Чарлс Мартин
Ненаписан роман (16)

Петнайсета глава

Тръгнах към стаята си и лицето, което ме погледна от огледалото, ме стресна. Имах проблем и се нуждаех от помощ. Грабнах си паспорта и отидох да почукам на вратата й. Тя беше смъкнала Ашли от себе си, бе останала единствено рамката, върху която надграждаше различните жени. Зяпна ме, без да каже и дума.

— Имам нужда от услуга — започнах направо аз.

Кимна.

— Разбира се.

Отворих паспорта на страницата със снимката и й я показах.

— Трябва да ме направиш да изглеждам по този начин.

Тя прокара пръсти през косата ми. За секунда се промени.

— Vous êtes fou.^[1]

— Какво е това?

— На френски е.

— Какво означава?

— Че си луд. — Взе паспорта и разгледа внимателно снимката. — Погледна ме, а лицето й не трепна. — Името ти наистина ли е Картрайт Джоунс?

Поклатих глава.

— Откъде го взе?

— Той е герой от един от любимите ми филми като дете — „Гнездо на орли“.

— Ооо — усмихна се тя. — Сър Ричард Бъртън. На това му казвам актьор, роден само за главни роли. — Погледна отново снимката и я постави до лицето ми. — Няма да е трудно.

Затвори вратата след мен, пристъпих към стола й и седнах.

— Не знам как искам да е подстригана.

Тя ме огледа от другия край на стаята.

— Аз обаче знам. — Порови в торбите и извади необходимото. След това прекоси стаята и застана зад мен. Прокара пръсти през косата ми и спря, когато опъна краищата. Очевидно се бях стегнал. — Добре ли си?

— Да, просто много отдавна никой не е правил това, което вършиш в момента.

— Какво, не те е подстригвал ли?

— Не… не ме е докосвал.

Тя спря, обърна се и влезе в банята. Повика ме.

— Ела тук.

Влязох и я заварих коленичила до ваната. Водата беше пусната.

— Седни. — Подчиних се. — Наведи глава назад. — Облегнах се на кърпата и отпуснах глава във ваната. Тя започна бавно да изплаква косата ми. Повечето вода изтичаше във ваната, но пръски отскачаха по раменете, стичаха се към стомаха ми и по пода. До този момент никой не ми беше мил косата. До следващия момент пък никой не ми беше изтърквал скалпа, не го беше изплаквал, а след това масажирал с балсам.

Подаде ми кърпа и аз попих водата, последвах я до стола. Омота ме в нова кърпа, извади гребен от задния си джоб и разгледа главата ми. Вдигна гребена, поспря и ми отправи полуусмивка.

— Не мърдай.

Постарах се.

Постави ръка на рамото ми. Гласът й беше овладян:

— Трепериш.

— Извинявай.

Тя заговори тихо, а погледът й задържа моя.

— Онова, което погребваме, е най-болезнено.

Кимнах бавно.

— Да.

Тя пъхна гребена в косата ми и започна да я разресва надолу и навън. Забеляза, че кокалчетата на ръцете ми са побелели, така силно стискаха кърпата. Перна пръстите ми и зашепна:

— Пусни. — Пуснах. Най-сетне тя се наведе. — Затвори очи.

Погледнах я. Тя скри очите ми с длани.

— Затвори ги.

Затворих ги.

— Сега изпусни дъха, който сдържаш, откакто влезе тук.

Изпуснах го.

През следващите двайсет минути тя решеше косата ми, говореше тихо, разказваше ми за съблекалните си в караваните по време на снимки по най-различни места по света, в Холивуд и театри на Бродуей. Разказваше и за стилистите, които оформяли косата й, имената им, имитираше смеха им, обясняваше как миришели на пушек и какво се случило, когато един от тях започнал да пуши прекалено много крек. Разказа ми за един от първите филми, които бе снимала — в Испания, първата й голяма роля, и какво било усещането, когато за пръв път те решат — в нейния случай фризират — косата. Как я променило това. Как я накарало да се почувства. Как я успокоявало. Завърши с думите:

— Била съм на няколко места, където ти искат куп пари, за да те докарат в приличен вид. Убедена съм, че мога да отворя такъв салон, като предлагам една-единствена услуга, и ти гарантирам, че пред вратата му винаги ще има опашка. — Прокара гребена през косата ми и подръпна лекичко. — Два стола. Единият, на който се мият коси и се втрива балсам. На втория пък решат косата ти, докато… — Гласът й затихна. — Докато всичките ти тревоги изчезнат.

Погледнах с крайчеца на окото си.

— Ами плешивите?

Тя кимна. Усмихна се едва-едва.

— Масажи на скалпа. Педикюр. — Размаха гребена към вратата. — Опашката ще стига до края на улицата.

Съгласен бях.

Тя работеше с професионален замах. Движеше се като танцьорка. Раменете й бяха слаби. Мускулести. Ръцете със загар. Тренировките бяха останали в миналото. Сведох поглед — към пода. Заразглеждах килима в краката й. Косата ми беше полепнала по кожата й.

Тя повдигна брадичката ми с гребена и огледа бакенбардите ми. Лицето й беше на две педи от моето. Погледнах я. Над устната й се бяха събрали капчици пот.

Четирийсет и пет минути по-късно тя застана пред мен, защрака с ножицата и в краката й се събра купчинка коса. Беше навела глава на една страна. Без да каже и дума, хлътна в банята, чу се някакъв шум, после се върна с чаша, пълна с пяна. Вдигна я.

— Нали нямаш нищо против?

— Не. — Вдигнах пръст. — Стига да не ми прережеш гърлото.

Тя се разсмя, обърна стола и ме премести по-близо до стената, накара ме да отпусна глава назад. Сложи кърпа на гърдите ми и на едното рамо и бавно втри пяната в брадата. Тъй като не се бях бръснал от два месеца, операцията отне известно време. Когато бях готов, тя бавно прокара бръснача по лицето ми. След това по врата. Насапуниса отново лицето ми и ме обръсна по-ниско. Направи го и за трети, последен път. Когато приключи, отстъпи назад и аз избърсах сапуна.

— Дай да видя — настоя.

Погледнах я.

Тя ме зяпна. Сравняваше ме със снимката. Наклони глава. Също като куче. Най-сетне кимна.

— Така вече е по-добре. Приличаш на Робърт Редфорд, без следа от Лари Кабелджията.

Изправих се.

— Благодаря.

Тя се поклони насмешливо, не каза нищо и започна да плакне ножицата, гребена и чашата. Аз събрах всичката коса от пода, след това тръгнах към вратата.

— До утре. Или по-точно казано, днес.

Тя кимна и ми подаде ключа си.

— Случвало се е да се успивам. Ако до обяд не отворя…

Пъхнах ключа й при моя в джоба.

— Добре.

Върнах се в леглото, пуснах телевизора и запревключвах каналите, докато не открих неин филм. Тя се смееше. Караше мотоциклет през Италия. Извадих дневника си и нахвърлях няколко бележки. Няколко страници и един или два канала по-късно се унесох, докато я слушах как пее в дует и свири на пиано.