Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (141)

„Сините шалчета“ — колорит и грижи

Симпатични са, разбира се, „сините шалчета“ — тези предани на „Левски“ жизнерадостни младежи, които внасят колорит на стадиона, поддържат всеотдайно „сините“, посрещат с бурна радост всяка тяхна победа и изпадат в покруса при загуба, неизменно верни на синята фланелка и верни ще ѝ останат до последния си дъх. Симпатични са — с непоклатимия си оптимизъм за бъдещето на „Левски“, както и с готовността да бъдат винаги близо до своите любимци в часове на изпитания, да ги придружават при мачове в провинцията. Как да останеш равнодушен при тая кипяща младост, ведри младежки лица и чистата, безкористна, доживотна обич, позната само в света на футбола!

Да, всичко това е чудесно.

И все пак…

И все пак има нещо, което ме смущава. Смущават ме и ме тревожат прояви, които със цялата му острота поставят въпроса за възпитанието и културата на някои от тези иначе симпатични „сини шалчета“. Недопустими, грозни прояви — във влака при пътуване за мач на „Левски“ в провинцията, по стадионите на някои градове, където постъпките на група „сини шалчета“ са предизвикали възмущение на публиката, напрежение и намеса на полицията. Спомням си и един тежък инцидент преди време в София — след мач „Левски“ — ЦСКА „сини шалчета“ бяха тероризирали граждани и деца, после бяха нанесли жесток побой на полицейски служител, опитал се да се намеси.

Грозни, възмутителни прояви, които пряко се свързват със синята фланелка, хвърлят тежко, срамно петно върху нея. И върху престижа на „Левски“!

Допираме до голямата тема за благородството в спорта и за спортсменството. Спортсменство — изявено не само от състезателите, а и от привържениците на клубовете. Ще цитирам думи на сър Стенли Роуз, дългогодишен председател на ФИФА: „Съществува мнение, че клубовете не носят отговорност за поведението на своите привърженици и не са длъжни да се интересуват от тях. Това е неправилно. Хулиганските действия по време и по повод на футболни срещи са свързани с футбола и с името на даден клуб и нанасят щети на тяхната репутация!“

Сър Стенли е особено загрижен за младите привърженици на клубовете: „На тях трябва да се предоставят възможности за по-активно участие в живота на любимия отбор. Вратите на стадионите трябва да бъдат отворени и за срещи с привърженици на клубовете, на които младежите могат да се запознаят с играчите, треньорите, съдиите. След такива контакти и взаимното опознаване младият човек ще чувства честта на клуба като своя чест.“

Мисля колко благородно и отговорно поле за дейност имат тук клубовете на привържениците на „Левски“ в София и в някои други градове. Сър Стенли сочи пътя. Става въпрос за престижа на „Левски“, създаван в продължение на години, за престижа и чистотата на синята фланелка. Доброто име трябва да се пази. Защото един път компрометирано, то много трудно може да се възстанови.

Честта на синята фланелка е чест и на нейните почитатели!