Дейвид Морел
Ловци на време (35)

6

Полицаят се изкачи тичешком по стълбите.

— Имате ли представа колко голяма е тази сграда? — попита управителят на библиотеката. — Ще отнеме часове да я претърсим.

— Не мога да чакам толкова — каза Бейлинджър.

— Опасна ли е тази жена? Не е терористка, нали? Мислите ли, че разполага с експлозиви и оръжие?

— Нямам представа дали е въоръжена. — Франк си спомни всичко, което се бе случило. — Обаче е опасна.

Още полицаи прекосиха тичешком огромното фоайе и се заизкачваха по стълбите.

Ортега се спусна към него.

— Няма следа от нея.

— Може би е напуснала сградата, преди да пристигне полицията — каза Бейлинджър. — Или се крие на третия етаж. Това би обяснило защо никой не я е видял да тича надолу по стълбите.

Пазачът на читалнята се беше присъединил отново към тях.

— По дяволите, аз също не я видях!

— Но тя беше точно там, на входа на залата! — настоя Бейлинджър.

— Може да съм бил с гръб към нея. Забелязах единствено вас, когато скочихте от масата и се втурнахте по пътеката. Създадохте голяма суматоха. Тогава е могла лесно да се измъкне.

— Но защо ще се показва, а после ще бяга?

— Добър въпрос — вметна Ортега.

— Може да е искала да я последвам. Но ако е така, защо се скри? Защо не ми позволи да я зърна, за да мога да продължа да я преследвам?

— Още добри въпроси.

— Нещо притеснява ли те? — попита Франк.

— Още не знам. Продължавам да чакам отговори от другата част от разследването.

— Другата част?

— Ще ти разкажа за това по-късно.

Озадачен, Бейлинджър погледна часовника си. Беше почти четири часът. „Времето тече“ — помисли си той. Извади мобилния си телефон и набра номера за справки.

— На кого се обаждаш? — поиска да узнае Ортега.

В същото време компютърен глас попита Франк кой град го интересува. Той се отдалечи от шума, който вдигаха забързаните полицаи.

— Атланта.

— Служебен или частен номер? — попита гласът.