Джани Родари
Арабинът и камилата

Един арабин, търговец, притежавал камила, с която разнасял стоките си от единия до другия край на пустинята. Тази приказка идва от най-стари времена, когато камилите все още можели да говорят.

Веднъж камилата казала на търговеца:

— Господарю, работих за теб през целия си живот. Не мислиш ли, че имам право на достойни старини? Вземи си друга камила да пътуваш, а мен ме остави в обора да си почивам.

Търговецът й се изсмял в лицето:

— Ще работиш, докато можеш да вървиш. А когато спреш, ще те убия.

Тръгнали на дълъг път и насред пустинята ги застигнала пясъчна буря. Камилата прилегнала на земята, а търговецът се скрил зад тялото й. Останали така два дни и две нощи. След края на бурята търговецът рекъл:

— Бързо, да вървим! В противен случай слънцето ще ни убие. Нямаме вода.

— Има малко вода в гърлото ми. Срежи го и пий — казала му камилата.

Търговецът й прерязал гърлото и изпил водата.

Продължили пътя си, но камилата била твърде уморена.

— Не можеш повече да вървиш, ще трябва да те убия — казал търговецът.

Камилата не отговорила. Усилила ход, даже започнала да тича, но изоставила пътя и отвела господаря си в див оазис, където живеело жестоко племе. То взело в робство търговеца и го оковало във вериги.

— Предаде ме — крещял търговецът и стискал юмруци.

— Не очаквай обич, щом сееш омраза. Аз те спасих от смъртта, а ти искаше да ме убиеш. Исках да ми бъдеш брат, но ти искаше да бъдеш само господар. Сега ще видиш какво значи да имаш господар като теб самия.

Казвайки това, камилата се отдалечила сама в пустинята. Арабите разказват тази приказка, за да научат децата си да обичат камилата не като животно, а като приятел.