Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (26)

Първият треньор

Годината е 1922-ра. В София от Прага през август пристига футболната команда „Рус“ на белогвардейци емигранти. В първия си мач у нас гостите побеждават ФК 13 с 11:2, вторият им мач е с „Левски“, който най-вече с високия си дух се налага с 3:2, в третия мач „Рус“ печели срещу „Славия“ с 2:1.

Това гостуване ще остави следи у нас: в София остава на работа Миша Борисов, централният защитник на „Рус“. Той влиза в състава на „Левски“ като играещ треньор (както се казва сега) и е първият (неофициален) треньор в историята на българския футбол. Струва ми се, че ако се анализира линията на развитието, може би ще се открие ролята на този пръв треньор не само за „Левски“. Но това е задача на изследователите на нашия футбол, моята тема е друга. Става дума за „Левски“. Борис Василев ми беше разказвал:

— Миша Борисов дойде тъкмо навреме. Той имаше солидни познания за модерния навремето футбол и в работата си умело съчета практическите занимания с теоретическата и техническата подготовка, която бяхме започнали в нашия клуб. Борисов въведе и наложи колективното начало в играта, поведе борба със самоцелното „соло“ и безсмислените силни шутове, накара ни да свалим топката долу. Така се научихме да играем с ниски, къси пасове в триъгълници, съчетани с дълги прехвърляния. В отбора ни бяха навлезли талантливи млади играчи и от тях Борисов създаде много силен състав, който показваше нещо ново у нас.

За този пръв треньор добре си спомня и проф. д-р Драгомир Матеев — в същия период той е бил нападател в първия отбор на „Левски“:

— Борисов, висок, снажен, мощен футболист, беше не само отличен играч, оказа се и отличен педагог. За пръв път у нас той въведе общата, целенасочена физическа подготовка като основа на специалните футболни тренировки. За онова време това беше нещо ново и много важно. Участвал съм в тренировките на Миша Борисов и помня, че душата ми излизаше… Тези тежки, целенасочени тренировки подготвиха успехите на „Левски“ по онова време.