Лоран Годе
Слънцето на семейство Скорта (2)

През целия си живот Лучано Маскалцоне беше онова, което местните хора наричаха „бандит“ и плюеха на земята. Живееше от нападения, кражба на добитък, ограбване на пътници. Може дори и да беше убил няколко клетници по пътищата на Гаргано, но не беше доказано. Разправяха се какви ли не истории, които обаче не можеха да се проверят. Едно нещо беше съвсем сигурно: той беше тръгнал „по лошия път“ и от него трябваше да се стои настрана.

В звездния миг на своята слава или, иначе казано, в апогея на кариерата си на разбойник, Лучано Маскалцоне често идваше в Монтепучо. Не беше родом от селото, но мястото му харесваше и той прекарваше в него по-голямата част от времето си. Там видя Филомена Бискоти. Младото момиче от скромно, но уважавано семейство се превърна за него в истинска мания. Той прекрасно знаеше, че заради славата си на бандит изобщо не можеше да се надява тя да бъде негова, и тогава започна да я желае, така както разбойниците желаят жените. Да я притежава, пък било и само за една нощ: от тази мисъл очите му блесваха в топлата светлина на привечерите. Ала съдбата го лиши от това грубо удоволствие. Сутринта на един безславен ден петима карабинери го подбраха от странноприемницата, в която се беше разположил. И го отведоха, без много да се церемонят. Беше осъден на петнайсет години затвор. Монтепучо го забрави, доволно, че се е отървало от проклетника, който заглеждаше местните девойчета.

В затвора Лучано Маскалцоне имаше достатъчно време да премисли живота си. Беше се занимавал с незначителни дребни кражби. Какво беше постигнал? Нищо. Беше ли преживял нещо значимо, за което да си спомня в тъмницата? Не. Животът се беше точил безличен и без предизвикателства. Нищо не беше желал силно, в нищо не се беше провалил, защото нищо не беше предприел. И в този безкрай от скука страстта към Филомена Бискоти полека-лека започна да му изглежда като онова островче, което спасяваше всичко останало. Докато я бе следвал трепетен по улиците, бе имал чувството, че живее задъхано до смърт. И това изкупваше всичко останало. Затова си беше обещал, че щом излезе, ще задоволи необузданото желание, единственото, което бе познал. Независимо какво щеше да му струва. Да притежава Филомена Бискоти и да умре. Останалото, всичко останало беше без значение.