Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (81)

Да, победите на „сините“ създаваха чести радости на много хора. Струва ми се обаче, драги читателю, че се налага да ти стане ясно при какви условия биваха извоювани тези победи в ония етапи с повишена трудност. Необходимо е да разбереш в каква обстановка съществуваше и се бореше „Левски“ в продължение на цели 20 години в епохата след 9 септември.

По нашия път през времето ние минахме през етапите, в които основната сюжетна линия във футболния ни живот се очертаваше от съперничеството между „Левски“ и „Славия“. Продължително и непримиримо беше това съперничество, но то се развиваше при равни условия, решаваше се на футболното игрище и само на него, беше честно, спортсменско съперничество. Честно и спортсменско беше по-късно и съперничеството между „Левски“ и „Локомотив“ — при равни условия, на игрището пред очите на хората.

В съвсем друга, далеч по-тежка обстановка трябваше да води борбата „Левски“ с новия голям съперник ЦДНА (така се наричаше тогава столичният армейски клуб). Тежка беше тази борба, защото се развиваше при съвсем неравностойни условия. И защото беше свързана с някои действия извън игрището, далеч от очите на хората.

Такъв беше например нашумелият навремето „случай Цанов“.

Атанас Цанов, млад, надарен футболист от Плевен, левскарче по душа, дойде в София и се появи в тимовия лист на „Левски“ през 1947-а, а следващата година беше включен в разширения състав на националния отбор пред мач с Полша в София. Като войник по-късно играеше в ЦДНА с червената фланелка, взе участие в някои от финалите за купата през 1949-а и 1950 г. След уволнението през 1951 г. се върна при „сините“, на които предстоеше мач с ЦДНА. Тогава станаха събития, за които са ми разказвали участници в тях. Иван Радоев, треньор на „сините“ по това време: „Пред мача с армейците отборът ни беше събран в хотел «Славянска беседа», с нас беше и Цанов. Дойде комендантски патрул и го отведе, имало нещо неуредено при уволнението. Повече не се върна при нас.“ Иван Аладжов, президент на „Левски“ тогава: „За изясняване на случая с Цанов се срещнах със заместник-министъра на народната отбрана генерал Атанасов в неговия кабинет, там имаше и други висши офицери. Генералът се държа непочтително и между другото ми заяви: «Левски» е фашистки клуб, ние ще го разтурим.“ Така завърши срещата ни. Държаха известно време Цанов в казармите на I–VI полк, после го изпратиха да играе в армейския отбор в Шумен. Със синята фланелка той не излезе повече на игрището.

Има ред други факти. Само ще спомена някои от тях.

На двама от най-добрите играчи на „Левски“ — централния защитник Димчев и централния нападател Ласков, бяха предложени офицерски чинове и солидни заплати, за да преминат в армейския клуб. И двамата отказаха.

Особен психически натиск изпитваха футболните ни съдии, когато ръководеха важни мачове на ЦДНА, и това продължи до последните години. Известен е случаят със съдията Антон Василев, който отмени редовен гол на „Левски“ в мач със ЦДНА и, запитан по-късно защо го е отменил, той отговори честно: „В тоя момент си бях загубил ума, изплаших се…“

Натиск изпитваха и спортните журналисти. Партиен лидер от най-висок ранг беше наругал коментатор от телевизията, защото не се изразил достатъчно ласкаво за играта на ЦДНА.

По силата на специална разпоредба младите войници можеха да играят футбол само в армейски отбори. Така ЦДНА имаше широки възможности да си избира най-талантливите между тях.

В „А“ футболна група в ония години армейски отбори имаше и в Пловдив, Варна, Сливен, по едно време и в Шумен. Което означаваше, че ЦДНА фактически започваше първенството с аванс от 12 или 16 точки, осигурени от тия отбори, които в същото време с нокти и зъби се бореха да отнемат точки от „Левски“.