Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (85)

В нашия треньорски съвет

„Сините“ винаги са били силни турнирни бойци.

Някой беше казал това на заседание на треньорския съвет на „Левски“. Беше през 1956 г. Бях председател на съвета, имахме чудесен треньорски тандем — старши треньор Георги Пачеджиев–Чугуна с помощник Любомир Петров–Боби. Няколко години работихме заедно. И работехме добре. Членове на съвета бяха бивши известни играчи на „Левски“. Заседавахме всеки вторник, анализирахме най-внимателно играта на отбора в играния пореден мач и преди всичко проявени колективно и индивидуално слабости, после се насочвахме към предстоящия мач, давахме мнения, разисквахме, а определянето на състава оставаше грижа, право и отговорност на двамата треньори, които редовно участваха в заседанията на съвета. Работихме във ведра атмосфера, напълно се разбирахме с председателя на клуба тогава Димитър Янев.

В спомените ми от онези години трайно е останало едно посещение на някои от първите ни олимпийци и други ветерани на „Левски“ — Гено Матеев, Боян Боянов, Александър Христов, Михаил Лозанов, Асен Панчев, Никола Димитров–Фъц. Посрещнахме ги с уважение, председателят на клуба Димитър Янев им представи отбора, запознахме ги с работата си и с трудностите, които имахме. Трогна ни топлотата, с която тези ветерани говореха за „Левски“, традициите на клуба бяха останали живи в душите им. Съдържателна беше тази среща на различни поколения.

Проблеми от различен характер имахме в ония години. За разрешаването на финансовите трудности много помогна Борис Велчев, който беше член на футболната секция на „Левски“ и заемаше тогава висок пост. Трудно ни беше и на терена и там причината беше ЦДНА: армейците нямаха проблеми, имаха несравними условия и силен състав от елитни футболисти, който в първенството се движеше по точен график и за дълго време беше здраво окупирал върха. По този повод на заседания на нашия треньорски съвет някой беше напомнил, че „сините“ винаги са били силни в специфичните условия на турнирните двубой. Надеждите ни оставаха в борбата за купата.

По онова време в отбора на „Левски“ беше се появил вече Христо Илиев–Патрата, в състава влизаха Стефан Абаджиев, Тодор Такев, Борис Апостолов, Пею Пеев, Александър Кръстев, Димитър Еленков, Иван Георгиев и др., в хода на промените към 1956 г. синята фланелка облякоха и Иван Дервентски, Йончо Арсов, Димитър Йорданов-Кукуша, Благой Филипов, Петър Дончев, както и Димо Печеников, Павел Василев, Димитър Димитров, Йордан Жежов, Любен Гайдаров, Кирил Александров и т.н. През 1957 г. при нас от юношите дойде Александър Костов, а през 1959 г. дебют на финал за купата направи Жоро Соколов — двамата талантливи млади футболисти внесоха своеобразен колорит в играта на отбора, бързо спечелиха популярност сред почитателите на „сините“.

Надеждите ни се бяха оправдали. В състезанията за купата футболистите на „Левски“ отново се проявиха като опитни, силни турнирни бойци и уверено си пробиваха път към финалите. През 1956 г. в решаващ полуфинал победиха „Локомотив“ (София) с 1:0 — и на финала триумфира срещу „Ботев“ (Пловдив) с 5:2. През 1957 г. отново всичко се реши фактически в един вълнуващ полуфинал, в който след продължения „Левски“ победи ЦДНА с 2:0, за да стане отново носител на купата: на финала 2:1 срещу „Спартак“ (Плевен). През 1958 г. черна котка ни мина път — още един път решаващ беше полуфиналът, само че в него неочаквано загубихме с 1:2 срещу „Миньор“ (Перник). Реабилитацията дойде още следната година: победа с 1:0 на финала срещу „Спартак“ (Пловдив).

Добре зная колко усилия и напрежение на двамата ни треньори имаше зад тези успехи. Неведнъж съм мислил за трудностите и отговорностите пред тях: те работеха с млади хора, всеки от които имаше свой характер, амбиции, планове, настроения и проблеми. Треньорите ни трябваше да постигнат пълно единодействие с тях, да ги поведат в трудната продължителна подготовка за борбата, която им предстоеше. Имах възможност да наблюдавам по-редовно тяхната работа, можех да преценя колко прецизно заедно с помощника си Боби подготвяше и провеждаше всяка тренировка Чугуна. Особено ме беше впечатлило умението му да контактува по човешки с играчите, да ги сплотява и мобилизира. Уважаваше ги и те го уважаваха. Така в отбора се беше създал здрав климат, без който трайни успехи са невъзможни.

С топло чувство си спомням сега за работата ни в онези години в нашия треньорски съвет, за творческата атмосфера в него. С топло чувство и с удовлетворение от това, което вършихме. И с което повече или по-малко сме помагали на „Левски“ в труден етап от неговия път през времето. В онзи период ЦДНА благодарение на предимствата и възможностите, с които разполагаше, беше безусловно най-силният отбор у нас, дълги години въобще нямаше съперници в първенството. А в условията на турнирната борба футболистите в сини фланелки измъкваха купата буквално под носа му. Защото бяха потвърдили, че притежават несравнима психическа устойчивост, която в трудни моменти на терена е била най-силното оръжие на „Левски“.

На тази устойчивост на „сините“ възлагахме ние надеждите си навремето в треньорския съвет на „Левски“.

И не бяхме се излъгали.