Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (7)

ГЛАВА VII

В кабинета на Дорди стоеше висок мълчалив андроид в униформа на някаква служба. Когато Хорн и Дорди влязоха, той изпитателно огледа Дери от главата до краката, сетне погледна заместник-управителя.

— Той ли е? — попита с тон, който звучеше почти презрително.

— Да — потвърди Дорди. — Мистър Хорн, позволете ми да ви представя Бърл. Той работи в едно от предприятията в града. Помислих, че няма да успеете по обичайния начин да намерите транспортно средство през карнавала, затова разпитах хората си дали някой не е свободен тази нощ и дали ще има достъп до вертолет, камион или нещо подобно. Бърл е свободен днес и каза, че е готов да вземе вертолет и да ви откара до дома.

Нещо в очите на андроида разтревожи Хорн.

— Няма да е необходимо. Сам мога да управлявам вертолета, ако ми го дадете. Летял съм на собствения си хеликоптер, макар и не през карнавала.

— А помислихте ли, че всички линии за континентално управление ще бъдат изключени? — попита Бърл, за пръв път обръщайки се направо към него.

— Не, имам предвид… Наистина ли? Не съм помислял за това.

— Разбира се, всички са изключени. Карнавалната седмица е единствената ни възможност да извършим профилактичен преглед на апаратурата на службата за обществено движение. Можете да си представите, че през цялото време трябва да работим като бесни. — Премести поглед от Хорн към Дорди. — Може би си струва да се обединим и да поискаме да удължат времето за карнавала, а?

Зад вратата се разнесе тихо съскане, сетне силен удар и дрънчене, сякаш от тавана е паднала чаша.

— Решавайте сами — отговори Дорди.

Излезе да види какво става навън, но веднага се върна.

— Онзи юноша с фойерверките. Вече беше тук миналата нощ. Почти е полудял. Откъсна с един заряд крака на един робот-слуга. А ти, Бърл, искаше карнавалът да продължи не една, а две седмици. Нали така?

Синьокожите мъже се спогледаха с разбиране. Хорн се почувства странно изолиран. Сетне Бърл вдигна рамене.

— Е, какво пък, животът ти се дава само веднъж. И така, вие искате да летите, мистър Хорн? Навярно моят вертолет ще ви се стори по-неудобен от вашия. Той се използва за теглене. Но това е единственият ви шанс.

Хорн кимна и смутено се обърна към Дорди.

— Наистина не зная как да ви благодаря. Мога ли да направя нещо за вас? Вече ми казахте, че парите не означават нищо за вашего брата.

Бърл издаде звук, който прозвуча като полуръмжене, полусмях, стана и тръгна към вратата.

— Не, не ми трябва никаква благодарност — отговори Дорди, — поне не като към андроид. Повярвайте ми, не бих направил за вас нито на йота повече от това, което влиза в служебните ми задължения, ако не бяхте казал, че искате да продължите работата на Ларс Талибранд.

Дали го бе казал, или това беше неизбежният извод от желанието му да напусне Земята и да тръгне по следите на Ларс Талибранд?

Хорн се почувства смутен и учудено се запита наистина ли е дал такова обещание. Сетне попита:

— Момент, а каква всъщност е била работата на Талибранд, за която вие, както изглежда, толкова много знаете?

— Вече сте загазил — непоколебимо изрече Дорди, — независимо дали ви харесва или не. Затънал сте в тази работа до гуша и сега от вас зависи дали ще се върнете с глава на раменете или не. Довиждане, мистър Хорн.

Чувство на дълбока тревога и самота обхвана Дери и той потръпна. Стори му се, че върви по ръба на пропаст и вижда как неумолимо хлътва в бездната, като маха с ръце и търси опора, но не я намира. Това чувство бе последвано от странно пълно успокояване.

Протегна ръка на Дорди и с гордост се убеди, че тя не трепери. След кратко колебание андроидът я стисна. Отзад Бърл изгъргори нещо. Този път това беше израз на учудено признание.

* * *

Вертолетът действително много се различаваше от пътническия модел, с който Хорн беше свикнал. Тромавата, но мощна машина летеше с рев в нощната тъма. От двете страни на корпуса бяха прибрани буксирните куки, а плазовете за кацане излизаха далеч встрани. Хорн се въртеше неудобно на гладката метална пейка между сандъка с инструменти и изглеждащата подозрително тънка врата с автоматично отваряща се заключалка.

— Машината не е предназначена за пътешествия — обясни Бърл весело.

Летяха вече час. Бърл наблюдаваше неуспешните опити на Хорн да се настани по-удобно и около очите му все по-ясно се открояваха бръчици на сподавен смях.

Това бяха първите думи, които той произнесе след вдигането им във въздуха. Почти с презрение игнорираше опитите на Хорн да завърже разговор.

Тук, горе, в звездното небе беше студено. Хорн се притисна до облегалката на пейката, та поне малко да се стопли от турбините зад стената на кабината.

— Впрочем за какво е направен този вертолет? — най-сетне запита той. — Казахте, че е предназначен за теглене, така ли?

Бърл кимна.

— Този вертолет е конструиран специално за тежки подемни работи. Долу, между плазовете, е универсалното окачващо устройство. За него могат да се закачат една, две, три, дори четири наземни машини, както и да се окачи лека ракета, а турбините са достатъчно мощни, за да ги вдигнат и да ги пренесат по въздуха на разстояние няколкостотин мили.

Той любопитно погледна надолу.

— Никога ли не сте виждал как работи такъв вертолет?

Хорн поклати глава.

— Струва ми се, че веднъж бях наблизо, когато стана нещастен случай, но мястото на катастрофата вече беше оградено, когато се появих там.

Внезапно нещо му дойде наум и той добави:

— Изглежда вашите хора работят дяволски бързо.

Бърл се изхили.

— Поне се стараем. Понастоящем, разбира се, тук не се използват такива тежки вертолети за теглене като този, защото освен такситата-кълба по пътищата сега няма нищо. Ако някое транспортно средство попадне в затруднение, ще ни е необходим само механик-електроник, а не вертолет за теглене.

Преминаха над източния край на града, който Хорн не познаваше. От машината се виждаха петна млечнобяла светлина, подобни на далечни галактики, наблюдавани през мощен телескоп. Ярките точки само подчертаваха сходството.

Хорн направи забележка на Бърл, а той избоботи:

— Нямам никаква представа. Аз се занимавам само с теглене.

„Тъп, тъп, та вдлъбнат“ — помисли си Хорн.

Той започна да задава на андроида въпроси за най-простите неща на Земята, които преди никога не са го тревожили.

— Съществуват безкрайно много неща, за които нищо не зная — прошепна Хорн. — Може би има смисъл, преди да напусна Земята, отначало да се поогледам?

Не последва никакъв отговор.

Хорн внезапно разбра, че вертолетът губи височина и огньовете пред него придобиват познати очертания. Това беше неговият дом. Те кацаха. Напомни си, че си струва да обмисли какво ще каже на семейството си и възможните им възражения.

Не беше късно да го направи, макар че полетът почти свършваше. Оставаха час или два, докато членовете на семейството му ще се върнат от града, за да заспят за през целия настъпващ ден. Или може би светлините долу означават, че в къщата цари веселие? Изкусно управляван от Бърл, вертолетът извърши меко кацане. Андроидът протегна мускулестата си ръка назад и натисна дръжката на вратата до Хорн. Тя се отвори и образува стълбичка. Хорн се измъкна навън с несгъващи се нозе и се обърна — Бърл го гледаше.

— Дорди помоли да ви предам това.

Хвърли му нещо плоско и продълговато, но още преди да го хване, Хорн разбра, че е портфейлът на Ларс Талибранд.

— Впрочем споменахте нещо си да останете на Земята, за да проумеете работата на другите хора и разни други неща — не губете време! Оставете на андроидите да се грижат за превозването на отломките и за общественото осигуряване, а вие си вършете работата. Довиждане.

Вратата-стълбичка се вдигна и се затвори.

Ревът на мотора се усили и тромавата машина се издигна към небето. Хорн я проследи с поглед, обърна се и тръгна към къщата. Държеше, претегляйки го с ръка, малкия сив портфейл на Талибранд.

Пристигането му не остана незабелязано — огромният вертолет боботеше много силно. Макар че Бърл намали рева на турбините, все пак това не беше пътническа машина. Вървейки по пътеката през градината, зад която се виждаше къщата, Хорн забеляза, че прожекторите се запалват и се насочват към него, но той гледаше само към ръката си с джобното фенерче. Светна още един прожектор и студен глас произнесе до него:

— Добро утро, мистър Дери. Радвам се, че се върнахте.

— Благодаря, Роул. Хм… май не си много учуден от внезапното ми завръщане.

Хорн тръгна редом с андроида-майордом, който работеше в семейството му, откакто го бяха докарали на Земята. Чувал беше за скандала, избухнал, когато най-големият производител на роботи на Земята си наумил да вземе андроид, докаран от друга планета, да води домакинството му. В края на краищата скандалът бил потушен и било решено, че андроидите са твърде скъпи, за да ги използват за лични слуги и икономи. Роул си останал единственият, който завеждал домакинството на едно от най-богатите семейства. Всички останали слуги били роботи, специално конструирани за тази цел.

— Не, мистър Дери. Управителят на хотела, където сте се настанил — или по-точно неговият секретар, — ми съобщи, че пристигате.

— Нима е направил това? — възкликна Хорн и се втренчи в андроида. Намираха се в голямото патио^[1] пред къщата.

Дантелената решетка на оградата караше човек да си мисли, че вътрешността на патиото и околността не са отделени с нищо. Можеше да се види, че в къщата няма никого и нищо не се движи, освен усърдните слуги-роботи. Роул изключи портативния си прожектор, защото вече беше достатъчно светло.

Погледът му падна върху металната тъкан на портфейла в ръката на Хорн и сякаш залепна за него.

Изглежда Роул нямаше намерение да отговори на забележката му. Хорн смени темата:

— Май всички останали са долу, в града, а?

— О, да. Мистър Дери старши още не се е върнал. Мисис Лю каза да не я чакаме днес. Старият мистър Хорн заяви, че карнавалът няма да му достави голямо удоволствие. Когато вчера се върна вкъщи, беше в много лошо настроение и мисля, че и днес не е в по-добро.

— А сестра ми?

— О, мис Виа тръгна с група студенти под надзора на братовчедка си, мисис Леадора, и е в безопасност.

— Дявол да го вземе! Изобщо бях забравил. Е, добре, все пак трябва да опитам. Как мислиш, дали в къщата има сто хиляди в брой, а, Роул?

Андроидът го погледна със съмнение.

— Вероятно, мистър Дери. Но до края на карнавала тук може да има само пет или десет хиляди. Впрочем управителят на вашият хотел каза, че имате намерение да напуснете Земята. Ако ми позволите да попитам, истина ли е, или просто не ви е харесало в хотела?

— Най-чиста истина, Роул. Щом успея, ще задействам своя план, ето защо са ми нужни сто хиляди. — Той влезе в къщата. — Донеси ми аперитив и нещо да хапна. Смятам, че преди разговора с дядо ми е необходимо да се подкрепя.