Метаданни
Данни
- Серия
- Хрониките на Джулиет (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ignite Me, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Цветелина Тенекеджиева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata(2019)
Издание:
Автор: Тахере Мафи
Заглавие: Възпламени ме
Преводач: Цветелина Тенекеджиева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Егмонт България ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Дедракс“ АД, София
Излязла от печат: 30.05.2015
Редактор: Ваня Петкова
Художник: Colin Anderson
Коректор: Ваня Петкова
ISBN: 978-954-27-1473-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7733
История
- —Добавяне
Двайсет и четвърта глава
Джеймс е първата ми мисъл.
Завъртам се и претърсвам стаята с поглед, надявайки се, че е добре, но се оказва, че Лили предвидливо го е отвела в спалнята му.
Всички останали са се вторачили в мен.
— Какво беше това, по дяволите? — нарушава тишината Иън.
Тримата с Брендън и Уинстън се блещят насреща ми. Алиа стои в ъгъла, обвила тялото си с ръце. Касъл явно е под душа.
Уорнър.
Той се привежда към ухото ми и прошепва тихо, за да го чуя само аз.
— Става късно, скъпа, и трябва да се връщам в базата. — Замълчава за миг. — Съжалявам, че отново ще те попитам, но сигурна ли си, че искаш да останеш тук?
Вдигам поглед към очите му. Кимвам.
— Трябва да говоря с Кенджи — казвам му. — Не знам как са настроени останалите, но не искам да правя нищо без Кенджи. — Поколебавам се. — Мога — пояснявам, — ако се наложи. Но не искам.
Уорнър кимва. Измества поглед от мен и го насочва към точка зад главата ми.
— Ясно. — Свъсва леко вежди. — Надявам се някой ден да ми обясниш с какво толкова те привлича.
— Кой? Кенджи?
Още едно кимване.
— О! — казвам аз, примигвайки изненадано. — Той е най-добрият ми приятел.
Уорнър ме поглежда в очите. Вирва едната си вежда.
Отвръщам на погледа му.
— Това проблем ли е?
Той оглежда ръцете си и поклаща глава.
— Не, разбира се, че не — отговаря тихо. После се прокашля. — Е, ще се върна утре, става ли? Тринайсет — нула — нула.
— Тринайсет — нула — нула… какво?
Уорнър се засмива. Вдига поглед.
— Един часът на обяд.
— Добре.
После се взира с усмивка в очите ми. Задържа погледа си смущаващо дълго върху мен, преди да се обърне и да излезе през вратата. Без нито дума повече.
Иън ме зяпа. За пореден път.
— Аз… ъх, много съм объркан — обажда се Брендън, примигвайки. — Така… какво стана току-що? Усмихна ти се. Наистина ли ти се усмихна?
Полагам големи усилия да не откъсвам поглед от стената.
Кенджи отваря входната врата със замах.
Влиза вътре.
Сам.
— Ти — казва, сочейки ме с присвити очи. — Докарай си задника тук веднага. Трябва да си поговорим.