Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (148)

Винаги с поглед към върха

Не е обсипан само с рози дългият път на „Левски“ през годините, по него над „сините“ не звучат непрекъснато фанфари — това и двамата с тебе можем да потвърдим, драги читателю, след като минахме по жалоните на събитията по футболния терен и край него от 1914 до 1994 г. По този път има много успехи, титли и златни медали, но по него открихме и периоди на застой, на отстъпления и загуби, „синият отбор“ не винаги е бил най-силният у нас. Но винаги е гледал към върха, целият път на „Левски“ е белязан с неотстъпен стремеж към върха. Съперниците са се сменяли, силни, амбициозни съперници, които също са били устремени към върха и неведнъж първи са стъпвали на него — най-напред това беше „Славия“, после се появи столичният „Локомотив“, дойде ред и на мощния армейски клуб, кой ли ще бъде следващият? Съперниците се сменят, а „Левски“ е все така на гребена на вълната, неизменно е в челната фаланга на българския футбол.

В това безкрайно надбягване на „сините“ с времето поколенията идват и си отиват, а клубът остава все така с поглед към висините. Всяко поколение е поемало щафетата и се е устремявало напред, борило се е, побеждавало е и е падало, изправяло се е и пак се е борило за честта на своя клуб, давало му е най-доброто от жизнерадостната си младост, после е предавало щафетата на идващите след него. Така в дългия ход на годините са се изграждали традициите, така се е създала славата на „Левски“, за да остане в съзнанието на хората и в страниците на историята.