Метаданни
Данни
- Серия
- Франк Бейлинджър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Scavenger, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Иван Атанасов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata(2020)
Издание:
Автор: Дейвид Морел
Заглавие: Ловци на време
Преводач: Иван Димитров Атанасов
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 978-954-26-0569-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8366
История
- —Добавяне
2
От сенките ги гледаше един мъж. Беше висок и болезнено слаб, с брада като на Ейбрахам Линкълн. Тъмната коса се спускаше по раменете му. Беше облечен в черен костюм, като старомодното сако стигаше чак до коленете му.
Бейлинджър едва не го застреля, но позата на мъжа не излъчваше заплаха и полицейският опит му позволи да се овладее. Както бе казвал инструкторът му в академията: „За да дръпнете спусъка, трябва да имате дяволски добра причина“.
Мъжът стоеше изправен и беше притиснал някакъв предмет към гърдите си.
— Горе ръцете! Кой сте вие? — извика Франк.
Мъжът не помръдна.
— Горе ръцете, да ви вземат мътните!
Единственият звук беше ехото от заповедта му.
— Той не помръдва — каза Аманда.
Те пристъпиха предпазливо напред и светлината на фенерчето им разкри още подробности.
— О, боже! — простена Аманда.
Мъжът нямаше очи. Бузите му бяха хлътнали. Пръстите, с които притискаше предмета към гърдите си, бяха кости, покрити със съсухрена кожа. Цялото му тяло беше полепнало с тънък слой прах.
— Мъртъв е — промърмори тя.
— И то от много време — допълни Франк. — Но защо не се е разложил?
— Някъде бях чела, че в пещерите няма почти никакви насекоми и микроби — поясни тихо Аманда. — Този тунел се намира в недрата на планината. А и ледът.
— Какво имаш предвид?
— Още една следа, която ни даде Господарят на играта, но ние не можахме да я разтълкуваме. Той каза, че през зимата жителите на града са събирали лед от езерото и са го складирали в мината. Тунелът е бил достатъчно студен, за да съхрани леда през лятото. Хората са го използвали, за да запазват храната от разваляне.
— Студът го е мумифицирал — каза със страхопочитание Бейлинджър.
— Предметът, който е притиснал към гърдите си, прилича на книга. Но какво го задържа прав? — Аманда пристъпи по-близо.
Сега вече видяха, че трупът е наклонен леко назад към една дъска, закрепена права с помощта на струпани в основата й камъни. През коленете, корема, гърдите и врата на мумията бяха прекарани въжета, които я придържаха към дъската.
— Кой е завързал въжетата? — попита Франк и потръпна, при това не само от студ.
— Възлите са отпред. Може би се е завързал сам. — Аманда обходи тялото на мъртвеца с лъча на фенерчето. — Може би ръцете му са били свободни, докато завърже последното въже около гръдния си кош. После навярно е пъхнал дясната си ръка под въжето, за да притисне книгата към гърдите си. Сега сме близо до него и виждаме как е постигната илюзията, но когато бяхме при входа на залата, той изглеждаше така, сякаш ни приветства.
— Запознайте се с преподобния Оуен Пентикост — каза Господарят на играта. Но този път гласът му не прозвуча в слушалките на Бейлинджър. Разнесе се от скрити в стените говорители и ефектът от ехото му беше особено изнервяш.
— Копелето е имало усет към драматизма — рече Франк.
— Нямаш представа колко си прав — отговори Господарят на играта.
— Предполагам, че книгата, която държи в ръка, е Библията. — Аманда наведе глава, опитвайки се да разчете заглавието върху гърба на корицата. Понеже не успя, остави фенера на земята, поколеба се и протегна с нежелание пръст към книгата, за да я наклони и да открие заглавието й.
Бейлинджър хвана ръката й.
— Това може да е умело замаскирана бомба.
Лъчът на фенерчето освети синината на бузата й, която се открои още повече върху внезапно пребледнялото й лице.
— Иракските бунтовници си умираха да крият чувствителни на допир бомби под труповете на американските войници — обясни й Франк. — И щом някой вдигнеше или преобърнеше труповете, те се взривяваха.
Аманда отдръпна ръка.
— Не е Библията — обади се Господарят на играта. — Казва се Евангелието на Гробницата на земните желания.
— Заглавието не е особено примамливо — отбеляза Бейлинджър.
— Пентикост го е написал на ръка. То предсказва злините на идния век и необходимостта хората да разберат истината.
— И каква е истината?
— Виж сам.
Аманда насочи лъча на фенерчето към един отвор в стената зад Преподобния. Бейлинджър вдигна пушката и закрачи напред, а тя тръгна след него, като му осветяваше пътя. Двамата минаха през отвора и се озоваха в едно значително по-обширно помещение.
Аманда зяпна от изумление.
Франк се опита да бъде язвителен:
— Да, добре, това е гробница. На земните желания.