Тахере Мафи
Възпламени ме (78)

Седемдесет и осма глава

Той стъпва на покрива и тръгва към мен с уравновесена крачка. Спокоен е, сякаш днес не ни чака никаква друга работа, освен да стоим заедно на покрива с изглед към поле от безжизнени тела и щастливи деца.

— Ейрън — прошепвам аз.

Той ме взима в прегръдката си.

И аз рухвам.

Всяка кост, всеки мускул, всеки нерв в тялото ми се срива при допира му и аз се вкопчвам в него като в спасителен пояс.

— Предполагам знаеш — прошепва той, гъделичкайки с устни ухото ми, — че сега целият свят ще ни се нахвърли.

Откъсвам лице от гърдите му. Поглеждам го в очите.

— Нека опитат.