Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (128)

Неприятен въпрос

В писмо до в. „Левски“ м.г. Васил Владев от село Долен, Русенско, питаше: „Защо «Левски» по традиция играе на международния терен по-лошо дори от «Етър»? Защо играчите му не се раздават на терена така, както става в други отбори?“… Васил Владев е налучкал според мен същината на проблема: в много от мачовете в европейските турнири футболистите в сини фланелки не се раздаваха така, както става в други отбори! Така е, разбира се. Далеч съм от мисълта да оневинявам някои треньори за техни грешки, но основното за мен в случая е тук — в непостоянната, нерядко безотговорна игра на „сините“, без всеотдайност, без пълно изразходване на силите и неукротим стремеж към високата цел. Тук за мен е голямата отговорност на мнозина от играчите на „Левски“ за поредицата пропуснати възможности в тези турнири. И за скромните досега постижения на клуба в тях: след участие в 24 турнира най-големите успехи на „сините“ са достигането 4 пъти до 1/4 финалите, полуфиналите остават недостижими.

Истината не бива да се премълчава: на международното поле „Левски“ остава голям длъжник — към българския футбол, към спортната ни общественост, към своите почитатели и най-вече към своя авторитет. Характерно е, че в държавното първенство „сините“ неизменно си поставят високи цели, борят се с всички сили за тях и затова са уважавани. А в същото време в международните им изяви често ги виждахме в друга светлина, без убедителна готовност за разходване на силите докрай в името на висока цел. Никога не бих приел „Левски“ да остане като любимец с домашна слава… Когато като голям, самоуважаващ се лидер освен към националната шампионска титла следва самоуверено и настойчиво да се насочи и към по-високите етажи на европейската клубна йерархия.