Владимир Колев
Фраза от Плутарх и… (Особеност на руския национален…)

… Не лов. Не и риболов. Нищо от познатата серия филми.

… През последните години от живота на днес, о боже блажено почиващия Леонид Илич, и през времето на управлението на поизмъчилият се Михаил Сергеевич, всяко лято, през юли или август, прекарвах по две седмици на краймосковското летище Волосово. Занимавах се с парашутизъм, обичах го. Правехме състезание с руснаците, оставахме и по няколко дни да поскачаме. При тях бензинът не се икономисваше.

Спомените от онова време са малко двойствени. Социализмът вече се задъхваше и това проличаваше в множество малки и големи неща от обикновения ден. Но пророчества, че толкова лесно ще се преобърне, тогава просто липсваха. Нормално. Пророците се навъдиха през новите дни, със стара дата, след 90-та. След като се обърна филийката. От друга страна, определено твърдя, че руснаците не са народ по формулата: „1/3 сифилитици, 1/3 алкохолици, 1/3 лумпени“. През ония години не липсваха представители на горепосочената фауна, не липсват предполагам и днес. Но Русия винаги е имала и ще има мощна култура, която ражда интересни хора.

Искам да разкажа за такива хора и за случки, свързани с тях. За глуповатата и безконтролна сила на сляпото подчинение и за ироничните филизи на различното мислене, който, на моменти неочаквано лесно виждаха път към слънцето. Предполагам, че все още много от споменатите и днес са живи, затова ще използвам внимателно имената. Случките са документално истински.