Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (150)

Тоя необхватен, колоритен свят и неговата сила

Когато става дума за непреходни морални ценности, създадени от „Левски“, нямаме право към баланса за играчи, треньори и деятели да не включим участието на още една категория — безбройните верни почитатели, за които стана дума. Те всички — без разлика на възраст, професия, обществено и служебно положение, религиозни и политически убеждения — са единни в общата, голямата, безкористна и доживотна обич — „Левски“! Едни и същи са техните надежди, вълнения и реакции по време на мача, с еднакви възторзи или еднаква покруса напускат те стадиона след края на играта.

Може ли сега някой, чрез тази невероятна, несъществуваща формула да измери огромния нервен заряд, заложен в емоциите на стотиците хиляди, може би милионите човешки същества, които през изминалите осемдесет години са се вълнували при мачовете на „Левски“? Ако имаше начин този заряд година след година да се събира и натрупва в един гигантски акумулатор — и ако към него се прибави общият сбор в баланса за играчи, треньори и деятели, — то това би било сила, която сигурно е в състояние да отмести Витоша… Силата на един фантастичен, необхватен, колоритен, динамичен, емоционален, вечно неспокоен и вечно млад свят — светът на синята фланелка.

Как да забравя думите на един мой приятел от „Левски“, който след победния трети мач от епичните финали за купата в онази 1950 г. ми беше казал: „Не го познавах, за първи път се видяхме, но когато нашите вкараха победния гол, двамата се прегърнахме и се разцелувахме по устата като родни братя!“… Господи, колко неудържими, колко чисти пориви може да предизвика в човешката душа обичта към „Левски“!

И колко добре го е казал Серафим Северняк:

— Ние обичаме нашите „сини“. Нападаме с тях и се браним с тях. Падаме и побеждаваме.