Джани Родари
Машината за домашни

Един ден на нашата врата почука странен тип: смешно човече, ви казвам, високо колкото две кибритени клечки. На рамо носеше чанта, по-голяма от него самия.

— Продавам машини — каза то.

— Покажете! — каза татко.

— Ето, това е машина, която подготвя домашните работи на учениците. За решаване на задачи се натиска червеното копче, за развиване на литературни теми е жълтото копче, а зеленото копче е за подготовка на уроците по география. Машината прави всичко сама, за минута.

— Купи ми я, татко! — казах аз.

— Добре, колко искате за нея?

— Не искам пари — каза човечето.

— Но едва ли работите напразно!

— Не, но в замяна на машината не вземам пари. Искам мозъка на вашето дете.

— Вие сте луд! — възкликна баща ми.

— Слушайте, господине — каза човечето с усмивка, — ако домашните му ги прави машината, за какво му е мозъкът?

— Купи ми машината, тате! — примолих се аз. — Какво ще правя с мозъка си?

Баща ми се вгледа в мен за минута, после рече:

— Е, вземете му мозъка и нито дума повече за това.

Човечето ми взе мозъка и го пъхна в една чантичка.

Колко ми стана леко без мозък! Толкова леко, че полетях из стаята и ако тате не ме беше сграбчил навреме, щях да излетя през прозореца.

— Сега ще трябва да го държите в клетка — обясни човечето.

— Че защо? — попита татко.

— Няма мозък. Ако го оставите свободен, ще литне към гората, като птиче, и за няколко дни ще умре от глад!

Тате ме затвори в клетка, като канарче. Тя беше малка, тясна, не можех да се движа. Железните пръчки ме стягаха, притискаха ме толкова силно, че… накрая се събудих уплашен. Добре че беше само сън! Уверявам ви, първото нещо, което направих, бе да подготвя домашните си за училище.