Джани Родари
Подарък за ваканцията

В края на учебната година Марио получи в дар писалка, с която да си пише домашните през ваканцията.

— Исках велосипед — оплакваше се Марио на баща си.

— Почакай с мрънкането — отвърна баща му. — Още не си видял за каква писалка става дума.

След няколко седмици Марио се реши, макар и против волята си, да започне подготовката на домашните за ваканцията. „Какво нещастие — мислеше той, докато решаваше една задача, — през цялата година учителят ми дава теми, задачи, операции и чертежи. За ваканцията можеше да ми даде нещо по-различно. Например: домашна работа за понеделник: да се покатеря на черешата и добре да си похапна сладки череши; домашна работа за вторник: да играем футбол, докато не паднем на земята от умора; задача за сряда: да идем на разходка в гората и да нощуваме на палатка. Вместо това, виж ме: отново трябва да извършвам деление и изваждане“.

Точно в този момент писалката бе обзета от нетърпение и започна да се носи бързо по квадратчетата от първа страница на тетрадката по математика.

— Какво си си наумила? — възкликна Марио.

Ставаше нещо чудно: писалката бързаше, тичаше сама по страницата и за миг задачата беше решена, отговорите бяха написани с красив почерк. Едва тогава тя се успокои и застана мирно на масата, все едно че беше уморена и й се спеше.

— Страхотно! — каза Марио. — Ето писалка, която сама решава задачи!

На другия ден на Марио му предстоеше да развие литературна тема. Седна пред бюрото си, взе писалката в ръка, почеса се по главата в търсене на идеи и ето че отново писалката включи на четвърта скорост и за миг стигна до края на страницата. За Марио оставаше само да обърне страницата; после писалката продължи. Пишеше сама, не беше нужно Марио да я държи между пръстите си и редеше думите по-бързо от пишеща машина. От този ден нататък, ако трябваше да прави домашни, Марио отваряше тетрадката, поставяше писалката върху листа и гледаше: писалката правеше всичко сама, по-добре от най-добрия ученик в класа. Известно време Марио се забавляваше да я гледа, после чуваше приятелите си да го викат под прозореца.

— Идвам веднага — отвръщаше.

И пошепваше на писалката с обич:

— Ти реши задачата, а аз ще отида да се изкъпя в реката.

Писалката не чакаше да й повтаря. След като стигнеше до края на страницата и задачата бе решена, сама скачаше в кутията и си лягаше да спи. Истински късмет за Марио, трябва да се признае.

В края на ваканцията тетрадката за домашни бе пълна, изписана до край чисто и подредено, като никоя друга тетрадка на Марио. Той лъсна много добре своята писалка — беше си го заслужила — и й благодари за отличната работа.