Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми(2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5(2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. —Добавяне

Луната решила да напише мемоарите си. Нямала нито писалка, нито молив, затова се принудила да използва за писане комета, като топяла опашката й в нощния мрак. Нямала и хартия, записвала всичко върху облаците, а те веднага отлитали. От време на време Луната се питала:

— Къде ли се е дянала осемнайсета страница? Осемнайсета страница била облак, който точно в този момент изливал дъжда си над град София. Жителите на София виждали облака, виждали дъжда, но въобще не подозирали, че този дъжд съдържа информацията от осемнайсета страница на мемоарите.

И така, Луната пишела ли, пишела, а вятърът отнасял спомените й.

— Загубих двайсет и четвърта страница! — оплаквала се Луната.

Двайсет и четвърта страница била розово облаче, което избягало и отишло да се люлее на морската повърхност.

Успях да прочета само трийсет и пета страница, където Луната бе написала: „Най-добра съм сред всички пумпали, защото правя три завъртания едновременно: около себе си, около Земята и около Слънцето. Аз съм слугиня на Земята, но тя никога не ми плаща заплата. Някой ден ще я зарежа и ще отида да се въртя около планетата Марс, защото е образована и възпитана, а коремът й целият е разчертан от канали“.

На петдесет и първа страница (която била бял като мляко облак) Луната написала: „Сънувах сън. Присъни ми се, че Земята беше станала цялата червена, като огън. А на мястото на полюса имаше звезда“.

Останалото не успях да го прочета, защото петдесет и първа страница (облакът като мляко) бе отлетяла към Варна.

Край