Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (73)

Когато „сините“ играят…

…Камионите бучаха по шосето, огласяваха завоите с клаксоните и тромбите си, оставяха зад себе си дълги ивици прах, далеч из полето се носиха песните на бодрите им пътници. Всички камиони отиваха, разбира се, към Дупница… Минавайки покрай нас, веселите групи скандираха: „Марек! Марек!“… Дълго шосе, просторни полета, тук-там селски къщици, които се подават зад овощни дървета, лай на кучета, млади селяни, махащи към веселите пътници, и тежки камиони, които бучат, ръмжат по завоите, свирят с тромби и клаксони и върху тях шумни групи с песни и акордеони… Друг голям камион се зададе зад нас, настигна ни и бученето на мощния мотор се сливаше със скандиранията на пътниците му. На капаците на камиона се четеше: „Да живее «Левски»!“ Едно подкрепително ядро от софиянци отиваше да окуражава своите представители. Разбира се, и този камион пътуваше за Дупница.

Те се движеха по всички околни шосета, тези тежки камиони с оживени, шумни групи. От Самоков и от Кюстендил, от Горна Джумая и Перник, от Радомир и от София, от много села в околията и от бригадирските лагери. С грохот летяха по пътищата те — тежките дизелови „Шкода“ и „Бюсинг“, бързите ЗИС, „Опел блиц“, „Додж“, „Рено“. От време на време с леко свистене на гумите прелетяваха елегантни леки коли, които настойчиво искаха път, настигаха камионите, задминаваха ги и отминаваха.

Те всички — тежките дизели, бързите бензинови камиони и елегантните, безшумни леки коли — пътуваха сега за Дупница. Тоя ден цялата Дупнишка околия, както и съседните околии се бяха раздвижили. Грохот по шосетата, песни и скандирания, шумни спорове кой ще победи.

„Ма-рек“! „Ма-рек“! — викат с цяло гърло обгорели бригадири, които преминават бързо със своя камион.

„Левски“! „Левски“! — бурно отговарят младите пътници на тежкия „Бюсинг“, който е спрял за малко при крайпътната чешма.

А насреща величествената Рила блести със снега по своите върхове под горещите лъчи на августовското слънце.

Миналата седмица, когато дупнишкият „Марек“ игра в София в този полуфинал за държавно първенство, на стадион „Юнак“ се намираха няколко хиляди дупничани, дошли за мача с влакове, с камиони, леки коли, мотоциклети, моторетки и кабриолети. Сега, когато „Левски“ трябваше да играе в Дупница в същия полуфинал, влаковете, камионите, леките коли, мотоциклетите и моторетките бяха отправени от софиянци в обратна посока. На игрище „Юнак“ в София дупничани се бяха събрали в „народната трибуна“. Сега, на игрище „Марек“ в Дупница, софиянци на свой ред се събраха на… „народното място“ (трибуна въобще нямаше), т.е. срещу слънцето. Разсъблечени по ризи и фланелки, с шапки от вестници на главата, те правят слънчеви бани, очакват излизането на двата отбора и са така шумни, както шумни бяха дупничани в София. На дупнишкото игрище те са като у дома си, липсва им само традиционната гарнитура на мачовете — семките. Но затова в изобилие има ябълки.

Игрище „Марек“, приятно, тревисто и слънчево, гъмжи от народ. Тук сигурно са всички младежи от Дупнишкия край плюс хиляди възрастни хора; тук са многобройните групи от околните градове и села; тук са бригадири и бригадирки, които са заели традиционното си място — насядали са край тъчовата линия. Множество софийски и дупнишки спортни знаменитости, настоящи и бивши „звезди“ от разни тимове, се здрависват дружески. Всички известни запалянковци от София, Дупница, Перник, Горна Джумая и др. също са си дали среща тук този ден.

Шум, оживление, прах, горещо слънце и суетня — и неизбежното голямо напрежение, което се чете по лицата и на софиянци, и на дупничани, и на гостите от околията. По ъглите на тъчовата линия и зад двете врати се разхождат войнишки патрули с пушки на рамо — взети са всички мерки за удържане на напрежението в рамките на приличието. За чест и на двата тима, и на многохилядната публика мачът ще премине в напълно коректна атмосфера на терена и около него.

Последни минути. Напрежението вече е достигнало до гърлото. Двата тима излизат на терена — бурни ръкопляскания, окуражителни скандирания.

„Ма-рек“! „Ма-рек“! — гърмят хиляди гърла около нас.

„Левски“! „Левски“! — крещят отсреща софиянци, които са забравили ябълките, закачките и хартиените шапки и очакват началния удар.

После реферът изсвирва.

Мачът започва…

Това е откъс от мой репортаж, публикуван в някогашния вестник „Изгрев“ на 10 август 1948 г. Предлагам ти го сега, драги читателю, защото искам да почувстваш атмосферата в нашия футболен живот в онези отминали години. Не само в Дупница беше така при мач на „Левски“. Навред в страната гостуването на „сините“ беше събитие, което създаваше много емоции и събираше на препълнените стадиони хиляди хора, дошли и от околните селища.

Мачът, за който става дума, се играе на 8 август 1948 г. и беше полуфинал от държавното първенство. По онова време „Марек“ разполагаше с добри футболисти и имаше реноме на корав, амбициозен тим. Този мач завърши 3:2 за „Левски“, който беше спечелил и първата среща в София с 3:1. И така си проби път до финала.

За този финал ще стане дума след малко.