Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (83)

Започва дългото чакане

Нашето пътуване, драги читателю, продължава през етапи на повишена трудност.

„Левски“ стана шампион за 1950-а и 1953 г. (по-нататък ще стане дума за тези успехи). И после започна дългото чакане.

Беше настъпил период на пълна хегемония на армейските футболисти. С привилегиите си в селекцията ЦДНА беше събрал по онова време повече от 30 елитни футболисти, мнозина от които щяха да бъдат за дълго „замразени“ на резервната скамейка, вместо да изявят възможностите си в състави на други отбори и така да помогнат за техния подем (на тази тема в брой 1019 на в. „Народен спорт“ беше поместена критична бележка от покойния колега Милко Стефанов). Това беше време на пълен, продължителен и неоспорван възход на футболистите с червени фланелки, те въобще нямаха съперници. Така за периода от 1954-та до 1962 г. вкл. ЦДНА беше 9 пъти поред недостижим шампион. Това беше време на ненормална обстановка в нашето първенство — шампионът се знаеше, преди то да започне, борбата се водеше за второто място… Това беше и пречка за нормалното развитие на българския футбол.

В този период и „Левски“ беше неравностоен като претендент за върха. Неравните условия даваха логични резултати, не само те обаче понижаваха боеспособността на отбора в борбата за първенство — негативно въздействие имаха и вътрешни слабости на клуба, необмислени и прибързани експерименти за подмладяване на състава и т.н.

Дванадесет години продължи това дълго чакане на „сините“, за да стъпят отново на върха.

(Условията на „сините“ и на армейците в борбата за надмощие до голяма степен бяха изравнени, след като през 1969 г. „Левски“ беше обединен със „Спартак“ и клубът „Левски-Спартак“ получи статут на ведомствен клуб.)