Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1980 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Велимира Костова-Върлакова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джани Родари
Заглавие: Приказки колкото усмивка
Преводач: Велимира Костова-Върлакова
Език, от който е преведено: Италиански
Издание: Първо
Издател: ИК „Сиела Норма“ АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Сборник разкази
Националност: Италианска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Отговорен редактор: Наталия Петрова
Художник: Дамян Дамянов
Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов
ISBN: 978-954-28-1523-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957
История
- —Добавяне
Когато се возя с трамвая, попадам винаги на един неприятен господин, с глава като яйце и нос като клюн, толкова дребен, че трудно се забелязва, и толкова досаден, че изнервя всички.
Кондукторът му дава билет.
— Не го ща! — крещи неприятният господин.
Кондукторът любезно пита:
— Защо?
— Защото билетът е номер 13 и носи нещастие.
Кондукторът е много вежлив и започва да му обяснява, че не е вярно това, дето номер 13 носи нещастие, че не трябва да се вярва на подобни неща.
— Вие замълчете! — вика господинът с глава като кокоше яйце. — Аз съм много важен човек и зная повече от вас!
За да избегне караницата, кондукторът му заменя билета и му дава друг, с номер 14.
— Дръжте си го! Не ви го ща! — крещи неприятният господин.
И подскача, като че ли са го настъпили по мазола.
— Но защо? — пита смаяно кондукторът.
— Защото е жълт! Ако не е зелен, няма да го приема!
— Нямам зелени билети.
— Имате, знам. Държите ги в чантата, но не щете да ги извадите. Вие не искате да работите!
Кондукторът, учтив както винаги, му показва чантата: зелени билети там няма.
Неприятният господин като че ли се успокоява за момент, но ето че идва контрольорът да продупчи билетите.
— Продупчихте го накриво! — крещи неприятният господин, подскачайки. — Време е да се справим с тези трамвайджии!
— Какво ви се е случило? — осведомява се контрольорът.
— Вижте тук: вие сте неспособен да работите, дупките трябва да са кръгли. Ще направя рекламация във вестника. На гражданите им е писнало от дупчене накриво.
Контрольорът е много добър човек и не се сърди. Тогава неприятният господин се заяжда с ватмана:
— Вие, отбийте веднага по първата улица вдясно!
— Забранено е да се говори на ватмана — казвам му аз с усмивка.
— Гледайте си работата! Ватман, казах да завиете надясно!
— Не мога: не виждате ли, че няма релси?
— Не ми пука за релсите: платих си билета, живея в първата пресечка вдясно и искам да ме закарате там! Разбрахте ли ме?
— Да не съм глух? Но трамваят не може да мине по улица, където няма релси. Как ще постъпите?
— Стига! — крещи неприятният господин с фалшивото си немощно гласче. — Стига толкова. Трамвайджиите, те всички са безделници. Ще пиша на префекта и ще видите какво ще стане! Пуснете ме веднага да сляза!
— Но тук няма спирка — отбелязва ватманът, без да губи търпение.
— Нахалник! Грубиян! — вика неприятният господин.
На спирката изхвръква навън с такъв устрем, че пада на земята. Кондукторът го вдига на крака, търси очилата му, тупа праха от дрехите му.
— Оставете ме! Не ме докосвайте или ще извикам полиция! — крещи дребосъкът.
И тича да напише във вестника, че трамвайджиите са лоши и недодялани. Вие какво ще кажете?