Джани Родари
Слоновете еквилибристи

Миналата година в нашия град дойде цирк с богата и разнообразна атракционна програма.

Най-хубавият номер от програмата беше следният: четири слона хващаха с хоботите си петия и го вдигаха високо.

За да не бездейства, петият слон държеше в хобота си една котка и си я подхвърляше като топка.

Публиката не се изморяваше да аплодира този номер и много пъти по време на представлението викаше еуфорично:

— Пирамидата! Искаме пирамидата!

Директорът на цирка извикваше на арената петте слона и спектакълът започваше отначало.

Трябва да знаете, че котката е тщеславно животно. Когато публиката аплодираше, тя се кланяше на всички страни: права на върха на хобота, тя мъркаше, засукваше си мустаците, поздравяваше с опашка.

С една дума, обираше овациите на зрителите и всичката слава, а на слоновете казваше:

— Горките, ако не бях аз, щяха да ви освиркат. Чувате ли какви аплодисменти? Заслугата е моя, животни такива! Благодарете ми, както се полага!

Слоновете се отнасяха равнодушно и дори не й отвръщаха.

Но един път, след края на номера, котката пожела да се обърне с реч към публиката.

— Дами и господа — започна да мяука тя, — моля да извините четиримата будали, те са калпазани и не са способни да ви забавляват. За щастие аз съм тук и…

Ала не можа да продължи речта си, защото слонът, който я крепеше на върха на хобота си, с лек тласък я запрати на естрадата при музиката. Котката падна във фунията на тромбона, сред присмеха на публиката. Щом спектакълът свърши, побягна от цирка, без дори да си дочака заплатата.