Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- dkeranov(2020)
Издание:
Автор: Стефан Нойков
Заглавие: С „Левски“ по дългия път през времето
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1994
Националност: българска
Печатница: ДФ „Полиграфически комбинат“
Редактор: Владимир Петков
Консултант: Любомир Алдев
Художник: Александър Стефанов
Коректор: Румяна Стефанова; Венедикта Григорова
ISBN: 954-528-020-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10506
История
- —Добавяне
Красивата купа „Улпия Сердика“ и нейната история
По пътя на „Левски“ през времето в един период от няколко поредни етапа се появява и купата „Улпия Сердика“. Ще разкажа нещо и за нейната история.
Началото е през 1926 г., когато столичната община подарява на софийските футболисти красива купа с пожелание тя да направи по-богат и разнообразен техния състезателен календар. Купата е наречена „Улпия Сердика“ и СОСО (Софийска окръжна спортна област) решава за нея да се провежда всяка година турнир по системата на отстраняване в една среща. Купата ще остане вечна собственост на клуба, чийто отбор я спечели три пъти.
Първият турнир се провежда през 1926 г. и в него участват само отборите от тогавашната софийска елитна дивизия — „Левски“, „Славия“, АС 23, ФК 13, „Спортклуб“ и „Шипка“. До финала достигат вечните съперници „Левски“ и „Славия“. Мачът завършва с победа 2:1 на „синия отбор“, който става първият носител на трофея.
Вторият турнир е организиран в периода 1927–1928 г. и в него участват и отборите от Втора софийска дивизия, общо 12 отбора. Финалистите и сега са „Левски“ и „Славия“, но съдено било този турнир да не завърши: в състава на „Славия“ фигурира нов играч, който още няма състезателни права при „белите“, „Левски“ оспорва участието му и в крайна сметка финалът не се играе, купата остава без кавалер.
В третия турнир през 1930 г. участници са 14 отбора. До финала си пробиват път „Левски“ и ФК 13. С победа с 2:0 „Левски“ за втори път печели купата.
В четвъртия турнир през 1931 г. купата се оспорва от 16 столични отбора. Финалисти и сега са „Левски“ и ФК 13. С победа с 4:1 „Левски“ за трети път става носител на купата. Според регламента на турнира купа „Улпия Сердика“ остава завинаги негова и клубът изявява своите претенции. Не, няма да я получи, защото СОСО допълва регламента: зачитат се победи в три последователни турнира (а вторият не е завършил).
Петият турнир е през 1932 г. Участниците са отново 16, борбата е много оспорвана, за да приключи с един напрегнат финал между „сините“ и „белите“. С 1:0 побеждава „Левски“, който за четвърти път — и три пъти поред, става носител на купата и следва да я получи завинаги. Не, и сега няма да стане това — защото СОСО променя регламента: купа „Улпия Сердика“ няма да стане притежание на никой клуб, тя остава преходен трофей завинаги…
„Левски“ оттегля своя отбор от участие в турнира!
Това дава отражение върху престижа на този турнир, както и върху неговото равнище, интересът постепенно спада. В следващите финали победители са АС 23 (1933), „Славия“ (1934), „Ботев“ (1935), „Шипка“ (1937). Десетият турнир през 1939 г. така и не завършва.
„Десет години се подмята тя по спортните полета,
Остаряла, побеляла, смачкана и изкривена, от скандали съкрушена,
Тя, горката кметска купа…“