Лоран Годе
Слънцето на семейство Скорта (12)

На другия ден Кармела, Джузепе, Доменико и Рафаеле станаха за сутрешната служба. Откриха новия свещеник в студения утринен въздух.

— Отче — повика го Доменико.

— Да, чеда мои, какво мога да направя за вас? — отзова се той със сладникав глас.

— Ние сме децата на Нямата.

— На кого?

— На Нямата.

— Това не е име — отвърна дон Карло и леко се усмихна.

— Така се казваше — сухо отсече Кармела.

— Питам ви за името й на християнка — упорстваше кюрето.

— Нямаше друго име.

— Какво мога да направя?

— Умряла е преди няколко месеца — каза Доменико. — Погребали сте я в общия гроб.

— Сетих се. Да. Моите съболезнования, чеда мои. Не скърбете. Сега майка ви е при нашия Господ Бог.

— Ние сме дошли заради погребението — отново го сряза Кармела.

— Както сами казахте, тя е погребана достойно.

— Тя е Скорта.

— Да. Скорта. Така да бъде. Много добре. Видяхте ли, че все пак си има име.

— Трябва да я погребем като Скорта — не се предаваше Кармела.

— Погребали сме я като християнка — поправи я дон Бодзони.

Доменико беше пребледнял от гняв. Каза с рязък глас:

— Не, отче. Като Скорта. Тук е написано.

И подаде на дон Бодзони договора, който Роко и дон Джорджо бяха подписали. Свещеникът го прочете сред всеобщо мълчание. Така се ядоса, че бузите му пламнаха, и той избухна:

— Какво означават тези неща? Направо да не повярваш. Суеверие, ето какво е. Магия, измислици. И кои му е позволил на този дон Джорджо да подписва от името на Църквата? Истински еретик. Била Скорта. Хубава работа. И вие се наричате християни! Безбожници с безброй тайни ритуали, такива са всичките хора тук. Една Скорта. Положена е в земята като всички останали. Само на това е можела да се надява.

— Отче… — подхвана Джузепе. — Църквата сключи договор с нашето семейство.

Ала свещеникът не го остави да говори. Вече крещеше:

— Това е лудост. Договор със семейство Скорта. Да не сте откачили?

С рязък жест си проправи път до вратата на църквата и изчезна зад нея.