик, нали разказвам историята с благоприличен език?

 

БРИК

Да, сър, дяволски благоприличен.

 

МАЙКАТА

И така, момченцето посочило и попитало „Какво е това?“ Майка му казала, „О, нищо не е“. — Баща му казал: „Слонът се глези!“ (Полските работници пеят отвън, чува се гласът на Суки: „Аз просто не мога да стоя тук“. През следващата сцена Бащата отива към Брик.)

 

БАЩАТА

Ти не се смя на тази история, Брик.

 

БРИК

Не, сър, не се смях.

 

БАЩАТА

Какво става там с онази висока, тънка жена, накичена с диаманти? Ей, как ти беше името, какво ти става?

 

МАРГАРЕТ (към Бащата).

Имаше леко замайване, татко.

 

БАЩАТА

Внимавай, старо! Ударът е лош начин да свършиш.

 

МАРГАРЕТ (отива при Бащата.)

О, Брик, татко е облякъл подаръка ти за рождения му ден, облякъл е кашмирения халат, най-нежната материя, която съм докосвала някога.

 

БАЩАТА

Да, това е нежен рожден ден, Меги… Не моят златен или сребърен рожден ден, а моят нежен рожден ден. Всичко трябва да бъде нежно за татко през този нежен рожден ден. (Меги коленичи пред Бащата. Тъй като Гупър и Меи говорят, Майката минава покрай тях като им дава знак да мълчат.)

 

ГУПЪР

Не обичам да правя груби забележки, но има нещо неприлично в твоето…

 

МЕИ

Забавено футболно движение…

 

МАРГАРЕТ

Татко е обул китайските чехли, които му дадох, Брик. Татко, аз още не съм ти дала моя голям подарък, но сега ще направя това. Сега е времето да ти поднеса този подарък! Искам да направя съобщение!

 

МЕИ

Какво? Какво съобщение?

 

ГУПЪР

Спортно съобщение ли, Меги?

 

МАРГАРЕТ

Съобщение за един живот, който започва! Идва дете от баща Брик и от Меги Котката! Детето на Брик е в тялото ми и това е моят подарък за татко на този рожден ден! (Бащата поглежда Брик, който минава покрай него към портала.)

 

БАЩАТА

Стани, момиче, не стой на колене. (Той помага на Маргарет да се изправи. После отрязва края на нова пура, взета от джоба на халата, докато изучава Маргарет.) Ъхъ, това момиче носи нов живот в тялото си, не е лъжа, лъжа!

 

МАЙКАТА

Мечтата на татко се сбъдна.

 

БРИК

Господи…

 

БАЩАТА (отива към плетения стол).

Гупър, искам моя адвокат сутринта.

 

БРИК

Къде отиваш, татко?

 

БАЩАТА

Синко, ще отида на покрива, на кулата на покрива, да огледам моето кралство, преди да го предам — 28 хиляди акра най-плодородна земя от тази страна на долината на Нил! (Излиза на балкона.)

 

МАЙКАТА (следва го).

Любими, любими, любими — мога ли да дойда с тебе? (Излиза.)

 

ГУПЪР (отива до бара).

Брик, би ли ми дал малко от твоето уиски?

 

БРИК

Налей си, Гупър.

 

ГУПЪР

Ще си налея.

 

МЕИ (отива напред).

Разбира се, ние знаем, че това е лъжа!

 

ГУПЪР (пие).

Мълчи, Меи!

 

МЕИ (отива към Гупър до бара).

Няма да мълча! Зная, че тя го измисли в момента!

 

ГУПЪР

По дяволите, казах: млъкни!

 

МЕИ

Тази жена не е бременна!

 

ГУПЪР

Кой казва, че е?

 

МЕИ

Тя каза.

 

ГУПЪР

Докторът не е казал. Д-р Боу не е казал.

 

МАРГАРЕТ (на кушетката).

Не съм ходила при Д-р Боу.

 

ГУПЪР (отива при Маргарет).

Тогава при кого ходи, Меги? (Отвън песента свършва.)

 

МАРГАРЕТ

При един от най-добрите гинеколози на Юга.

 

ГУПЪР

Ъхъ, разбирам… (Пристъпва до края на кушетката.)

Моля, мога ли да зная името му?

 

МАРГАРЕТ

Не, господин Прокуроре.

 

МЕИ (отива при Маргарет).

Той няма име, той не съществува!

 

МАРГАРЕТ

Съществува, както съществува и моето бебе, бебето на Брик.

 

МЕИ

Не можеш да заченеш от мъж, който не иска да спи с теб, освен само ако мислиш, че си… (Притиска Маргарет към кушетката, отвръща се. Брик тръгва за Меи.) Той пие през всичкото време, само за да може да те понася! Спи на кушетката, за да избегне близостта с теб!

 

ГУПЪР (отива до Маргарет, която е на кушетката).

Маргарет, не се опитвай да се шегуваш с нас…

 

МЕИ

Как можеш да заченеш от мъж, който не иска да спи с тебе? Как можеш? Как? Как?

 

ГУПЪР (остро).

Меи!

 

БРИК (отива при Меи, хваща я).

Меи, откъде знаеш, че не спя с Меги?

 

МЕИ

Ние сме в съседната стая и всичко се чува през стената!

 

БРИК

О…

 

МЕИ

Всяка нощ чуваме молбите и отказите. Затова не си въобразявай, че вашият номер ще мине и ще излъжете умиращия човек с…

 

БРИК

Меи, не всички правят шумна любов. Зная, че някои пъшкат и пуфтят, но други са мълчаливи.

 

ГУПЪР (зад плетения стол).

Този разговор е напълно безсмислен.

 

БРИК

Откъде знаеш, че ние не сме мълчаливи любовници. Дори ако си пробила дупчица в стената, как можеш да твърдиш — тъй като понякога Гупър има работа в Мемфис, а ти играеш карти в клуба с другите бивши кралици на памука — че Меги и аз не стигаме до някакво временно споразумение? Откъде знаеш, че… (Той тръгва покрай плетения стол.)

 

МЕИ

Брик, никога не съм мислила, че можеш да стигнеш до нейното равнище, не съм и сънувала, че можеш да стигнеш до нейното равнище.

 

ГУПЪР

Не мисля, че Брик ще стигне до нейното равнище.

 

БРИК (сяда до Маргарет на кушетката).

Какво е вашето равнище? Кажете ми го и аз ще се опитам да се смъкна или да се издигна до него. (Става.) Вие чухте какво каза татко. Това момиче има живот в тялото си.

 

МЕИ

Това е лъжа.

 

БРИК

Не, истината е някакво отчаяние и тя го има. Повярвайте, истината е отчаяние и тя го има. (Отива към бара.) И сега, ако обичате, престанете да се държите така, като че ли Брик Полит е умрял и е заровен, невидим, не чува нищо — и се върнете при вашата дупчица в стената — аз съм пиян и сънлив — не така жив като Меги, но все пак жив… (Налива си, пие.)

 

ГУПЪР (взема куфарчето си).

Хайде Меи. Да оставим тези влюбени птици сами в гнездото им.

 

МЕИ

Въшливо гнездо! Лъжци!

 

ГУПЪР

Меи, Меи, веднага върви в нашата стая…

 

МЕИ

Лъжци! (Излиза.)

 

ГУПЪР (след Маргарет.)

Просто ще чакаме и ще видим. Времето ще покаже. (Обръща се към бара.) Да, сър, братче, просто трябва да почакаме и да видим! (Излиза. Часовникът бие 12. Меги и Брик си разменят погледи. Той пие жадно, оставя чашата си на бара. Постепенно неговият израз се променя. Силно е напрегнат. Чува се ехо от песента, която запяват вън: „Дай ми студена глътка вода, защото умирам“ — песента продължава до края на действието.)

 

МАРГАРЕТ (като че ли усеща състоянието на Брик).

Щракането? (Брик поглежда към певците щастливо, почти благодарно. Той отива към леглото, взема възглавницата и тръгва към горната част на кушетката. Маргарет грабва възглавницата от ръцете му, изправя се, притискайки до себе си възглавницата. Брик я наблюдава с растящо възхищение. Тя бързо отива и хвърля възглавницата на леглото. После тръгва към бара. Брик я наблюдава. Маргарет грабва бутилки от бара. Отива в хола, изхвърля бутилките една по една в ливадата. Бутилките се разбиват вън. Маргарет се връща в стаята, застава с лице към Брик.) „Ехо Спринт“ пресъхна, и никой, освен мен не може да те закара в града за още.

 

БРИК

Лейси ще ме закара.

 

МАРГАРЕТ

На Лейси му е забранено да те кара.

 

БРИК

Аз мога да отида с колата…

 

МАРГАРЕТ

Взеха ти шофьорската книжка! Аз ще телефонирам и ще те спрат на пътя преди още да си стигнал до фабриката за джин на Ръби Лантфут. Аз излъгах татко, но ние можем да превърнем лъжата в истина. И тогава аз ще ти донеса алкохол, и ще се напием заедно, тук, тази нощ, на това място, където дойде смъртта! Какво ще кажеш? Какво ще кажеш, мили?

 

БРИК

Възхищавам ти се, Меги.

 

МАРГАРЕТ

О, вие, слаби, красиви хора, които с толкова изящество се предавате! Това, от което имате нужда е — някой да ви подкрепи — нежно, с любов — и отново да ви върне към живота, като към някакво злато, което сте изпуснали — а аз мога! Решила съм да направя това! И няма нищо по-решително от котка върху горещ ламаринен покрив, нали? Нали, мили? (Тя нежно докосва неговата буза.)

Завеса