Тенеси Уилямс
Котка върху горещ ламаринен покрив (4) (пиеса в 3 действия)

Второ действие

 

МАРГАРЕТ (до вратата.)

Ето ги, идват!

 

БАЩАТА

Брик, здравей…

 

БРИК

Здравей, татко. — Честито!

 

БАЩАТА

Глупости…

 

ПАСТОР ТУКЪР (живо).

Да, но на църквата „Св. Павел“ в Гренада са подарили в памет на умрелите три прозореца. Единият е със стъклопис, струва 2500 долара и представлява добрият пастир Исус Христос с агънце в ръце.

 

ГУПЪР

Кой го подари, отче?

 

ПАСТОР ТУКЪР

Вдовицата на Клайд Флетчър. Даде и една кръщелна купел.

 

ГУПЪР

Най-добре ще бъде, отче, ако някой подари една климатична инсталация на вашата църква.

 

ПАСТОР ТУКЪР

Да, да, господин Боб! А знаете ли какво даде на църквата в Две Реки семейството на Гюс Хама, когато той умря? Цяла нова каменна къща с баскетболно игрище в приземието и една…

 

БАЩАТА (смеейки се с висок лаещ смях, който не е израз на истинска веселост).

Ей, отче! Какви са тези разговори? В памет на този, в памет на онзи… Човек ще си помисли, че някой тук бере душа. (Сепнат от това вмешателство, пастор Тукър се засмива толкова високо, колкото може. Как той би отговорил на този въпрос никога няма да узнаем, тъй като от затруднението го спасява гласът на жената на Гупър Меи, която се появява през вратата на хола с д-р Боу, домашния лекар.)

 

МЕИ (почти религиозно).

Един момент, да си спомня, децата ги инжектираха за тиф, тетанус, дифтерит, хепатит, инжектираха ги за детски паралич, всеки месец им правеха по една инжекция, от май до септември… Гупър! Ей! Гупър! За какво бяха инжектирани дечицата?

 

МАРГАРЕТ (леко надвиквайки).

Пусни уредбата, Брик! Нека има малко музика на празника!

 

ГУПЪР

Ние им я подарихме за третата им годишнина, има три високоговорителя. (Стаята внезапно е взривена от кулминацията на Вагнерова опера или Бетовенова симфония.)

 

БАЩАТА

Спри тая проклета уредба!

 

МАЙКАТА

Как е моят Брик, как е моето хубаво момченце?

 

БАЩАТА

Извинете!… Включи я отново (Всички се смеят твърде високо. Бащата е изключителен със своите шеги към Майката и никой не се смее толкова, колкото нея, макар че те са понякога малко жестоки и Майката трябва да вдигне нещо, или да се захване с нещо, за да прикрие болката, която не е могла да замаскира с високия си смях. В този случай, един щастлив случай, защото свитото й сърце се е отпуснало от фалшивото медицинско заключение за състоянието на Бащата, тя се смее нелепо, свенливо към него и се устремява живо и бързо към Брик.)

 

МАЙКАТА

Ето го, ето го, моето хубаво момченце! Какво е това в ръката ти? Остави чашата, синко, ръката ти е създадена да държи нещо много по-приятно.

 

ГУПЪР

Хайде, Брик, остави я!

 

МАЙКАТА

О, лошо момче, ти си моето лошо момче! Дай на мама една целувка, лошо момченце! Нали за малко няма да гледате? Брик не обича да го целуват, или да се занимават с него, защото винаги е бил много гален. Сине, угаси телевизора! (Брик е пуснал телевизията.) Не мога да понасям телевизията, радиото беше навремето нещо ужасно, а телевизията сега е нещо повече, искам да кажа — (пльосва се тежко, хриптейки, на стола) — нещо по-лошо, ха, ха!… А! Ама защо седнах тук? Исках да седна на кушетката до моя любим, да се държим за ръце и да го ухажвам малко! (Тя носи тифон с черни и бели фигури, неоформените големи шарки са като петна от някакви големи животни, блясъкът на нейните големи диаманти и множество перли, брилянтите, поставени върху сребърните рамки на очилата й, нейният буен невъздържан глас, изригващият й смях доминират в стаята от момента на нейното появяване. Бащата я наблюдава с една постоянна гримаса на хроническо раздразнение.)

 

МАЙКАТА (още по-високо).

Отче, отче, ей, преподобни отче! Подай ми ръка да стана от стола!

 

ПАСТОР ТУКЪР

Без твоите номера, стара майко!

 

МАЙКАТА

Какви номера? Подай ми ръка, за да мога да стана… (Пастор Тукър протяга ръка. Тя я сграбчва и го притегля в скута си с писклив смях, който очертава октава в два тона.) Виждали ли сте някога божи служител върху коленете на дебела мадама? Ей, ей, хора! Виждали ли сте някога пасторът върху коленете на дебела мадама? (Майката е прочута по Делтата с този неелегантен, груб хумор. Маргарет със снизхождение се отнася към хумора й, като пие на глътки „Дюбоне“ с лед и наблюдава Брик; Меи и Гупър си разменят знаци на раздразнение, нетърпеливи към тези лудории, към този вид поведение, което Меи смята, че може да бъде причина за техния неуспех да спечелят напълно срещу най-модерната двойка на Мемфис, независимо от всичко. Един от негрите, Лейси или Суки, наднича в стаята, крещейки. Те чакат знак да донесат тортата и шампанското. Но Бащата не се забавлява. Той не разбира защо, независимо от безкрайното облекчение, което получи от съобщението на лекаря, има още усещането като че ли някаква стара лисица го хапе отвътре. „Това спазматично нещо сигурно е нещо си“, казва той на себе си, а на глас силно се смее на жена си.)

 

БАЩАТА

Старо, престани да беснееш. Ти си много стара и много дебела за такива лудории, а освен това имаш и кръвно налягане — миналата пролет беше 200! — рискуваш да получиш удар — така както се фръцкаш…

 

МАЙКАТА

Хайде, започва рожденият ден на татко!

 

ВСИЧКИ

Честит рожден ден!

Честит рожден ден!

Честит рожден ден, татко! — (Някой пее: „Скъпи татко, честит рожден ден.“)

 

ДЕЦАТА

Скинамаринка — динка — динк,

скинамаринка — ду,

ние те обичаме,

скинамаринка — ду…

Тебе, дядо!

Ние те обичаме сутрин,

ние те обичаме вечер,

ние те обичаме, когато сме с теб,

и когато не те виждаме,

скинамаринка — динка — динк,

скинамаринка — ду…

Баба — също!

 

БАЩАТА

Хайде де, какво ти стана, дявол да те вземе!

 

МЕИ

Тя просто е много щастлива.

 

МАЙКАТА

Аз съм толкова щастлива, татко, че трябва да си поплача, или не знам какво… (Внезапно и високо в тишината.) Брик, знаеш ли каква чудна новина ни донесе доктор Боу от клиниката? Татко е извън всякаква опасност.

 

МАРГАРЕТ

Много хубаво, нали? Чудесно?

 

МАЙКАТА

Той е извън всякаква опасност. Правили са му цветна снимка на рентген. Сега вече сме сигурни, че татко няма нищо опасно, само спазматично дебело черво, а мога да ви кажа, че бях много разтревожена, просто се бях побъркала от страх да не би татко да има нещо като… (Маргарет я прекъсва, като скача и пискливо възкликва.)

 

МАРГАРЕТ

Брик, миличък, няма ли да дадеш на татко подаръка за рождения му ден? (Минавайки покрай него грабва чашата му с уиски. Взема красиво опакован пакет.) Ето, татко, това е от Брик!

 

МАЙКАТА

Това е най-хубавият рожден ден, който татко е имал; колко много подаръци, колко поздравления по телефона и…

 

МЕИ

Какво е това, Брик?

 

ГУПЪР

Хващам се на бас, петстотин срещу петдесет, че Брик не знае.

 

МАЙКАТА

Хубавото на подаръците е, че не се знаят, докато не се отвори пакета. Отвори подаръка си, татко.

 

БАЩАТА

Отвори го ти. Аз искам да питам нещо Брик! Брик, ела тук!

 

МАРГАРЕТ

Брик, татко те вика. (Тя отваря пакета.)

 

БРИК

Кажи на татко, че съм куц.

 

БАЩАТА

Виждам, че си куц. Искам да разбера как си окуцял.

 

МАРГАРЕТ (приемайки отклонителна тактика).

О, погледнете, погледнете, халат от кашмир!

(Тя вдига халата така, че всички да го видят.)

 

МЕИ

Меги, изглеждаш много изненадана.

 

МАРГАРЕТ

Никога досега не съм виждала такъв халат.

 

МЕИ

Това е смешно. Ха-а!

 

МАРГАРЕТ (обръща се гневно към нея, с лъчезарна усмивка.)

Защо да е смешно? Моето семейство, освен собственото си достойнство, никога не е имало нищо друго и подобни луксозни неща като кашмирен халат все още ме изненадват!

 

БАЩАТА (заплашително).

Тихо!

 

МЕИ (непредпазлива в своя гняв).

Не разбирам как можеш да се изненадваш, когато сама си купила този халат от Лоувенстейн в Мемфис миналата събота. Знаеш ли как разбрах?

 

БАЩАТА

Казах. Тихо!

 

МЕИ

Разбрах, защото продавачката, която ти е продала халата, дойде при мене и ми каза: „О, г-жа Полит, вашата снаха току-що купи кашмирен халат за бащата на вашия съпруг“.

 

МАРГАРЕТ

Сестричке! Твоите таланти се пропиляват като домакиня и майка, ти трябваше да работиш във Федералното бюро за разследване.

 

БАЩАТА

Тихо!

 

ПАСТОР ТУКЪР (на д-р Боу).

Щъркелът и оная с косата винаги вървят един до друг… (Той започва да се смее живо, когато забелязва тишината и погледа на Бащата. Неговият смях замира неестествено.)

 

БАЩАТА

Преподобни отче, надявам се, че не съм вече прицел на разговори за мемориални нарисувани прозорци, нали преподобни? (Пастор Тукър се смее глупаво, после сухо кашля в тягостната тишина.) Пасторе!

 

МАЙКАТА

Татко, не се захващай с пастора.

 

БАЩАТА (повишавайки глас).

Знаеш ли какво значи „да изплюеш камъчето“? Ти ми го напомни, с твоята суха кашлица, „да изплюеш камъчето“… (Паузата е нарушена само от късия поразяващ смях на Маргарет, единствената там, която разбира и се забавлява с тази гротеска.)

 

МЕИ (вдигайки ръце и раздрънквайки гривните си).

Интересно, дали има комари тази нощ?

 

БАЩАТА

Какво каза, маменце? Направи някаква забележка?

 

МЕИ

Не, просто се чудех дали комарите ще ни оставят живи, ако излезем за малко на балкона.

 

БАЩАТА

Е, ако умреш, веднага ще ти стрия кокалите на прах и ще ги използвам за тор!

 

МАЙКАТА (бързо).

Миналата седмица пръскаха със самолети и изглежда има резултати. Мене поне не са…

 

БАЩАТА (прекъсвайки я).

Брик, казаха ми, ако, разбира се, е вярно, това, което ми казаха, че си скачал миналата нощ в игрището на гимназията?

 

МАЙКАТА

Брик, баща ти говори с тебе, синко.

 

БРИК (усмихвайки се безизразно над питието си).

Какво каза, татко?

 

БАЩАТА

Казаха ми, че снощи си скачал в игрището на гимназията.

 

БРИК

И на мене ми го казаха.

 

БАЩАТА

Скачал ли си, или си се търкалял? Какво си правил там в три часа посред нощ? Да не си обръщал някоя жена по онази корава писта?

 

МАЙКАТА

Татко, никой вече не те смята за болен и не мога да те извиня, че говориш така…

 

БАЩАТА

Млъкни!

 

МАЙКАТА

Още повече пред пастора и…

 

БАЩАТА

Млъкни! Питах те, Брик, дали снощи си се търкалял с някоя по сгурията или може би си подгонил тази мадама по пистата, и си се препънал в разгара на преследването?… Така ли е? (Гупър се смее високо и фалшиво, другите го следват нервно. Майката тъпче с крака и свива устни, отива към Меи и й шушне нещо. Брик среща грубостта на баща си съсредоточено, усмихвайки се, вторачен. Той приема дадената ситуация, скрит под маската на алкохола.)

 

БРИК

Не, сър, не беше така…

 

МЕИ (мило).

Преподобни Тукър, искате ли да се поразходим навън?… (Тя и Пасторът излизат на балкона, докато Бащата казва.)

 

БАЩАТА

Тогава по дяволите, какво си правил там в три часа сутринта?

 

БРИК

Прескачах препятствията, татко, бягах и прескачах препятствията, но те са твърде високи за мене сега.

 

БАЩАТА

Сигурно защото си бил пиян?

 

БРИК (неопределената му усмивка леко се стопява).

Трезвен не бих се опитал да прескоча и най-ниското препятствие…

 

МАЙКАТА (бързо).

Татко, духни свещите на тортата за рождения си ден!

 

МАРГАРЕТ

Искам да вдигна тост за татко Полит, за неговия 65-ти рожден ден, за най-големия плантатор на памук в…

 

БАЩАТА (изревава с гняв и отвращение).

Казах ви да престанете, чухте ли? Затваряйте си устата!…

 

МАЙКАТА (отивайки пред Бащата с тортата).

Татко, няма да ти позволя да говориш така дори на рождения ти ден, аз…

 

БАЩАТА

Ще говоря така, както аз искам, на рождения си ден, ще говоря така и на всеки друг проклет ден от годината и ако на някой не му харесва, знае какво трябва да направи!

 

МАЙКАТА

Ти не искаш да кажеш това?

 

БАЩАТА

Защо мислиш, че не искам да го кажа? (Междувременно, след размяната на дискретни знаци, и Гупър е излязъл на балкона.)

 

МАЙКАТА

Просто зная, че не си искал да го кажеш.

 

БАЩАТА

Ти и бъкел не знаеш, и никога не си знаела!

 

МАЙКАТА

Татко, ти не искаше да кажеш това.

 

БАЩАТА

Да, да, искам, да, искам, точно това исках да кажа! Аз търпях цялата ви глупава пасмина, защото мислех, че умирам. И ти мислеше, че умирам и даже почна сама да се разпореждаш с всичко. Добре, сега можеш да спреш да се разпореждаш, Айда, защото нямам намерение да умирам, можеш да престанеш с това твое приятно занимание да се разпореждаш, защото не е твоя работа, защото не съм умирающ, аз отидох в болницата, направих си всички проклети изследвания и излезе, че ми няма нищо, само някакво спазматично дебело черво. И няма да умра от рак, както ти мислеше! Не е ли така? Не мислеше ли, че умирам от рак, Айда? (Почти всички са вън на балкона и двамата стари се гледат през тортата със запалени свещи. Гърдите на Майката се надигат и отпускат и тя притиска дебелия си юмрук към устата. Той продължава, викайки.) Не е ли така, Айда? Не мислеше ли, че умирам от рак и че ти ще поемеш управлението на имота и изобщо на всичко? Аз го почувствувах, много ясно го почувствувах. Пискливият ти глас почна да се носи навсякъде, дебелите ти телеса взеха да се мотаят къде ли не…

 

МАЙКАТА (прекъсва го).

Тихо! Пасторът!

 

БАЩАТА

По дяволите, този проклет поп! (Майката силно поема въздух и сяда на канапето, което е твърде малко за нея.) Чу ли какво казах? Казах, по дяволите този проклет поп! (Някой отвън затваря вратата на балкона в момента, когато светват ракетите и се чуват екзалтираните викове на децата.)

 

МАЙКАТА

Никога не съм те виждала да се държиш така и не разбирам какво ти стана!

 

БАЩАТА

Аз си направих всички възможни изследвания в болницата. Изтърпях всичко и сега искам да зная кой е тук господарят! Извинявай, но излезе, че аз съм господарят, а не ти — и това ми е подаръкът за рождения ден, това ми е тортата и шампанското! — Защото през тия три години ти почна много да се разпореждаш. Да господарствуваш. Да говориш! Да влачиш дебелите си телеса по целия имот, който аз съм създал! Аз създадох този имот. Аз бях управител тук! Аз се разправях с плантацията на стария Строу и Очело!… Напуснах училището десетгодишен. Ликвидирах с учението и почнах да работя на полето като негър. И се издигнах, станах управител на плантацията на Строу и Очело. После старият Строу умря и станах съдружник на Очело, и плантацията ставаше все по-голяма и по-голяма, и по-голяма и по-голяма, и по-голяма! Аз направих всичко това, сам, без твоята помощ, дявол да те вземе, а ти си мислиш, че точно ти си тая, която ще се разпорежда тук. Е, казвам ти, че това няма да го бъде, ти съвсем не си тая, която ще се разпорежда с каквото и да било! Ясно ли ти е, Айда? Достатъчно ясно? Напълно ли го разбираш? Аз отидох в болницата и изтърпях със стиснати зъби всичко от край до край. Изтърпях всички проклети изследвания и нищо ми няма, само спазматично дебело черво — получило е спазъм, предполагам от отвращение! От тези проклети лъжи и лъжци, които трябваше да търпя! От това гадно лицемерие, сред което живях през всичките тия 40 години, които сме изкарали заедно! Ей! Айда! Духни свещите на тортата за рождения ми ден! Надуй си устните, духни силно и угаси тия проклети свещи!

 

МАЙКАТА

О, татко, о, о, о, татко!

 

БАЩАТА

Какво ти става?

 

МАЙКАТА

През всичките тия години никога ли не си вярвал, че те обичам?

 

БАЩАТА

А?

 

МАЙКАТА

А аз те обичах, обичахте толкова много, наистина те обичах! — Обичах дори твоята омраза и твоята грубост, татко! (Тя се разхълцва и се втурва несръчно навън на балкона.)

 

БАЩАТА (на себе си).

Смешно, ако е истина… (Паузата е последвана от избухването на ракета по небето.) Брик! Ей, Брик! (Той стои до своята блеснала торта за рождения ден. След няколко мига, Брик влиза, накуцвайки със своята патерица, с чаша в ръка. Маргарет го следва с лъчезарна възбудена усмивка.) Не виках тебе, Меги. Повиках Брик.

 

МАРГАРЕТ

Аз само ти го предавам.

 

БАЩАТА

Защо направи това?

 

БРИК

Какво, татко?

 

БАЩАТА

Избърса нейната целувка от устата си, сякаш е някаква мръсотия, някаква храчка.

 

БРИК

Не зная. Направих го несъзнателно.

 

БАЩАТА

Жена ти е по-хубава от Гуперовата, но въпреки това… и двете си приличат.

 

БРИК

По какво си приличат, татко?

 

БАЩАТА

Не зная как да ти го опиша, но си приличат.

 

БРИК

И двете са неспокойни, нали?

 

БАЩАТА

Да, наистина са неспокойни.

 

БРИК

Нервни са като котки?

 

БАЩАТА

Точно така, нервни като котки.

 

БРИК

Като две котки върху горещ ламаринен покрив?

 

БАЩАТА

Точно така, моето момче. Като две котки върху горещ ламаринен покрив. Смешно е, че ти и Гупър, толкова различни, си избрахте един тип жени.

 

БРИК

Двамата се оженихме в хайлайфа, татко.

 

БАЩАТА

Глупости… Чудя се, защо са такива?

 

БРИК

Защото стоят насред едно голямо парче земя, татко, 28 хиляди акра е хубаво парче земя, и те са заели сега позиция за атака. Всяка е решила да откъсне повече от това парче, веднага щом ти го изпуснеш.

 

БАЩАТА

Имам една малка изненада за тях. Не възнамерявам да го изпускам още дълго време, ако именно това очакват.

 

БРИК

Правилно, татко… Ти само се дръж здраво и ги остави да си издерат очите…

 

БАЩАТА

Хващам се на бас, че ще се държа здраво и ще оставя тези кучки да си издерат очите, ха, ха, ха. Но жената на Гупър е едно добро плодовито добиче, трябва да признаеш. Ражда, та се къса. Дявол да я вземе, тази вечер ги сложи всичките да се хранят с нас и трябваше да поставят допълнителните крила на масата, за да им направят място. Тя роди вече пет и шестото е на път…

 

БРИК

Да, шестото е на път…

 

БАЩАТА

Брик, ти разбираш ли, защото, аз кълна ти се, не разбирам как става това?

 

БРИК

Кое, татко?

 

БАЩАТА

Ти се сдобиваш с едно парче земя и всичко, което се намира на тая земя, всякакви неща, започват да растат, да се увеличават, да се трупат… И първото, което проумяваш, е, че това става, независимо от тебе, съвсем, независимо от тебе!

 

БРИК

Казват, че природата мрази празното пространство, татко.

 

БАЩАТА

Да, така казват, но понякога си мисля, че празното пространство е дяволски по-добро от това, с което природата го запълва. Има ли някой до вратата?

 

БРИК

Да.

 

БАЩАТА

Кой?

 

БРИК

Някой се интересува от нашия разговор.

 

БАЩАТА

Гупър? — Гупър?

 

МЕИ

Гупър ли извика, татко?

 

БАЩАТА

О, ти си била.

 

МЕИ

Гупър ли ти трябва, татко?

 

БАЩАТА

Не. И ти не ми трябваш. Трябва ми малко уединение, докато водя тук поверителен разговор със сина си Брик. Много е горещо, за да затворя вратите, но ако трябва да затворя тези проклети врати, за да разговарям спокойно със сина си Брик, кажете, и ще ги затворя. Защото мразя да ме подслушват. Мразя всякакво дебнене и шпиониране.

 

МЕИ

Но, татко, защо…

 

БАЩАТА

Защото беше застанала така, че луната хвърляше сянката ти…

 

МЕИ

Аз просто бях…

 

БАЩАТА

Ти просто шпионираше и знаеш много добре това!

 

МЕИ (започва да смърка и хълца).

О, татко, не зная защо си толкова нелюбезен към тези, които истински те обичат!

 

БАЩАТА

Млъкни, млъкни, млъкни! Ще преместя теб и Гупър от съседната стая! Не е ваша работа какво става тук през нощта между Брик и Меги. Вие слухтите през нощта като двама гадни шпиони, залепили ухо на ключалката и отивате да докладвате на старата какво сте чули да става между Брик и Меги, а тя идва при мене и ми казва, че си казала това и това, и така и така. Господи, противно ми е, затова ще преместя теб и Гупър от тази стая, не мога да понасям доносничеството и шпионирането, противно ми е. (Меи тръсва назад глава, вдига очи към небето и простира ръце, като че призовава божата милост за това несправедливо мъченичество; после притиска кърпичката до носа си и избягва от стаята; полата й шумоли силно.)

 

БРИК (сега е до барчето).

Подслушват, така ли?

 

БАЩАТА

Да. Слушат и докладват на майка ти какво става тук между теб и Меги. Те казват, че… (той спира като да е затруднен)… че не искаш да спиш с нея и че спиш на канапето. Това вярно ли е или не? Ако не харесваш Меги, махни я!… Какво правиш сега там?

 

БРИК

Освежавам си питието.

 

БАЩАТА

Синко, знаеш ли, че за тебе алкохолът вече става проблем?

 

БРИК

Да, сър, да, знам.

 

БАЩАТА

Затова ли престана да работиш като спортен коментатор? Заради алкохола ли?

 

БРИК

Да, сър, да, предполагам… (Той се усмихва неопределено и добродушно на баща си през отново напълнената чаша.)

 

БАЩАТА

Синко, ти и не предполагаш колко важно е това.

 

БРИК (далечно).

Да, сър.

 

БАЩАТА

Не гледай в проклетия полилей… (Пауза. Гласът на Бащата е пресипнал.)… Само едно нещо разбрахме от големия битпазар в Европа. (Друга пауза.) Животът е важно нещо. Няма за какво друго да се хванем. А който пие, пропилява живота си. Не прави това, дръж се здраво за живота. Няма нищо друго, за което можеш да се хванеш… Седни тук, да си говорим по-тихо. И стените имат уши.

 

БРИК (куцайки, сяда на канапето зад него).

Добре, татко.

 

БАЩАТА

Напусна! Как така? Защо? Някакво разочарование?

 

БРИК

Не зная. Ти знаеш ли?

 

БАЩАТА

Аз те питам, дявол да те вземе! Как мога аз да знам, щом ти не знаеш?

 

БРИК

Просто веднъж, когато отидох и взех микрофона, усетих, че устата ми е пълна с памук. Непрекъснато изоставах от това, което ставаше на игрището и…

 

БАЩАТА

Напусна!

 

БРИК (доверчиво).

Да, напуснах.

 

БАЩАТА

Синко!

 

БРИК

А?

 

БАЩАТА (всмуква силно и дълбоко от пурата. После изведнъж се навежда леко напред, издишва силно и вдига ръка към челото си).

Ху!… Ха, ха!… Поех много дим и ми се замая главата… (Часовникът на камината отмерва часа с мелодия на камбанки.) Защо на хората им е така трудно да разговарят?

 

БРИК

Да… (Часовникът продължава приятното биене на камбанките, докато завършат десетте удара за 10 часа.) Хубаво, спокойно звучи часовникът, обичам да го слушам нощем… (Той възляга и се настанява удобно на канапето; Бащата седи изправен и неподвижен с някаква сериозна тревога; жестовете му, когато говори, са напрегнати и нервни. Той хрипти и се задъхва, и подсмърква, докато произнася нервната си реч, и от време на време поглежда бързо и боязливо сина си.)

 

БАЩАТА

Взехме този часовник през лятото, когато аз и майка ти ходихме в Европа, на онази проклета обиколка, никога през живота си не съм се чувствувал толкова ужасно, повярвай ми, сине. Онези азиатци те лъжат навсякъде в техните гранд хотели. И старата накупи повече неща, отколкото могат да се натоварят на два камиона, честна дума, не ти говоря глупости. Където и да отидехме, тя купуваше, купуваше, купуваше. И половината от нещата, които купи, още стоят опаковани в избата, водата ги заля миналата пролет! (Той се смее.) Тази Европа не е нищо друго, освен един голям, огромен пазар, точно това е, бохча със стари износени неща, просто един битпазар, с много шум, с много крясъци и майка ти вървеше обезумяла из него, такава жена не би могъл да задържиш и с магарешки хамут! Купува, купува, купува! — за щастие, аз съм богат човек, да, сър, и половината от тези неща мухлясват в избата. Добре е, че съм богат, а аз съм богат Брик, да, страшно богат. (Неговите очи светват за момент.) Знаеш ли колко струвам? Отгатни, Брик! Отгатни колко струвам! (Брик се усмихва неопределено над питието си.) Близо десет милиона в пари и ценни книжа, освен това, забележи, 28 хиляди акра от най-плодородната земя от тази страна на долината! (Издухвания и пукотевици, нощното небе разцъфтява със зеленикави светлини. Децата пищят на балкона.) Но човек не може да купи своя живот, той не може да го плати с никакви пари. Когато животът му гасне, това е нещо, което не се предлага на европейския битпазар или на американския пазар, или на който и да е друг пазар на земята, човек не може да купи своя живот, не може да си го възвърне обратно, когато животът му е към края си… Това е трезва мисъл, много трезва мисъл, която се върти в главата ми все повече и повече и повече, и повече — до днес… От опита, който натрупах, аз съм по-мъдър и по-тъжен. Още нещо си спомням от Европа.

 

БРИК

Какво, татко?…

 

БАЩАТА

Хълмовете около Барселона в Испания и голите деца, които тичаха там и просеха като гладни кучета с вой и крясъци, дебелите свещеници по улиците на Барселона, толкова много и толкова дебели и толкова приятни, ха, ха! Знаеш ли, че аз бих могъл да нахраня цялата тази страна? Но човекът-животно е егоистичен звяр и мисля, че парите, които раздадох на онези виещи деца, не са били повече от парите, които струва тапицирането на един от столовете тук, искам да кажа, които плащам, за да поставят нов калъф на един от тези столове! По дяволите, хвърлих им парите, както се хвърлят царевични зърна на пилета, хвърлих им пари само за да се махна от тях колкото се може по-далече, да се кача в колата си — да отпътувам… А после, в Мароко, при арабите, там проституцията започва на четири или петгодишна възраст, не преувеличавам, спомням си, в Маракеш, един стар, ограден със стени град, бях седнал на някаква разрушена стена да изпуша една пура, беше ужасно горещ ден, и една арабска жена стоеше на пътя и ме гледаше, докато не се смутих, стоеше неподвижна като пън на горещия прашен път и ме гледаше, докато не се смутих. И слушай… Тя носеше голо дете, малко голо момиченце, едва прохождащо и след известно време постави това дете на земята, бутна го и му прошепна нещо. Детето тръгна към мене, едва вървеше, с неуверени крачки, дойде и… Господи, противно ми е да си спомням такива неща! То протегна ръчичката си и се опита да разкопчае панталоните ми! Нямаше и пет години! Вярваш ли ми? Или мислиш, че измислям всичко това? Върнах се в хотела и казах на майка ти, прибирай багажа! Махаме се оттук!…

 

БРИК

Татко, ти си разговорчив тази вечер.

 

БАЩАТА (игнорирайки тази забележка).

Да, сър, така е, човекът-животно е звяр, който умира, но фактът, че умира, не го прави милостив към другите, не сър, това… Каза ли нещо?

 

БРИК

Да.

 

БАЩАТА

Какво?

 

БРИК

Подай ми патерицата, за да се изправя.

 

БАЩАТА

Къде ще ходиш?

 

БРИК

Ще направя една малка разходка до „Ехо Стринг“.

 

БАЩАТА

До къде?

 

БРИК

До бара…

 

БАЩАТА

Добре, сър, добре, моето момче… (Той подава патерицата на Брик.) … Човекът-животно е звяр, който умира, и ако има пари, той купува, и купува, и купува, и мисля, че причината да купува всичко, което може да купи е, че дълбоко в себе си той таи луда надежда: една от неговите покупки ще бъде вечният живот! Което е невъзможно… Човекът-животно е звяр, който…

 

БРИК

Татко, много приказваш тази вечер. (Пауза, отвън се чуват гласове.)

 

БАЩАТА

В последно време бях млъкнал, дума не казвах, само седях и гледах в пространството. Нещо ми тежеше, но сега тази тежест се смъкна от мене. Затова говоря. Небето ми се вижда друго тази нощ…

 

БРИК

Знаеш ли какво най-много обичам да слушам?

 

БАЩАТА

Какво?

 

БРИК

Пълната тишина. Съвършената, ненарушавана тишина.

 

БАЩАТА

Защо?

 

БРИК

Заради спокойствието.

 

БАЩАТА

Ще го имаш в гроба, бъди спокоен!

(Той се смее мило.)

 

БРИК

Свърши ли си разговора с мене?

 

БАЩАТА

Защо толкова искаш да млъкна?

 

БРИК

Сър, много често ми казваш — Брик, искам да говоря с тебе, но когато разговаряме, никога не стигаме до нищо. Нищо не си казваме. Ти седиш на стола и говориш празни приказки за едно или друго и гледаш дали те слушам. А аз се опитвам да изглеждам, че слушам. Но не те слушам. Комуникацията между хората е — ужасно трудно нещо и… някак си между теб и мен, тя просто не може…

 

БАЩАТА

Бил ли си някога уплашен?… Искам да кажа, изпитвал ли си някога истински ужас от нещо? (Той става.) Само за момент. Ще затворя вратите… (Той затваря вратите на балкона, като че ли възнамерява да съобщи някаква важна тайна.)

 

БРИК

Какво?

 

БАЩАТА

Брик?

 

БРИК

Ъ?

 

БАЩАТА

Сине, аз мислех, че всичко е ясно!

 

БРИК

Какво е ясно, татко? Какво?

 

БАЩАТА

Че съм болен от рак.

 

БРИК

Ох…

 

БАЩАТА

Мислех, че онази стара вещица с косата е сложила своята студена и тежка ръка на раменете ми!

 

БРИК

Татко, ти здраво беше стиснал зъби!

 

БАЩАТА

Свинята квичи. Човек стиска зъби, въпреки че няма свинското предимство.

 

БРИК

А какво е то?

 

БАЩАТА

Незнанието за тленността е утеха. Човек няма тази утеха, той е единственото живо същество, което мисли за смъртта, мисли, че знае какво представлява тя. Другите съществуват, без да знаят, както би трябвало да бъде с всяко живо същество, да не знае, да не знае нищо за смъртта и все пак свинята квичи, а човек понякога стиска зъби. Понякога той… (има дълбока затаена жестокост у него) … може да стиска зъби. Чудя се дали…

 

БРИК

Какво, татко?

 

БАЩАТА

Едно уиски би навредило на моето спазматично състояние?

 

БРИК

Не, сър, напротив, ще ти подействува добре.

 

БАЩАТА (внезапно се засмива, вълчо).

Господи, не мога да ти го обясня! Небето е чисто! Господи, то пак е чисто! То е чисто, момчето ми, чисто е! (Брик гледа надолу в своята чаша.)

 

БРИК

По-добре ли се чувствуваш, татко?

 

БАЩАТА

По-добре ли? По дяволите! Аз мога да дишам!… През целия си живот съм бил като свит юмрук… (Той си налива уиски.) Блъсках, мачках, гонех! Сега ще отпусна тези свити пръсти и леко ще докосна нещата с тях… (Той простира ръце, сякаш гали въздуха.) Знаеш ли какво мисля да правя, какво искам?

 

БРИК (разсеяно).

Не, сър. Какво?

 

БАЩАТА

Ха, ха! — Удоволствия! — удоволствия с жени! (Усмивката на Брик избледнява, но леко продължава.) Брик, това ме изгаря! — Да, момчето ми! Ще ти кажа нещо, което не можеш да отгатнеш. Аз още имам желание за жени, а днес е моят 65-ти рожден ден.

 

БРИК

Мисля, че това е забележително, татко.

 

БАЩАТА

Забележително?

 

БРИК

Прекрасно, татко.

 

БАЩАТА

Ти си дяволски прав, това е забележително и прекрасно. Сега разбирам, че никога не съм искал достатъчно силно. Оставях много шансове да ми се изплъзнат поради предразсъдъци, скрупули, условности — глупости… Всичко това е нелепо, нелепо, нелепо! — трябваше да ме покрие сянката на смъртта, за да го разбера. Е, сега сянката се вдигна и аз ще скъсам веригите си и ще се забавлявам!

 

БРИК

Ще се забавляваш ли?

 

БАЩАТА

Точно така, ще се забавлявам, ще се забавлявам! По дяволите! — аз спях с майка ти до, чакай да си спомня, до преди пет години, бях на шейсет, а тя на петдесет и осем и никога не съм я харесвал, никога! (Телефонът в хола е звънял. Майката влиза с възклицание.)

 

МАЙКАТА

Не чувате ли, че телефонът звъни? Аз го чух чак от балкона.

 

БАЩАТА

Има пет стаи с врати към балкона, през които можеш да минеш. Защо минаваш оттук? (Майката прави игрива гримаса, докато бързо излиза през вратата на хола.) Ху! — Защо, когато майка ти излезе от стаята, не мога да си спомня как изглежда, но когато се върне, момчето ми, виждам я как изглежда и бих искал да не съм я видял! (Превива се от смях на тази шега, но това причинява болка на червата му и той се изправя с гримаса. Смехът му утихва, докато с леко подозрение оставя чашата си на масата. Брик е станал и куцука към вратата на балкона.) Ей, къде отиваш?

 

БРИК

Навън, да взема малко въздух.

 

БАЩАТА

Чакай малко. Стой тука, докато си свършим разговора.

 

БРИК

Мислех, че разговорът свърши, татко.

 

БАЩАТА

Още не е започнал.

 

БРИК

Грешката е моя. Извинявай. Просто исках да ме духне вятърът от реката.

 

БАЩАТА

Пусни вентилатора на тавана и седни на този стол. (Гласът на майката се извисява и се носи из целия хол.)

 

МАЙКАТА

Г-це Сали, вие сте знаменита! Много сте недоверчива, г-це Сали. Защо не ми давате възможност да ви обясня?

 

БАЩАТА

Господи, тя пак говори с моята бавачка!

 

МАЙКАТА

Е, сбогом, г-це Сали. Елате по-скоро, баща ви ужасно много иска да ви види! Да, да, сбогом, г-це Сали… (Тя затваря слушалката и вика развеселено. Бащата пъшка и покрива очите си, докато Майката се появи. Тя се втурва.) Татко, г-ца Сали пак звъня от Мемфис! Знаеш ли какво е направила, татко? Обадила се на нейния доктор в Мемфис да й обясни какво е това спазматично нещо! Ха-ха-а-а! — Обажда се да ми каже колко се е успокоила. Ей! Пусни ме да вляза! (Бащата държи вратата полуотворена.)

 

БАЩАТА

Не, няма. Казах ти да не идваш и да не минаваш през тази стая. Сега се върни и мини през другите пет стаи.

 

МАЙКАТА

Татко? Татко? О, татко! — Ти не мислиш онези неща, които ми каза, нали? (Той затваря плътно вратата, но тя продължава да говори.) Любими! Татко? Не мислиш онези неща, които ми каза, нали? — Зная, че не ги мислиш. Дълбоко в сърцето си не мислиш така… (Детинският й глас затихва с хълцане и тежките й стъпки отекват надолу към хола. Брик отново се е вдигнал на своята патерица и отново тръгва към балкона.)

 

БАЩАТА

Не искам нищо от тази жена, освен да ме остави сам. Но тя не може да допусне, че ми е противна. Причината е, че съм спал с нея толкова много години. Трябваше да спра много по-рано, но тя непрекъснато искаше — аз бях добър в леглото… Не трябваше да пропилявам толкова много с нея… Казват, че мъжът има определен капацитет и всяка бройка е номерирана… Останали са ми още няколко бройки, и аз ще си намеря нещо добро, за да ги изразходвам! Ще си намеря нещо подбрано, не е важно колко ще ми струва… Аз ще я покрия с — визон! Ха, ха, ще я съблека гола и ще я загърна във визон, ще я задавя с диаманти! Ха, ха! Ще я съблека гола и ще я задавя с диаманти, ще я покрия с визон и ще се търкаляме с нея от тъмно до светло. Ха-аха-ха-ха!

 

МЕИ (весело до вратата).

Кой се смее така?

 

ГУПЪР

Татко ли се смее?

 

БАЩАТА

Глупаци! — и двамата — мазници… (Той отива до Брик и докосва раменете му.) Да, сине. Брик, моето момче… — Аз съм щастлив! Аз съм щастлив, сине, щастлив съм. (Той леко се задъхва, прехапва долната си устна, притиска главата си бързо, стеснително до главата на своя син и после, кашляйки, отива с несигурна стъпка обратно към масата, където е оставил чашата си. Пие и прави гримаса, като че ли питието изгаря вътрешностите му. Брик въздиша и се изправя с усилие.) Защо си толкова неспокоен? Сякаш мравки са те налазили!…

 

БРИК

Да, сър…

 

БАЩАТА

Защо?

 

БРИК

Нещо — не е — станало…

 

БАЩАТА

Да? Какво е то?

 

БРИК (тъжно).

Щракането…

 

БАЩАТА

Щракане ли каза?

 

БРИК

Да, щракането.

 

БАЩАТА

Какво щракане?

 

БРИК

Щракането, което усещам в главата си и което ме успокоява.

 

БАЩАТА

По дяволите, не разбирам за какво говориш, но то ме безпокои.

 

БРИК

Това е нещо механично.

 

БАЩАТА

Кое е механично?

 

БРИК

Това щракане, което става в главата ми и което ме успокоява. Трябва да пия, докато се яви. Това нещо механично — нещо като — като…

 

БАЩАТА

Като…

 

БРИК

Като щракване на ключ в главата, горещата светлина угасва, започва прохладната нощ и — (той поглежда нагоре, усмихва се тъжно) — и настъпва пълно — спокойствие!

 

БАЩАТА (подсвирква дълго и тихо се изненадва; отива зад Брик и потупва сина си по раменете.)

Господи! Не знаех, че си стигнал дотам. Ти си — алкохолик, момчето ми!

 

БРИК

Вярно е, татко. Аз съм алкохолик.

 

БАЩАТА

Това показва как аз — съм изпуснал нещата!

 

БРИК

Трябва да чуя това леко щракване в главата си, защото то ме успокоява. Обикновено го чувам по-рано, отколкото сега — понякога не по-късно от обяд, но… — Днес то — то се бави… — Просто още няма достатъчно алкохол в кръвта ми. (Последното заявление е направено енергично, докато той подновява пиенето.)

 

БАЩАТА

Ъхъ-ъ. Близката смърт ме заслепи. Не видях, че моят син става пияница под носа ми.

 

БРИК (нежно).

Добре, сега знаеш, новината е очевидна…

 

БАЩАТА

Ъхъ, да, сега зная — новината е — очевидна…

 

БРИК

И така, ако ме извиниш…

 

БАЩАТА

Не, няма да те извиня.

 

БРИК

По-добре да бъда сам, докато чуя това щракане в главата си, то е просто механично, но става само когато съм сам и не разговарям с никого…

 

БАЩАТА

Имал си много време да бъдеш сам, момчето ми, и да не говориш с никого, но сега говориш с мене. Поне аз говоря с тебе. И ти — седни там и ме слушай, докато не ти каже, че разговорът е свършил!

 

БРИК

Но този разговор е като всички други, които сме водили в живота си! Той не води доникъде, доникъде! Това е — това е — мъчително, татко…

 

БАЩАТА

Добре, нека бъде мъчително, но не мърдай от този стол! — Ще махна патерицата… (Той хваща патерицата и я захвърля в стаята.)

 

БРИК

Аз мога да скачам на един крак! А ако падна, мога и да пълзя!

 

БАЩАТА

Ако не внимаваш в думите си, може и да изпълзиш от тази плантация! И тогава, кълна ти се, има да търсиш питието си в лагерите на скитниците!

 

БРИК

Това ще стане, татко.

 

БАЩАТА

Не, това няма да стане. Ти си мой син и аз ще те оправя; сега, когато знам, че сме добре, ще те оправя!

 

БРИК

Да?

 

БАЩАТА

Днес получих писмо от Окснеровата клиника. Знаеш ли какво пишат? (Лицето му тържествено просветва.) Единственото нещо, което са открили с всичките инструменти на науката в тази голяма болница е едно малко спазматично състояние на дебелото черво! И нервите ми били разкъсани на парченца, от тия тревоги около… (В стаята се втурва малко момиченце с фойерверки, стиснати в юмруците, подскача и пищи като полудяла маймунка, после избягва навън, щом Бащата понечва да го удари. Тишина. Двамата мъже се гледат. Весел женски смях отвън.) Мога да ти кажа, че въздъхнах с облекчение, почти толкова силно въздъхнах, колкото ураганът във Виксбърг…

 

БРИК

Ти не беше готов да си отидеш…

 

БАЩАТА

Да си отида, къде? — Глупости… Когато отиваш там, моето момче, вървиш много дълго, но наникъде! Човешката машина не е по-различна от машината на животното или от машината на рибата, или от машината на птицата, или машината на влечугото, или машината на насекомото! Тя е само попълнена, дяволски по-сложна и следователно по-трудно е да се запази цяла. Да. Мисля, че го преживях. Земята се люлееше под краката ми, небето се смъкваше като черен меден похлупак и не можех да дишам! — Днес — този похлупак е вдигнат и аз вдишвам моя първи свободен въздух — от колко години? — Господи! — Три… (Светлина отвън, бягащи стъпки, меки, допълнителни звуци и светлини от разпръскващи се ракети. Брик за момент поглежда трезво, после издава кратки звуци с ноздрите си и подскача на един крак през стаята да вземе патерицата си, като се обляга на мебелите за подкрепа. Той взема патерицата и като че обзет от ужас бяга към балкона. Баща му го хваща за ръкава на бялата му копринена пижама.) Стой тук, кучи сине! — Докато аз кажа да си вървиш!

 

БРИК

Не мога.

 

БАЩАТА

Бъди сигурен, че ще можеш, дявол да те вземе!

 

БРИК

Не, не мога. Ние говорим, ти говориш, в — кръг! Не стигаме до никъде, до никъде! Винаги е същото. Ти казваш, че искаш да говориш с мене, а няма и следа от нещо, което наистина има да ми кажеш!

 

БАЩАТА

Нищо ли е, когато ти казвам, че ще живея, а мислех, че умирам?!

 

БРИК

О, това? — Това ли трябваше да ми кажеш?

 

БАЩАТА

Кучи сине! Не е ли важно? Не е?

 

БРИК

Добре, каза го, казано е вече и аз…

 

БАЩАТА

Сега седни.

 

БРИК

Ти не си на себе си, ти…

 

БАЩАТА

Много съм добре!

 

БРИК

Ти не си на себе си, съвсем не си на себе си!

 

БАЩАТА

Не ми казвай какво съм, пиян безделник! Ще ти скъсам ръкавите, ако не седнеш!

 

БРИК

Татко…

 

БАЩАТА

Прави каквото ти казвам! Сега аз съм господарят тук! Искам да знаеш, че аз отново държа кормилото! (Майката се втурва, като придържа с ръце големите си тежки гърди.) Какво, по дяволите, искаш, старо?

 

МАЙКАТА

Татко! Защо викаш така? Ужасно е!…

 

БАЩАТА (като вдига ръката си).

Марш! — Вън! (Тя избягва с хълцания.)

 

БРИК (меко, тъжно).

Господи…

 

БАЩАТА (свирепо).

Да! Господи — правилно. (Брик се освобождава и закуцва към балкона. Бащата измъква патерицата, той стъпва на наранения си крак и издава съскащ вик от болка — хваща се за стола и го събаря върху себе си на пода.) Син… — Каца за — свинска сланина…

 

БРИК

Татко! Дай ми патерицата. (Бащата захвърля патерицата далече, за да не може Брик да я достигне.) Дай ми патерицата, татко.

 

БАЩАТА

Защо пиеш?

 

БРИК

Не зная, дай ми патерицата.

 

БАЩАТА

По-добре помисли и ми кажи защо пиеш. Или престани да пиеш.

 

БРИК

Моля ти се, ще ми подадеш ли патерицата, за да мога да стана?

 

БАЩАТА

Първо отговори на въпроса ми. Защо пиеш? Защо пропиляваш живота си, момчето ми, като че ли е нещо отвратително, което си намерил на улицата?

 

БРИК (застава на колене).

Татко, заболя ме, стъпих на болния си крак.

 

БАЩАТА

Господи! Щастлив съм, че не си толкова вдървен от уискито и още можеш да усещаш болка!

 

БРИК

Ти — си излял — моето уиски…

 

БАЩАТА

Ще сключа една сделка с тебе. Ти ще ми кажеш защо пиеш, и аз ще ти дам чашата. Сам ще ти налея уиски и ще ти го подам.

 

БРИК

Защо пия ли?

 

БАЩАТА

Да! Защо?

 

БРИК

Дай ми уиски и ще ти кажа.

 

БАЩАТА

Първо ми кажи.

 

БРИК

Ще ти кажа само с една дума.

 

БАЩАТА

Каква дума?

 

БРИК

Отвращение! (Часовникът бие тихо, приятно. Бащата поглежда с кратък гневен поглед.) Е, какво става с уискито?

 

БАЩАТА

От какво си отвратен? Първо това трябва да ми кажеш! Иначе няма никакъв смисъл да знам — че си отвратен!

 

БРИК

Дай ми патерицата!

 

БАЩАТА

Много добре ме чу, трябва да ми кажеш това, което те попитах.

 

БРИК

Казах ти, казах ти — за да убия отвращението си!

 

БАЩАТА

Отвращение от какво?

 

БРИК

Нарушаваш сключената сделка.

 

БАЩАТА

От какво си отвратен? Кажи, и ще ги подам уискито.

 

БРИК

Мога да скачам на един крак, а ако падна, ще пълзя.

 

БАЩАТА

Толкова много ли ти се пие?

 

БРИК (мъкне се, хванат здраво за кревата).

Да, толкова.

 

БАЩАТА

Ако ти дам, Брик, ще ми кажеш ли от какво си отвратен?

 

БРИК

Да, сър, ще се опитам да ти кажа. (Бащата му налива чаша с уиски и тържествено му я подава. Мълчание, докато Брик пие.) Ти чувал ли си някога думата „двуличие“?

 

БАЩАТА

Разбира се. Двуличие е една от онези евтини думи, които долнопробните политици често си разменят.

 

БРИК

Знаеш ли какво значи това?

 

БАЩАТА

Не значи ли лъжи и лъжци?

 

БРИК

Да, сър, лъжи и лъжци.

 

БАЩАТА

Лъгал ли те е някой?

 

ДЕЦАТА (скандират в хор отвън.)

Ние искаме дядо-о-о…

ние искаме дядо-о-о…

 

ГУПЪР

Татко, децата те викат.

 

БАЩАТА (яростно).

Стой вън, Гупър?

 

ГУПЪР

Извинявай. (Бащата тръшва вратата след Гупър.)

 

БАЩАТА

Кой те е лъгал? Маргарет лъгала ли те е, излъгала ли те е жена ти за нещо?

 

БРИК

Не тя. Това не би имало значение.

 

БАЩАТА

Тогава, кой те е лъгал, и за какво?

 

БРИК

Не едно отделно лице и не една лъжа…

 

БАЩАТА

Тогава какво, за бога, какво тогава?

 

БРИК

Изцяло, изцяло — нещо…

 

БАЩАТА

Защо си търкаш главата? Боли ли те?

 

БРИК

Не, опитвам се да…

 

БАЩАТА

Да се съсредоточиш, но не можеш, защото мозъкът ти се е разкиснал от уискито, това ли е? Ти целият си се разкиснал! (Грабва чашата от ръката на Брик.) Какво знаеш ти за двуличието, дявол да го вземе! Аз мога книга да напиша за него! Знаеш ли това? Мога да напиша една дебела книга за него и пак няма да обхвана темата! Мога, мога да напиша тази дяволска книга за двуличието и пак няма изцяло да обхвана темата!! — Помисли за всички лъжи, с които трябваше да се примиря! Да се преструвам! Да се приспособявам! Не е ли това двуличие? Да се преструваш за нещо, което не мислиш или не чувствуваш, или за което нямаш никаква представа? Да се държа например така, като че ли ме е грижа за майка ти! — Аз не можех да понасям вида, звука, или миризмата на тази жена през всичките 40 години! — даже когато лягах с нея! — редовно като часовник… Да се преструвам, че обичам този кучи син Гупър и неговата жена Меи, и петте им еднакви пискуни, там, тези папагали? Господи! Не мога да ги понасям, да ги гледам! Църквата! — тя ми беше противна, но аз отивах! — отивах и сядах там и слушах глупавия свещеник! Клубовете! — Конформистите! Масонският клуб! Ротари-клуб! — Глупости! (Спазъм от болка го кара да се хване за стомаха и да седне, гласът му е по-тих и пресипнал.) Тебе наистина те обичам някак си, винаги съм усещал някакво истинско чувство на — на привързаност и уважение — да, винаги… Ти и моето преуспяване като плантатор — това е всичко, към което съм бил привързан през целия си живот! — това е истината… Не зная защо, но така е!… Живял съм с двуличие? — Защо и ти да не можеш да живееш с него? По дяволите, трябва да живееш с него, няма друг начин да съществуваш, освен чрез двуличие, нали?

 

БРИК

Не, сър. Не, сър, има нещо друго, с което можеш да съществуваш.

 

БАЩАТА

Какво?

 

БРИК (повдига очи).

Това! — алкохолът…

 

БАЩАТА

Това не е съществуване, това е бягство от живота.

 

БРИК

Искам да избягам от него.

 

БАЩАТА

Тогава защо не се самоубиеш?

 

БРИК

Обичам да пия.

 

БАЩАТА

О, господи, не мога да разговарям с тебе…

 

БРИК

Съжалявам, татко.

 

БАЩАТА

Не съжаляваш толкова, колкото аз. Ще ти кажа нещо. Ще се върна малко назад, когато мислех, че ми е дошъл редът — (този монолог би трябвало да има темп на порой и да бъде пълен с ярост) — преди да разбера, че това е само — спазматично дебело черво. Мислех за тебе. Когато всичко свърши и аз си отида, трябва ли или не трябва да ти оставя имота? Защото мразя Гупър и Меи и зная, че и те ме мразят и защото петте им еднакви маймуни са малки Меиовци и Гупъровци. Мислех си — не! После си помислих — да! — Не можех да реша. Мразя Гупър и неговите пет еднакви маймуни, и тази кучка Меи! Защо трябва да давам 28 хиляди акра от най-плодородната земя в тази страна на долината на хора, които не са като мене? Но защо, по дяволите, от друга страна, трябва да подкрепям един проклет глупав пияница? Харесван или нехаресван, може би дори — обичан! Защо ще постъпя така? За да подпомагам безсмисленото поведение? Разлагането? Покварата?

 

БРИК (усмихвайки се).

Разбирам.

 

БАЩАТА

Е, ако разбираш, ти си по-умен от мене, дявол да го вземе, защото аз не разбирам. Честно ти го казвам. Изобщо не можах да реша този въпрос и до ден-днешен не съм правил никакво завещание! — Е, слава богу, сега не трябва да го правя. Не се налага. Сега мога да почакам и да видя дали ти ще се вземеш в ръце или не.

 

БРИК

Правилно, татко.

 

БАЩАТА

Говориш така, защото мислиш, че се шегувам.

 

БРИК (става).

Не, сър, зная, че не се шегуваш.

 

БАЩАТА

И не се безпокоиш?

 

БРИК (куца към вратата на балкона).

Не, сър, не се безпокоя. Да погледаме ли сега фойерверките за рождения ти ден? И малко да ни подуха хладният вятър от реката? (Той застава на вратата на балкона, докато нощното небе става розово, и зелено, и златно от проблясъци на светлини.)

 

БАЩАТА

Почакай! — Брик… (Неговият глас стихва. Внезапно има нещо боязливо, почти нежно в овладените му жестове.) Недей… Нека този път да не бъде както при другите ни разговори… Винаги сме говорили със заобикалки — просто сме заобикаляли важните неща, поради някаква глупава причина, не зная каква, винаги като че ли нещо е оставало недоизказано, нещо е било спестено, защото никой от нас не е бил достатъчно честен с — другия…

 

БРИК

Никога не съм те лъгал, татко.

 

БАЩАТА

А аз някога лъгал ли съм те?

 

БРИК

Не, сър…

 

БАЩАТА

Тогава има поне двама души, които никога не са се лъгали.

 

БРИК

Но ние никога не сме разговаряли открито.

 

БАЩАТА

Можем сега.

 

БРИК

Татко, изглежда, че няма да има много за казване.

 

БАЩАТА

Ти каза, че пиеш, за да убиеш отвращението си от лъжата.

 

БРИК

Казах, за да ти посоча някаква причина.

 

БАЩАТА

Единствено алкохолът ли убива отвращението?

 

БРИК

Сега — да.

 

БАЩАТА

Но не някога, а?

 

БРИК

Не, когато бях още млад и вярващ. Пияницата е човек, който иска да забрави, че не е вече млад и вярващ.

 

БАЩАТА

Вярващ. В какво?

 

БРИК

Вярващ…

 

БАЩАТА

Вярващ в какво?

 

БРИК (упорито уклончив).

Вярващ…

 

БАЩАТА

Дявол да го вземе, не разбирам какво искаш да кажеш с това вярващ и мисля, че и ти не разбираш какво искаш да кажеш. Но ако спортът е все още в кръвта ти, стани пак спортен коментатор и…

 

БРИК

Да седя в стъклената кабинка и да наблюдавам игри, които не мога да играя? Да описвам това, което не мога да правя, а играчите го правят? Да експлоатирам жестоко отвращението и объркването им в състезания, за които мен не ме бива? Да смесвам кока с уиски, за да мога да издържам? В това вече няма смисъл, не помага — просто времето ме изпревари, татко — времето стигна първо…

 

БАЩАТА

Мисля, че извърташ.

 

БРИК

Познаваш ли много пияници?

 

БАЩАТА (с лека, очарователна усмивка).

Познавал съм достатъчно от тази порода.

 

БРИК

Някой от тях казвал ли ти е защо пие?

 

БАЩАТА

Ясно. Ти се измъкваш с разни думички — като „време“ и „отвращение от двуличието“… Глупости! Няма смисъл да използуваш този език, това е 90 процента доказана глупост, и аз няма да се хвана.

 

БРИК

Трябваше да ти дам някаква причина, за да получа питие!

 

БАЩАТА

Ти започна да пиеш, когато приятелят ти Скипър умря. (Мълчание за пет такта. После Брик прави рязко движение и достига патерицата си.)

 

БРИК

За какво намекваш?

 

БАЩАТА

Нищо не намеквам. (Тътрене и тропане от бързото куцане на Брик, който иска да се отдалечи от сериозното и тъжно внимание на баща си.) Но Гупър и Меи предполагат, че има нещо не съвсем редно във вашето…

 

БРИК (спира близко до авансцената, тъй както е с гръб към стената).

„Нередно“. И?

 

БАЩАТА

Да, по-точно „ненормално“ — в твоето приятелство с…

 

БРИК

Те също предполагат, така ли? Аз мислех, че това е предположение на Меи.

(Безпристрастието на Брик е най-после нарушено. Неговият пулс е ускорен; на челото му избива пот; дишането му става по-бързо и гласът му пресъхва. Темата, която те разискват (плахо и болезнено от страна на Бащата, жестоко и невъздържано от страна на Брик) е, че Скипър е умрял, за да се откаже от недопустимите отношения между тях. Фактът, че за някои хора те са съществували и е трябвало да бъдат отхвърлени, за да се пази репутация в света, в който живеят, представлява същността на „двуличието“, което кара Брик да пие, за да убие отвращението си от него. Това може би е коренът на неговото падение. Или може би е само манифестация на това, не дори най-съществената. Птицата, която аз се надявам да хвана в мрежата на тази пиеса, не е разрешението на частичен човешки психологически проблем.)

(Аз се опитвах да хвана истинската стойност на опита, извършен от група хора, за взаимодействие на живи човешки същества в буреносните облаци на обща криза. Този опит се помрачава, разколебава, унищожава — яростно атакуван! Някаква тайнственост би трябвало да остане при разкриването на характерите в една пиеса, тъй както голям дял тайнственост винаги остава при разкриването на характера в живота, дори когато става дума за собствения характер. Това не освобождава писателят от неговия дълг да наблюдава и изследва ясно и дълбоко, но би трябвало да го насочи по-далече от „готовите“ заключения, от лесните дефиниции, от всичко, което прави една пиеса просто пиеса, а не част от истината за човешкия живот. Следващата сцена трябва да бъде играна с огромна концентрация, с най-голямата възможна пестеливост, но и с яснота за това, което не е казано.)

Кой друг предполага това, ти ли? Кои други мислят, че Скипър и аз бяхме…

 

БАЩАТА (нежно).

Е, чакай, чакай малко, сине! Аз също хайманувах, когато бях млад.

 

БРИК

Какво общо има това с…

 

БАЩАТА

Казах — „чакай“!… Аз скитах из страната, аз…

 

БРИК

Чие е това предположение, кой друг предполага това?

 

БАЩАТА

Спях по биваците на безработните и в лагерите край железопътните пътища, и в евтини бордеи по цялата страна…

 

БРИК

О, ти също мислиш така, ти ме наричаш свой син и… О! Може би затова настани Меги и мене в стаята, която е била на Джек Строу и Питър Очело, в която тази двойка стари сестрички спяха на двойно легло, където и двамата умряха!

 

БАЩАТА

Само не хвърляй камъни по… (Внезапно пастор Тукър се появява на вратата на балкона, неговата глава е леко, игриво, идиотски наклонена с една професионална свещеническа усмивка; той изглежда искрен като кукувичия отговор на ловджийската свирка, живо въплъщение на божествената общоприета лъжа; Бащата леко се сепва от това абсолютно абсурдно, но навременно появяване.) Какво търсиш, отче?

 

ПАСТОР ТУКЪР

Мъжката тоалетна, ха, ха! — хе, хе…

 

БАЩАТА (с пресилена любезност).

Върни се навън и върви към другия край на балкона, преподобни Тукър и използувай банята до моята спалня, ако не можеш да я намериш, питай къде е!

 

ПАСТОР ТУКЪР

Ах, благодаря! (Той излиза с неодобрително хихикане.)

 

БАЩАТА

Не може да се говори тук…

 

БРИК

Кучи си…

 

БАЩАТА (оставяйки много недоизказано).

Видял съм всичко и много неща разбрах, до 1910 година. А през тая година, господи; как скитах! Скочих от един забравен товарен вагон на половин миля оттука, там спях, в един вагон, който се намираше до машината за прочистване на памука — когато Джек Строу и Питър Очело ме прибраха. Направиха ме управител на този имот, който се разрасна и стана това, което е сега. — Когато Джек Строу умря — старият Питър Очело спря да яде, както правят някои кучета, когато господарят им умре, и също умря!

 

БРИК

Господи!

 

БАЩАТА

Аз само казвам, че разбирам такова…

 

БРИК (невъздържано).

Скипър е мъртъв, но аз не престанах да ям!

 

БАЩАТА

Не, но започна да пиеш. (Брик се извива на патерицата си и хвърля чашата си през стаята с вик.)

 

БРИК

И ти ли мислиш така?

 

БАЩАТА

Ш-ш-шт… (Бягащи стъпки на балкона. Женски вик. Бащата отива към вратата.)

Отивайте си! — Счупи се една чаша… (Брик е преобразен, както спокойна планина внезапно избухва във вулканични пламъци.)

 

БРИК

И ти ли мислиш така? И ти ли мислиш така? Ти мислиш, че аз и Скипър… сме правили, правили…

 

БАЩАТА

Почакай…

 

БРИК

Това, което ти…

 

БАЩАТА

… за малко!

 

БРИК

Ти мислиш, че ние сме правили мръсни неща, Скипър и…

 

БАЩАТА

Защо крещиш? Защо си…

 

БРИК

… аз? Това ли е, което мислиш за Скипър, това ли е…

 

БАЩАТА

… така възбуден? Не мисля нищо. Не зная нищо. Казах ти просто какво…

 

БРИК

Ти мислиш, че Скипър и аз бяхме мръсници?

 

БАЩАТА

Сега това е…

 

БРИК

… като Строу? Очело? Като тях…

 

БАЩАТА

Сега само…

 

БРИК

… сестрички? Хомосексуалисти? Това ли е, което ти…

 

БАЩАТА

Ш-ш-ш…

 

БРИК

… мислиш? (Той загубва равновесие и се стоварва на колене, без да усеща болката. Сграбчва леглото и се мъчи да се вдигне.)

 

БАЩАТА

Господи! — Пфу… Хвани се за ръката ми!

 

БРИК

Не, не искам ръката ти…

 

БАЩАТА

Но аз искам твоята. Стани! (Той го издига, обгърнал го с ръце внимателно и нежно.) Изпотил си се! Задъхваш се, сякаш си се надбягвал с…

 

БРИК (освобождавайки се от бащината подкрепа).

Татко, ти ме порази… Порази ме… (Той се извръща от баща си.) Как можеш да говориш така — небрежно за — нещо като това… Не знаеш ли как хората се отнасят към такива неща? Как се отвращават от това? Когато в колежа се разбра, за един от нашия клуб, на Скипър и моя, че е направил, че се опитал да направи неестествено нещо с… — Ние не само го зарязахме напълно! — Ние го изгонихме, казахме му да се маха от колежа и той се махна! Отиде в… (Той спира задъхан.)

 

БАЩАТА

Къде?

 

БРИК

Северна Африка, последното, което чух за него…

 

БАЩАТА

Е, аз пък бях на по-далечно място, току-що се върнах от другата страна на луната, от страната на мъртвите, сине, и не е лесно да бъда поразен от нещо тука. (Той отива към авансцената и гледа към салона.) Винаги, някак си, съм живял с много пространство около себе си, за да бъда смущаван от мислите на другите… Единственото нещо, по-важно от памука, което можеш да отгледаш на голямо място — е толерантността! — И аз я отглеждах! (Той се обръща към Брик.)

 

БРИК

Защо не може изключителното приятелство, едно истинско, дълбоко приятелство между двама мъже, да бъде уважавано като нещо чисто и прекрасно, без да бъде възприето като…

 

БАЩАТА

Защо да не може? Може, за бога…

 

БРИК

Ненормалност… (В произнасянето на тази дума долавяме широко и вглъбено възприемане на общоприетото, на онова повече, което той е получил от света, като корона от лавров венец.)

 

БАЩАТА

Казах на Меи и Гупър…

 

БРИК

Дяволите да ги вземат и Меи, и Гупър! Дяволите да ги вземат всички мръсни лъжи и лъжци! — Скипър и аз имахме нещо чисто и истинско между нас! — Имахме чисто приятелство през целия си живот, докато Меги не си втълпи мисълта, за която и ти говориш. Нормално приятелство? Не. То беше нещо твърде рядко, за да бъде нормално, всяко истинско нещо между двама души е твърде рядко, за да бъде нормално. О, понякога той слагаше ръката си на рамото ми, или аз поставях моята на неговото… Вечер, когато бяхме на турне с отбора и се настанявахме в хотелската стая, ние протягахме ръце през пътеката между двете легла и си пожелавахме лека нощ, да…

 

БАЩАТА

Брик, никой не мисли, че това е ненормално!

 

БРИК

Грешат, то беше ненормално! То беше чисто и истинско и това е ненормално. (Двамата се гледат право в очите за момент. Напрежението намалява и те се извръщат като че ли са уморени.)

 

БАЩАТА

Да, — трудно е — да се разговаря…

 

БРИК

Вярно, тогава, нека да свършим…

 

БАЩАТА

Защо Скипър се провали? Защо ти се проваляш? (Брик отново поглежда назад към баща си. Той вече е решил, без да осъзнава взетото решение, да му каже, че умира от рак. Единствено това би изравнило борбата между тях: едно недопустимо за съзнанието нещо, в отговор на друго.)

 

БРИК (заплашително).

Добре. Ти го искаш, татко. Ние най-после трябва да си поговорим наистина откровено. Ти пожела това. Твърде късно е да спрем, и ще трябва да доведем разговора до край — ще разгледаме всичко. (Той куца към барчето.) Ъхъ. (Той отваря кофичката за лед и взема сребърната щипка с леко възхищение от нейния студен блясък.) Меги каза, че Скипър и аз сме отишли в професионалния футболен отбор, след като напуснахме колежа, защото сме се страхували, че нямаме друг начин да се издигнем… (Той отива на авансцената с тътренето и тропането на куц човек с патерица. Както Маргарет прави, когато речта й става „рецитаторска“ той се заглежда в къщата, съсредоточава вниманието си с пряк, неподвижен поглед — една сломена „трагически елегантна“ фигура, която казва толкова, колкото знае за „истината“.) Ние искахме да играем, да си подаваме — тези дълги — високи — пасове — които никой не можеше да пресече! Въздушната атака, която ни направи прочути! Използвахме тази въздушна атака цял един сезон, безпогрешно атакувахме във височина… Да, но… През онова лято, Меги ми се наложи, каза: сега или никога, и аз се ожених за нея…

 

БАЩАТА

Как беше Меги в леглото?

 

БРИК (кисело).

Великолепна! Най-великолепната! (Бащата кима като че ли и той е мислил така.) Тя пътува онази есен със „Звездите на юга“. О, тя направи голямо шоу от най-хубавия спорт на света. Носеше — носеше — висок калпак от меча кожа! Сако, така наричат палто от боядисана кожа на къртица в червено! — Скроено шантаво! Наемаше балните зали в хотела, за да празнуваме победите! Не ги отменяше даже когато — отборът се проваляше… Меги котката! Ха, ха! (Бащата кима.) Но Скипър се разболя от някаква треска, която го повтори и която лекарите не можаха да обяснят, а мене ме контузиха в гърба — оказа се някаква сянка на рентгеновата снимка — и дискова травма… Лежах на болничното легло и гледах нашите мачове по телевизията, видях Меги на скамейката до Скипър, когато той беше изведен за слаба игра и нарушения. Стресна ме начинът, по който тя държеше ръката му! Знаеш ли, мисля, че Меги винаги се е чувствувала някак изоставена, защото тя и аз никога не сме имали истинска близост, освен онази, която двама имат в леглото, което не е нещо повече от близостта на две котки, които се гонят по оградите. И така! Тя се зае през това време да обработва бедния тъп Скипър. Той беше слаб ученик в колежа, знаеш това, нали? Тя му напълни главата с мръсната лъжлива идея, че това, което сме ние, той и аз, било болестният случай на ония две сестрички, които са живели в тази стая, Джек Строу и Питър Очело! — Той, горкият Скипър, легна с Меги, за да докаже, че това не е истина и когато от това нищо не излезе, помислил, че е истина! — Скипър се пречупи като гнила пръчка — пропи се — и умря съвсем неочаквано… — Сега доволен ли си? (Бащата слуша тази история като отделя същественото от несъщественото. Сега той поглежда сина си.)

 

БАЩАТА

Ти доволен ли си?

 

БРИК

От какво?

 

БАЩАТА

От тази половинчата история!

 

БРИК

Какво й е половинчатото?

 

БАЩАТА

Нещо липсва. Какво пропусна? (Телефонът е започнал да звъни в хола. Като че ли това му напомня нещо, Брик се обръща към звука и казва.)

 

БРИК

Да! Пропуснах телефонния разговор със Скипър, когато той се обади от някакъв град, направи ми едно пиянско признание и аз му затворих телефона! За последен път в живота си разговаряхме… (Телефонният звън спира, тъй като някой в хола отговаря по телефона с тих неясен глас.)

 

БАЩАТА

Ти затвори телефона?

 

БРИК

Затворих го! Господи!…

 

БАЩАТА

Така или иначе — сега ние сме по следите на лъжата, от която се отвращаваш и заради която се напиваш, за да убиеш отвращението си от нея. Ти стоварваш отговорността на друг. Това отвращение от двуличието е отвращение от самия себе си. Ти — ти си изкопал гроб на своя приятел и си го бутнал вътре! Преди да погледнеш заедно с него истината в очите!

 

БРИК

Неговата истина, не моята!

 

БАЩАТА

Неговата истина, добре! Но ти не си могъл да срещнеш заедно с него истината!

 

БРИК

Кой може да срещне истината? Ти можеш ли?

 

БАЩАТА

Е, не започвай отново да извърташ, момчето ми!

 

БРИК

Какво ще кажеш за поздравленията за рождения ден, за тези много, много щастливи години, когато всеки, освен тебе, знае, че няма да има никакви години! (Който и да е отговорил на телефона, оттам се чува само висок, писклив смях; гласът става доловим, той казва: „Не, не, погрешно сте разбрали! Точно обратното! Вие луд ли сте?“ Брик изведнъж спира дъха си като разбира, че е направил ужасно разкритие. Той куца няколко крачки, после замръзва и без да гледа баща си казва.) Хайде, хайде да излезем вън, и… (Бащата внезапно тръгва срещу него и сграбчва дръжката на патерицата му като че ли тя е оръжие, за което са се били кой да го притежава.)

 

БАЩАТА

Не! Няма да излизаме! Какво започна да казваш?

 

БРИК

Не си спомням.

 

БАЩАТА

„За много години, когато знаят, че няма да има никакви“?

 

БРИК

О, по дяволите, татко, остави това. Хайде да излезем на балкона и да погледаме фойерверките за рождения ти ден…

 

БАЩАТА

Първо, завърши това, което каза, преди да спреш. „За много години, когато знаят, че няма да има никакви“… — Това ли каза?

 

БРИК

Виж. Мога да вървя и без патерица, ако трябва, но много по-добре ще бъде за мебелите и стъклариите, ако не се блъскам из тях като Тарзан от…

 

БАЩАТА

Завърши каквото каза! (Зад него на небето се появяват зловещи зелени блясъци.)

 

БРИК (като смуче лед от чашата си, речта му става хриплива).

Остави имота на Гупър и Меи и на техните еднакви маймунки. Аз искам само…

 

БАЩАТА

„Остави имота“ ли каза?

 

БРИК

Всичките 28 хиляди акра, най-плодородната земя от тази страна на долината.

 

БАЩАТА

Кой казва, че ще „оставя имота“ на Гупър или на някой друг? Това е моят 65-ти рожден ден! Имам още 15 или 20 години живот! Аз ще те надживея! Ще те погреба и ще платя ковчега ти!

 

БРИК

Сигурно. За много години. Сега да излезем и да погледаме фойерверките, хайде, ела…

 

БАЩАТА

Лъжеха ли те, лъжеха ли? За съобщението от — клиниката? Откриха ли, откриха ли нещо? — Рак. Може би?

 

БРИК

Двуличието е системата, в която живеем — алкохолът е единственият изход, смъртта — другият… (Той взема патерицата си от отпуснатата ръка на баща си и излиза на балкона, оставяйки вратата отворена.)

 

МЕИ (появява се на вратата).

О, татко, полските работници пеят за тебе…

 

БАЩАТА (вика дрезгаво).

Брик! Брик!

 

МЕИ

Той пие вън, татко…

 

БАЩАТА

Брик!

 

БРИК

Съжалявам, татко. Главата ми съвсем е затъпяла и ми е трудно да разбера как някой може да го е грижа дали е живял или умрял, или умира, или да се вълнува, за каквото и да е, освен за това дали е останал, или не алкохол в бутилката. И така, аз казах каквото казах, без да мисля. В някои отношения аз не съм по-добър от другите, аз съм дори по-лош, защото съм по-малко жив. Може би това, че те са живи, ги кара да лъжат, а това, че аз съм почти мъртъв, ме прави някак случайно правдив! — Не зная, но — така или иначе, ние бяхме приятели… А приятелите си казват истината в очите… (Пауза.) Ти ми я каза! И аз ти я казах! (В стаята се втурва дете, сграбчва пълна шепа фишеци и отново избягва.)

 

ДЕТЕТО (пищи).

Бум, бум, бум, бум, бум, бум, бум, бум, бум!

 

БАЩАТА (бавно и страстно).

Господи, — проклети да са всички лъжливи синове на лъжливи кучки!

(Той се изправя най-после и прекосява към вътрешната врата. На вратата се обръща и поглежда назад, като че ли има някакъв отчаян въпрос, който не може да изкаже с думи. После инстинктивно поклаща глава и казва с пресипнал глас.) Да, всички лъжци, всички лъжливи умиращи лъжци! (Той го казва бавно, бавно, с яростно отвращение. Продължава навън.) — Лъжливи! Умиращи! Лъжци!

Завеса