Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми(2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5(2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. —Добавяне

Един мечок, който живеел в гората от лов и риболов, отишъл да лови риба на брега на реката. Закачил червейче на кукичката, хвърлил въдицата, запалил си лулата и задрямал, докато чакал рибата да клъвне. Слънцето печало силно, ветрецът бил свеж, водата напевно ромолила нина-нана. Дрямката на мечо преминала в толкова дълбок сън, че и кит да захапел стръвта, нямало да го събуди.

Оттам минали двама ловци и без никакво усилие го уловили в мрежите си. После се шегували:

— Тръгнал мечо да лови риба и сам бил уловен.

На мечока не му харесало това, но бил вече в клетката. Ловците решили да печелят, като го показват по мегданите.

— Елате насам, госпожи и господа, да видите колко е добър мечокът рибар!

Така викали. Когато се съберяла тълпа от любопитни, слагали пред мечока буркан с червена риба и му заповядвали:

— Хайде, лови риба!

Мечо хвърлял стръвта в буркана, но червената риба не кълвяла.

При вида на бедната мечка хората се превивали от смях.

Веднъж мечката и нейните господари преминавали през една река по моста. В най-дълбоката част мостът паднал и ловците започнали да се давят.

— Спаси ни, помощ! — викали двамата нещастници към мечката, която на четири лапи бързо стигнала брега.

— Не, този път не искам да ловя нищо — отвърнал мечокът.

Тръгнал си по пътя, като се зарекъл никога вече да не лови риба.

А двамата ловци? Не се удавили, защото течението ги отнесло в плитки води. И повече не срещнали мечока.

Край