Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (139)

Защо са така трайни спомените за нашия голям спортист Георги Аспарухов, с какво името му влезе завинаги в летописа на българския футбол, защо беше станало известно и уважавано в цяла Европа? Отговорите може да са различни и все пак ми се струва, че най-точния от тях даде самият Гунди, който казваше, че за него футболът е с нищо несравнимо удоволствие, а на терена беше станал образец на майсторство и спортсменство.

Същината на спорта е в честната борба, в съчетаване на майсторството със спортсменския дух — така играта въодушевява зрителите и създава неповторимата атмосфера на стадиона. Футболният мач е привилегия да се покаже майсторство и да се твори, той трябва — както го е усещал Гунди — да доставя удоволствие от това, което вършиш, и от съзнанието, че създаваш радостни изживявания на зрителя. Така се стига до големия, вълнуващ спектакъл, в който футболът се издига до степента на изкуство.

По дългия път през времето на футболистите в сини екипи, както видяхме, драги читателю, има много победи и много загуби. Не се колебая да кажа: това бяха честни победи и честни загуби. В европейските клубни турнири например някои загуби може да са нелепи, може да са резултат на слаба игра, на отпускане и непростими грешки (за такива случаи става дума). Но и в най-конфузните ситуации на терена футболистите в сини фланелки играха докрай честно и падаха честно — това трябва да им се признае! А за една достойна загуба, особено в решаващ мач, се иска понякога повече морална устойчивост, отколкото за една достойна победа.

— Да играеш със синята фланелка е голяма чест, но и голяма отговорност — помня ги тия думи на Павел Панов.