Стефан Нойков
С „Левски“ по дългия път през времето (124)

Светлини и сенки в големите турнири

Предстои ни, драги читателю, дълъг и интересен път през времето, изпълнен с шумни събития и много емоции — ще минем по маршрута на „Левски“ в европейските клубни турнири. По този маршрут „сините“ стартираха през 1965 г. и отдавна са утвърдили своето присъствие на голямата и престижна международна сцена. В европейските клубни турнири — за купата на шампионите, за купата на носителите на национални купи или за купата на УЕФА, футболистите на „Левски“ срещаха по пътя си именити, авторитетни отбори, обвеяни с международна слава, срещаха и по-скромни съперници, имаха шумни успехи, предизвикали бурни изблици на възторг, търпяха и неочаквани, понякога дори конфузни загуби, които покрусяваха сърцата на преданите почитатели на „сините“. Над тоя дълъг път неизменно блестеше в далечината зорницата на надеждата.

И така, тръгваме по международните маршрути на „Левски“ в европейските клубни турнири.

1965–1966 г. За купата на шампионите: „Левски“ — „Юргорден“ (Стокхолм). Спомням си, че когато потеглихме с автобуса от хотела към стадион „Расунда“ в Стокхолм за първия мач, треньорът Витлачил ми показа някакво цвете, което беше скътал в портфейла си — намерил го по време на утринната разходка на отбора в парка около хотела и беше уверен, че ще спечелим мача, цветето носело щастие. Беше го излъгало това цвете — най-нелепо „Левски“ загуби с 1:2, за огорчение на голямата група български туристи, които през целия мач гласовито поддържаха нашите играчи. Реваншът в София беше блестящ: 6:0. После по волята на жребия се появи нашумялата по това време мощна „Бенфика“ в пълен комплект начело със „звездите“ си, именитите Еузебио, Симоес, Торес. Мнозина в София още помнят тоя бурен мач, в който пред 60 000 зрители на своя препълнен стадион на Герена „Левски“ даде една от най-силните си игри, Гунди беше блестящ, но рутинираният съперник удържа — 2:2. А след това на стадиона „Луш“ в Лисабон се възхитих от мъжеството и играта на „сините“, прочутият португалски шампион трябваше да напряга сетни сили, за да изтръгне минималната победа — 3:2. Така с чест приключи дебютът на „Левски“ в европейските клубни турнири.

1967–1968 г. За купата на носителите на национални купи: „Левски“ — „Милан“. Интрига нямаше, всичко стана ясно още в първия мач на стадиона „Сан Сиро“ в Милано, където ярко изпъкна голямата разлика в класата на двата отбора, а и „сините“ сякаш се примириха — 5:1 за „Милан“. Втората среща в София беше просто формалност — 1:1.

1969–1970 г. За купата на носителите на национални купи: „Левски“ — „Вестманея“ (Рейкявик). И сега интрига нямаше: 4:0 в София, 4:0 в Рейкявик срещу непретенциозен съперник. Без проблеми минаха и срещите в следващия кръг срещу „Санкт Гален“ (от едноименния град): 4:0 в София, 0:0 в Швейцария. Така „Левски“ за пръв път се класира за 1/4 финалите на европейските турнири, но не успя да прекрачи прага на полуфиналите: загуби срещу „Гурник“ в Забже с 1:2, победи го в София с 3:2 — и с един гол в повече на чужд терен до полуфиналите достигнаха полските футболисти.

1970–1971 г. За купата на шампионите: „Левски“ — „Аустрия“ (Виена). Победата в София с 3:1 в първия мач вдъхна надежди, но те не се оправдаха: 0:3 във Виена, като пак един гол на чужд терен за виенчани реши всичко.

1971–1972 г. За купата на носителите на национални купи: „Левски“ — „Спарта“ (Ротердам). И сега пътят на „сините“ беше кратък: 1:1 в София, 0:2 в Ротердам.

1972–1973 г. За купата на УЕФА: „Левски“ — „Университатя“ (Клуж). Със загуба 1:4 се върнаха „сините“ от Клуж след първия мач, тежка беше задачата им в реванша, но те успяха да я решат: 5:1 в София. Следващият съперник се оказа „Динамо“ (Берлин), който спечели у дома си първия мач с 3:0. И сега „сините“ имаха тежка задача за реванша, но тоя път не можаха да я решат — победата им с 2:0 в София беше недостатъчна.

1974–1975 г. За купата на шампионите: „Левски“ — „Дожа Уейпещ“ (Будапеща). Много разочарования предизвикаха „сините“ тоя път със слабите си, бездушни игри, още в София се предадоха с 0:3, паднаха и в Будапеща с 1:4 и дадоха повод за остри критики.

1975–1976 г. За купата на УЕФА: реабилитация за поредните неуспехи донесе сега този турнир, силно играха футболистите в сини фланелки, зарадваха своите почитатели. Никакви проблеми не им създаде първият съперник „Ескишехир“ — 3:0 в София, 4:1 в Истанбул… В следващия кръг се пребориха мъжки с „Дуисбург“ (от едноименния град във ФРГ): в първия мач загубиха в Дуисбург с 2:3, победиха в София с 2:1 — и с гол повече на чужд терен преминаха в III кръг. А в него жребият ги изправи срещу прочутия „Аякс“ с нашумели „звезди“ в състава по това време. „Сините“ не се стреснаха от тях, в първия мач в Амстердам играха като равен с равен и след голяма борба загубиха минимално — 1:2. Още по-напрегната беше срещата-реванш в София, в която „сините“ се наложиха с 2:1. Развръзката на големия двубой трябваше да донесе изпълнението на дузпи, в него нашите футболисти се оказаха по-хладнокръвни и по-точни — и с краен резултат 5:3 „Левски“ елиминира прославения си съперник. Помня онази бурна декемврийска вечер на националния стадион, безкрайните овации и пламтящите импровизирани факли на препълнените, възторжени трибуни, големия триумф на „Левски“, който за втори път си проби път до 1/4 финалите на европейските турнири. А там, по волята на жребия, го очакваше друг прославен съперник — „Барселона“. В ранната мартенска вечер на гигантския стадион „Ноу камп“ едновременно се радвах и се ядосвах от играта на „сините“ — радвах се на тяхното хладнокръвие и тактическа дисциплина, ядосвах се от елементарни грешки в защитата, заплатени с голове, гледах трайното, но лъжливо тяхно териториално предимство след почивката, в което всеки пас на Кройф в разреденото ни поле вещаеше опасност. И така — 4:0 за „Барселона“. За морална реабилитация се пребориха „сините“ в София и в един много интересен мач се наложиха с 5:4.

1976–1977 г. За купата на носителите на национални купи: „Левски“ — „Рейпас“ (Финландия) — рекордно 12:2 в София, после 7:1 в Лахти. Във втория кръг: с „Боависта“ (Португалия) — 2:0 в София, 1:3 в Порто и този гол на чужд терен откри пътя към ново участие в 1/4 финалите на европейските турнири. И отново авторитетен, нашумял съперник в тях — „Атлетико“ (Мадрид). Първият мач беше в София, „сините“ потърсиха в него решение на двубоя, играха всеотдайно, зряло, с преса по целия терен, но победата с 2:1 остави открит въпроса за крайния изход. Отговорът дойде (пак в мартенска вечер) на стадион „Винсенте Калдерон“ в Мадрид, където „Левски“ игра по-силно от мача в София и дълги периоди притискаше съперника си, но пак ни караше да се ядосваме на трибуната с пропуските на чисти възможности, а две дузпи (първата измислена) дадоха на „Атлетико“ необходимата победа с 2:0, награда за „сините“ остана признанието на зрителите и на печата.

1977–1978 г. За купата на шампионите: „Левски“ — „Шльонск“ — победа с 3:0 в София, после 2:2 във Вроцлав. И жребият отново посочи — „Аякс“. Този път нямаше еуфория, нямаше пламтящи факли на националния стадион, „Аякс“ беше явно по-силният и не допусна изненади, и все пак „Левски“ даде достоен отпор — 1:2 в София, 1:2 в Амстердам.

1978–1979 г. За купата на УЕФА: „Левски“ — „Олимпиакос“ (Атина): загуба в Атина с 1:2, победа в София с 3:1. И пак „сините“ нямаха шанс с жребия — следващият съперник се оказа „Милан“. След равния мач 1:1 в София загубата на „Левски“ в Милано с 0:3 не беше голяма изненада.

1979–1980 г. За купата на шампионите: „Левски“ — „Реал“ (Мадрид), неприятен жребий още за първия кръг. За чест на „сините“ трябва да кажа, че не се стреснаха от голямото име, а бяха вече и свикнали на такива съперници, представиха се успешно, макар че паднаха с 0:1 в първия мач в София. После на прочутия стадион „Бернабеу“ в Мадрид също бяха уважаван съперник и загубата с 0:2 срещу големия „Реал“ на собствения му терен не беше нещо изненадващо — класата си е класа.

1980–1981 г. За купата на УЕФА: „Левски“ — „Динамо“ (Киев). Нищо обнадеждаващо за „сините“ не вещаеше такъв жребий — по това време киевските динамовци имаха славата на един от най-силните отбори на континента със завиден международен рейтинг. И най-малко очакван можеше да бъде резултатът от мача в Киев — 1:1. Той вдъхна наистина известни, но плахи надежди, реномето на съперника респектираше, изключително трудна се очертаваше задачата на „Левски“ в мача в София. Трудна, но „сините“ я решиха — надиграха тактически мощния противник, парализираха атаките му с риска на изкуствените засади, наложиха волята си и когато този мач завърши, резултатът беше 0:0, а това означаваше елиминиране на прочутия „Динамо“ (Киев) — една от големите изненади тогава в европейските турнири и ценен международен успех за „Левски“! Обещаващ успех, но уви — още не беше заглъхнал международният отзвук от тоя успех, още изживявахме радостта от него, когато дойдоха мачовете от следващия кръг с неособено известния холандски „Алкмаар“, и те ни попариха: 1:1 в София и поражение с 0:5 в Холандия, което с нищо не може да бъде оправдано. И което ни напомни, че международен авторитет се поддържа с трайни усилия и мобилизация.

1981–1982 г. За купата на УЕФА: „Левски“ — „Динамо“ (Букурещ). Бързо и безславно приключи участието на „сините“ в турнира сега: след загубата с 0:3 в Букурещ победата в София с 2:1 остана без стойност.

1982–1983 г. За купата на УЕФА: „Левски“ — „Севиля“. Това беше големият гаф! Не съм забравил изявленията на тогавашните ръководители на „сините“ след загубата с 1:3 в първия мач в Севиля: съдийско пристрастие, голове от явна засада, „Севиля“ съвсем не е изключителен отбор, няма начин да не го елиминираме, победата в София ни е в кърпа вързана… Да, само че този начин не беше намерен, а кърпата се оказа развързана: на националния стадион гледахме грубите тактически грешки на „сините“ — целият отбор се изнесе в нападение и оголи полето си, нападаше непрекъснато, но стихийно, испанците се бранеха умело, само пет-шест пъти минаха центъра, имаха двама бързоноги щурмоваци, които като на парад преминаваха през разредената „синя“ защита и забиха три пъти топката във вратата на „Левски“ — 0:3… Какво да се коментира!

1983–1984 г. За купата на УЕФА: „Левски“ — „Щутгарт“ (ФРГ). Реабилитация, която дойде навреме! Тежък беше първият мач в Щутгарт, но с всеотдайна зряла игра „сините“ удържаха 1:1. А в София ги видяхме волеви и съсредоточени, затвориха подстъпите към вратата си, устремиха се към победата и тя дойде заслужено — 1:0. Елиминирането на авторитетния отбор от ФРГ беше безспорен международен успех на „Левски“. А в следващия кръг — отново гаф! Съперник беше неособено известният английски отбор „Уотфорд“, първият мач в Лондон завърши 1:1, това вдъхваше основателни надежди, беше задължение за победа в София. А ето че в разрез с надеждите и прогнозите този мач донесе крайно неприятна изненада и пълно разочарование — 1:3.

1984–1985 г. За купата на шампионите: „Левски“ — „Щутгарт“. Позната двойка от предната година, но този път на престижно шампионско равнище. И престижно място ще заеме този двубой в международния летопис на „сините“. В София в първия мач „Левски“ беше равностоен на именития си съперник — 1:1. При този резултат едва ли някой е могъл да допусне, че краен победител ще бъде „Левски“. Още повече че във втория мач „сините“ се явиха без силни, контузени титуляри — Искренов, Сираков, Коев, Гочев. Много вълнения предизвика развоят на този мач на ветровития стадион в Щутгарт, вълнения и за гости, и за домакини… Нашите шампиони проявиха воля, самочувствие и безупречна тактическа дисциплина, получиха заслужено признание. Германците два пъти повеждаха резултата, „сините“ отговаряха на удара с удар, изравниха 2:2, устремиха се и към победата. В този ден „Левски“ изнесе един от най-силните си мачове в последните години, заслужи овациите на зрителите и високата оценка на печата и телевизията на ФРГ. Елиминирането на германския шампион беше голямата изненада и намери широк отзвук.

Силно игра „Левски“ и в първия мач от следващия кръг на турнира — срещу шампиона на СССР „Днепър“, на своя стадион имаше пълно превъзходство, победи с 3:1, пропусна много възможности за по-висок резултат. Съвсем реални бяха надеждите за краен успех в този двубой. Опровергани надежди — защото във втория мач в Кривой рог пред една дружелюбно настроена към тях публика „сините“ бяха далеч от възможностите си, играха неорганизирано, отпуснато и справедливо наказани — загубата с 0:2 постави край на участието им в турнира. И сега решаващ се оказа гол на чужд терен.

1986–1987 г. За купата на носителите на национални купи: „Левски“ — БК 1903 (Копенхаген). Загубата с 0:1 в Копенхаген беше последвана от победа с 2:0 в София, която откри пътя към следващия кръг. В него съперник беше „Вележ“ (Мостар) — след победата в София с 2:0 загубата в Мостар с 3:4 беше без значение. Още един път „сините“ достигнаха така до 1/4 финал в европейските турнири — и пак не успяха да си пробият път до полуфинала: сега срещу тях застана „Сарагоса“ (Испания), зрял отбор, срещу който „Левски“ не можа да надскочи сянката си — 0:2 в София, 0:2 в Сарагоса.

1987–1988 г. За купата на носителите на национални купи: „Левски“ — ОФИ (Ираклион, Гърция). Кой можеше да допусне, че от този неизвестен и непретенциозен съперник от остров Крит „сините“ ще получат най-неочаквана плесница? След измъчената победа с 1:0 в София дойде унизителната загуба с 1:3 на остров Крит — и можем да си представим възмущението на почитателите на „Левски“…

1988–1989 г. За купата на шампионите: „Левски“ — „Милан“. Тук поне място за илюзии няма, загубите не са така унизителни: 0:2 в София, 2:5 в Милано.

1989–1990 г. За купата на УЕФА: „Левски“ — „Антверпен“ (Белгия). Равностойни съперници бяха двата отбора, въпросът беше кой кого ще надхитри. „Левски“ не успя: 0:0 в София, 3:4 в Антверпен.

1990–1991 г. За купата на УЕФА: „Левски“ — „Ференцварош“ (Будапеща). Неудобно ми стана да гледам мача в София — футболистите в сини фланелки играха безотговорно, бездушно, подиграха се със своята публика и загубиха с 2:3 срещу съперник, който с нищо не ги превъзхождаше освен със сериозното си, отговорно отношение към състезанието. Нищо добро не можеше да се очаква от реванша в Будапеща и загубата на „Левски“ с 1:4 не беше особена изненада. Още една неприятна страница в международния летопис на „сините“.

1992–1993 г. За купата на носителите на национални купи: „Левски“ — „Люцерн“ (Швейцария). Най-голямата конфузия! И за „Левски“, и за българския футбол… Един втородивизионен швейцарски отбор елиминира многократния шампион и носител на купата на България: след минималната победа на „Левски“ в София с 2:1 дойде недопустимата загуба в Люцерн с 0:1, която реши двубоя. Много въпроси изникват след този двубой, поставям само един: дали се засрамиха футболистите в сини екипи, които играха в този мач?

1993–1994 г. За купата на шампионите: „Левски“ — „Глазгоу рейнджърс“ (Шотландия). Слава Богу, най-после празник и на нашата улица! Респектираше ни тоя обвеян с международна слава многократен шотландски шампион, съчетал майсторството на своите „звезди“ с пословичната шотландска упоритост и бойкост. Как да не благодарим от сърце на нашите шампиони за мъжеството, с което се пребориха с мощния съперник и накрая го прекършиха! За тяхната психическа устойчивост, която проявиха на „Айброкс стадион“, когато той поведе с два гола разлика и благодарение на която достигнаха до това обнадеждаващо 2:3 в първия мач! И за тоя вдъхновен, всеотдаен устрем към победата на нашия национален стадион, когато времето неумолимо течеше при това неизменно 1:1, за да дойде фантастичният далечен удар броени минути преди края, който буквално взриви стадиона — 2:1 и крайна победа! Възторжените овации, пламтящите факли и еуфорията по подлуделите трибуни бяха благодарност и поздрави към героите в сини фланелки за тоя прекрасен международен успех на „Левски“ и на българския футбол!

Не беше благосклонен жребият към нашия шампион: в следващия кръг срещу него застана още по-престижен съперник — „Вердер“ (Бремен), първенец на страната на световните шампиони. Голям беше залогът на този двубой: победителят влизаше в европейската шампионска лига на осемте най-силни клубни отбора на континента, които ще определят новия носител на купата. Първата среща в София се очакваше не само с изключителен интерес, но и със съкровената надежда за нов международен успех на „Левски“. Дълго ще се помнят перипетиите, обратите и вълненията на тоя голям мач. Играчите на „Вердер“ показаха, че неслучайно са представители на велика футболна сила, методично овладяха терена и играта, поведоха с 2:0 — и всичко изглеждаше решено. Не, не беше решено — именно в тази трудна обстановка „сините“ отново показаха психическата си устойчивост, проявиха възможностите си и под бурната подкрепа на пълните трибуни се устремиха към вратата на съперника. Гол… още един в последната минута — 2:2, краен резултат, след който искрица надежда остана да тлее. На стадиона в Бремен за втория мач „сините“ излязоха с реално самочувствие и дух на силен отбор, водиха борбата като равен с равен, държаха се като истински европейски отбор, респектираха съперника и публиката. Загубиха с 0:1 (през II полувреме играха с 10 души), но получиха единодушно признание на класата си. „Левски“ не успя да влезе в шампионската лига, но показа, че заслужава място в нея.

…Такъв беше маршрутът на „Левски“ в европейските клубни турнири до есента на 1993 г., вкл. От този маршрут останаха имена, цифри и много, много емоции, останаха възторзи и покруси, коментари и надежди. Останаха и въпроси, които очакват отговор. За въпросите и отговорите става дума в следващите редове.