Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (6)

ГЛАВА VI

Обхвана го трескава възбуда, но бързо се изпари и на нейно място дойдоха хладно учудване и храброст. Хорн скочи от леглото и повика обслужващия робот. Нареди му да намери Дорди и да му го изпрати в стаята.

Вече бе взел душ, облече се и с връзката си стегна скъсаното на сакото си, когато синьокожият заместник-управител на хотела почука на вратата и влезе.

— Викал сте ме, мистър Хорн?

— Да. — Дери престана да се гледа в огледалото и се обърна. — Напускам.

— Сигурно сте си намерил по-добро жилище за останалите дни от карнавала?

— Сега не ми е до карнавал. — Хорн произнесе тези думи подчертано натъртено. — Омръзнаха ми хората, участващи в него. Искам да се махна по-далеч от всичко това.

Дорди отново кимна.

— Но карнавалната седмица още не е завършила — напомни му той.

За миг Хорн се взря в него, докато смисълът на думите достигна до съзнанието му.

Разбира се! Карнавалната седмица! През следващите шест дни ще бъде почти невъзможно да замине в друг град. От хората се очакваше да бъдат заети само с наслаждения. Сетне отново се отпусна. Все пак трябва да съществува някакъв начин да разреши този проблем!

— Вероятно може да се уреди някак — вдигна рамене той. — Навярно ще ви заинтересува, че през нощта — или може би сутринта — някой ме извика на дуел и аз го убих.

— И тъй, значи вчера убитите бяха малко — заключи Дорди.

— За Кулин очевидно не.

— Това обяснява много неща — тихо изрече андроидът.

— Той наистина ли ви е казал нещо? Аз се лутам на тъмно — обясни Хорн с почти жалостив глас.

Слугата-робот влезе в стаята с поднос със закуската. Хорн премести стола си по-близо и започна да се храни. Отворил му се беше апетит, който учуди и него самия.

— Е, добре — промърмори с пълна уста. — Какво ще стане, ако вие седнете и ми разкажете какво все пак означават действията на Кулин?

Дорди врътна глава отрицателно.

— Мога единствено да ви предупредя. Това, че сте замесен в убийството на Ларс Талибранд, е само един нещастен случай. Ако се държахте като обикновен среден гражданин и просто бяхте изпълнили минимума на дълга си — да ми съобщите за случилото се и да дадете да се разбере, че не желаете да губите повече време от карнавалната седмица с всичките й удоволствия, тогава навярно щяхте да останете в пълно неведение. Но сега очевидно сте престъпил границата на нещо важно и по този начин сте създал потенциална опасност за опасни хора.

Хорн примига.

— Това звучи като сцена от историческа мелодрама! — възкликна той.

— Мислите ли? Нима не е драматично, че преследват човек от планета на планета и го гонят от места, където славата му е и негова защита, за да го настигнат в края на краищата на Земята и да го убият?

— Струва ми се, че вие знаете много за Ларс Талибранд — изхъмка Хорн. — Откъде ви е известно всичко това?

— Може би си мислите, че обикновеният андроид знае за ставащото в Галактиката повече от вас? Но защо трябва да ми вярвате? Вие сте длъжен да намерите доказателства и да разберете всичко. И ще ги намерите твърде скоро, ако не пожалите труда си и самичък отидете да ги търсите.

— Ще го направя — решително каза Хорн.

Дорди отново разви бурна дейност.

— Ще ви приготвя багажа, за да заминете незабавно, щом успеете да намерите подходящо транспортно средство, мистър Хорн. Надявам се това да стане скоро. Искам да ви пожелая всичко най-хубаво, щом напускате града при тези обстоятелства.

Той кимна и излезе от стаята. Хорн опря лакти от двете страни на подноса със закуската и потъна в размисъл.

* * *

Когато сериозно се зае да търси възможност, за да се върне вкъщи, въодушевлението му започна да се изпарява.

Най-после намери няколко души, които имаха собствени превозни средства, но те бяха твърде заети, за да се затрудняват с толкова незначителен проблем като някакво пътуване по време на карнавала. В отчаянието си Хорн им предложи цена на границата на разумното, но никой, който беше достатъчно богат да има лично превозно средство, не можеше да разбере положението му и не искаше да пожертва един ден и по-голямата част от нощта за предложената от него сума.

Не успя да постигне успех, защото залезът беше близо и хората вече бяха готови да тръгнат за брега на удоволствията, за панаирния площад или в някое кабаре. Хорн мрачно се върна в хотела, проклинайки карнавала и всичко, свързано с него.

У себе си имаше достатъчно пари за развлеченията по време на карнавала, но те бяха твърде малко, дори едва биха стигнали за обикновен билет за кораб от Земята до една от населените планети.

Естествено всички пътнически агенции бяха затворени. Всички обществени средства за съобщения и собственият вертолет на Хорн, с който бе дошъл дотук, се намираха в обществени гаражи, а ще ги отворят на сутринта след карнавала. Но може би тук, в хотела, ще успее да получи голяма сума в брой, с която сутринта ще се опита да постигне нещо, като удвои предишната цена.

С тези намерения изпрати слугата-робот да потърси Дорди. Той вероятно беше тръгнал за насам, защото едва роботът излезе, и андроидът почука на вратата.

— Както виждам, никакъв успех, а? — попита Дорди. — Но за всеки случай още не съм отнесъл багажа ви долу.

Хорн кимна.

— Сега никой не иска нищо друго, освен тези проклети карнавални удоволствия! Човек може да си помисли, че целият свят е спрял движението си!

Значението на последните му думи стигна до съзнанието му едва когато ги произнесе. Той отпусна глава на ръцете си и потъна в размисъл.

— Но това не може да бъде, нали така? Защото все трябва да има някакви служби, които работят и по време на карнавала — водоснабдяването, отоплителната система, обслужването на такситата-кълба, питейните фонтанчета и т.н. Освен това има и полиция. Някой трябва да поддържа това движение. Кой?

— Как мислите — кой? — попита Дорди със следи на умора в гласа си.

Протегна синята си ръка и я сви в юмрук така, че палецът му сочеше гърдите.

— Моля за извинение — произнесе след малко Хорн. — Би трябвало да бъда по-умен и да не задавам смешни въпроси.

— Не бива да се извинявате. В края на краищата ние затова сме тук. Макар роботите да са сигурни до известна степен, ако се отнася до много сложни неща, заемаме се ние.

Хорн седна и посочи на Дорди стол.

— Цигара? — попита събеседника си и му протегна пакета.

Дорди отказа.

— Забранено ни е. Имаме имунитет срещу цигарите и алкохолните напитки.

Хорн кимна.

— Как мислите, не можем ли да помолим някой от вашите да ме закара вкъщи или да ми даде вертолет, или нещо подобно? Ще му заплатя добре.

— Едва ли става въпрос за заплащане. Ние изобщо не бива да имаме никакви пари, това е общоизвестно, така че те нямат никакво значение за нас. Не, парите не играят никаква роля тук.

— Не знам какво друго мога да предложа — смутено изрече Хорн.

Нещо от древната история изплува от паметта му и той попита:

— А какво ще кажеш… Как по-добре да се изразя… Ах, да, за освобождаването… Имам предвид, че бих могъл да предложа голям откуп за вас. Семейството ми е доста богато. Ще се погрижа за това, ако изобщо е възможно, или предложението ми е наивно?

— Именно — потвърди Дорди. — Всеки от нас може да получи свобода едва след смъртта си. Как мислите, какво ще правя аз, ако някой дойде и ми каже: „Дорди, можете да напуснете работа и никога нищо да не правите!“ Учтиво ще му благодаря и ще отклоня великодушното му предложение. Какво друго да правя, освен да се занимавам с работата си? Може би да стоя в безделие в някоя барака за андроиди и през целия си останал живот да чета класическа литература и развлекателни книжки?

Гласът му звучеше скучно, сякаш всичко това имаше за него чисто академичен интерес.

— Кажете, мистър Хорн, какво смятате да правите, за да се доберете до дома?

— Е, аз самият все още не зная точно — честно му отговори Хорн. — Може би ще намеря някого, който ще ме откара, а сетне ще започна издирване. Може да намеря убиеца на Ларс Талибранд и на вашия келнер и тогава той ще бъде изправен пред съда. Макар че всичко това звучи като да е взето от някой старинен роман. Все пак ще се опитам, дори и намеренията ми да звучат смешно. Искам да замина оттук и да разбера какво правят хората там, горе, от другата страна на нашето прекрасно, ясно, чисто синьо небе. Искам да разбера какво трябва да извърши човек, за да получи званието Гражданин на Галактиката.

— Дали по този начин ще постигнете нещо положително?

— Не мога да разбера, докато не узная защо се случи всичко това.

— Да, много важно е да се знае защо е станало — съгласи се Дорди и погледна към тавана. — Доколкото ми е известно, на другите светове не е толкова удобно, както тук, на Земята. Това — първо. Разбира се, и тук не винаги е удобно и приятно, но това изобщо не ви засяга.

— Е, и после какво?

Хорн стана и нервно закрачи напред-назад из стаята.

— Това напълно ме устройва и когато го разкажа на моя старец, убеден съм, че той ще ме нарече глупак и че не знам какво за мен е добре и какво не е. Е, и после какво? Ако в живота все още съществува нещо по-важно, тогава по-добре да си прережа гърлото.

Дорди сякаш спореше сам със себе си наум. След известно време стана, погледна дрехите си и с бързи движения ги оправи.

— Добре, мистър Хорн. Щом това е толкова важно за вас, ще ви помогна да стигнете до дома си още днес през нощта.