Джани Родари
Ще стана художник

Имало едно време едно дете, то се казвало Джорджо и искало да стане художник. Това веднага ставало ясно на всички, защото, когато отидели да го видят, то казвало:

— Застани неподвижен, ще ти направя портрет!

И започвало да рисува на асфалта с парче въглен някаква драскулка, а след това питало с щастливо лице:

— Нали прилича на теб?

Е, рисунката никак не приличала на модела, но трябвало да се има предвид, че Джорджо бил само на четири години. Когато станал на пет, започнал да рисува с молив, а на шест — с цветни пастели. Но трябва все пак да кажем истината: Джорджо нямал много търпение. Ако някоя рисунка не се получавала от самото начало, захвърлял веднага рисуването и отивал да играе. Въобще, искал да стане художник, но не му харесвало да се труди.

Един ден бил на поляната и смятал да нарисува седем току-що разцъфнали маргарити. Към него се приближил странен човек.

— Добър ден — казал човекът. — Намирам, че си много добър в рисуването.

— Аз ли? Е, да, добър съм — отвърнал Джорджо, — но тези калпави пастели не искат да правят онова, което искам аз. Не ме слушат. Правят петна, драскулки, накрая не се разбира нищо. Вместо маргарити, се появяват странни неща в блокчето, например вятърни мелници и колелета.

Човекът се усмихнал и казал:

— Аз ще ти дам послушна четка, вълшебна, която рисува сама. Ала тя прави това при едно условие: трябва всеки ден да учиш рисуване в продължение на един час. След ученето четката ще се движи сама и ще рисува така, както искаш!

Човекът дал на Джорджо четката и си отишъл. Щом се върнал вкъщи, Джорджо побързал да я изпробва и останал смаян, защото се убедил, че тайнственият човек му казал истината. Достатъчно било да застане пред белия картон или платно и да каже: „Искам да нарисувам пейзаж с червен облак и седем зелени бора“, четката веднага започнала да се движи нагоре-надолу по платното и докато преброи до десет, картината била готова. Но Джорджо не забравил договорката с човека и всеки ден в продължение на един час изучавал рисуване. И така благодарение на вълшебната четчица, той станал знаменит художник и всички си поръчвали портрет при него. Картините му били изложени в музеите и посетителите много ги харесвали.

Един ден Джорджо се уморил да учи рисуване и си помислил: „Вече съм известен художник, четката ми служи все така отлично: защо да продължавам с това досадно и трудно учене?“

И спрял да изучава рисуване. Същата вечер решил да нарисува бурно море. Застанал пред празното платно, хванал четката, но това било всичко. Тя не се помръднала. Обзет от гняв, Джорджо я захвърлил надалеч и без сам да разбере как се случило, повече не я намерил.

Бедното момче я търсило навсякъде. Обходило всички дюкяни в града, намерило стотици четки и ги изпробвало една след друга, но не попаднало на такава, която рисува сама. В това време хората престанали да търсят картините му. Постепенно Джорджо изпаднал в истинска мизерия.

Ала въпреки недостатъците си, той обичал истински изкуството и една сутрин отново се върнал към него със страст. Било много трудно, защото вече нямал вълшебна четчица. Над всяка картина се трудел с месеци, а хората му се присмивали. Страдал също от глад, но накрая успявал с ръцете си да сътвори красива картина, сто пъти по-прекрасна от онези, рисувани някога с вълшебната четчица. Едва тогава разбрал, че и преди картините не ставали от само себе си, а благодарение на четката, която рисувала, защото той се учел всеки ден и се трудел упорито. Станало му ясно, че без усилия не могат да се преодолеят трудностите и да се постигне красотата. Същата вечер намерил вълшебната четка, ала тя не му трябвала повече: бил станал истински художник.

Окачил четката на стената и я пазел като скъп спомен.

Веднъж посетих ателието му и я видях: обикновена евтина четка за рисуване, каквито се продават във всички магазини за художници.