Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (129)

Лъч на надежда

С представянето си в турнира на европейските шампиони през есента на 1993 г. „Левски“ започна да изплаща свой голям дълг — така поне ми се иска да вярвам. Имам предвид общопризнатия успех срещу „Глазгоу рейнджърс“ и равностойната борба с „Вердер“. Това бяха солидни вноски за погасяване на дълга. И лъч на надежда.

Дали и кога ще бъде изплатен целият дълг? Много са факторите, от които зависи отговорът на тоя въпрос. И на първо място — умението да се формира и поддържа по-траен, стабилизиран, мощен елитен състав и насочването му към високи цели и на международното поле. Колко лесно е да се каже това…

Мисля за маршрутите на „Левски“ в европейските клубни турнири. И си спомням една мисъл на Джек Лондон: няма нищо по-изтощително от преодоляване на разстоянието! Изпитал го е, за да напише тези думи. Да преодолееш разстоянието до целта, към която си се устремил, да изминеш дългия и труден път към върховете, там в далечината… Не всеки успява да тръгне по този път, а и от тия, които тръгват, колцина ще издържат, защото той става все по-труден — трябва да имаш непоколебима устойчивост, мъжество и готовност да се изразходваш докрай, за да издържиш. Питам се — ще имат ли сили да издържат футболистите в сини екипи?