Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Slavers of Space [Into the Slave Nebula], 1968 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- sfbg.us
Издание:
Двуръката машина (роботи и фантастика)
Изд. Неохрон, Пловдив, 1994
SF Трилър №24
Превод, съставител: Весела Петрова, Красномир Крачунов
История
- —Корекция
- —Добавяне
ГЛАВА ХХ
Главното здание ярко пламтеше.
Дървеният покрив наполовина бе обхванат от пламъци, димът излизаше от двукрилата врата, през която беше проведена последната отчаяна атака.
В светлината на огъня Братвин обиколи къщата, разпитвайки всички за Хорн.
Най-сетне завърши обиколката си, без да получи отговор. Върна се, паднал духом.
Вероятно този глупак се е опитал да намери Талибранд и са го убили.
Може би…
Силен вик го изтръгна от мрачните му мисли. Обърна се и видя някой да сочи къщата.
От вратата, залитайки и обвит в дим, излезе човек, който носеше нещо на ръце.
Това беше Хорн. Без да приеме ничия помощ, той се спусна по склона и сложи товара си на земята.
— Бих искал някой да се погрижи за нея — изрече с хрипкав от дима и горещината глас. — Тя беше жена на добър човек.
* * *
— Слязох долу, за да я потърся сред групата жени и деца, на които позволиха да си отидат — разказваше Хорн. — Съветник Братвин ми обясни, че нито един криундички слуга не ще се опълчи срещу господаря си. Смятах, че същото се отнася и за членовете на семейството на Талибранд, както и за семействата на слугите. Но явно някой вътре в къщата беше запалил пожара.
Братвин кимна.
— Жената на Ларс.
— Да, Мода Талибранд. Знаех, че мрази девера си и беше права, макар само да предполагаше деянията му. Когато не я открих сред другите жени, аз се убедих, че Талибранд е научил кой е причинил пожара и иска да й отмъсти, затова я е заключил в горящата къща. Така и беше.
Хорн вдигна чашата с бира и отпи огромна глътка.
Съветниците седяха в меките си кресла в залата, ядяха и слушаха. Кимаха одобрително и си разменяха погледи с Братвин.
Лицата им все още изглеждаха изморени, но вече си бяха починали след нощния бой и продължиха заседанието си освежени.
Братвин се изкашля.
— За да ни разбира нашият високоуважаван гост Дери Хорн, предлагам част от обсъжданията да се провежда на английски език! Точка първа: решено е на космодрумите на Криу’н Дич повече да не се разтоварват и товарят тъй наречените андроиди. Освен това в бъдеще гражданите на Криу’н Дич под заплаха от строго наказание не бива да участват в каквато и да било форма в търговията с андроиди. Кой е съгласен?
Всички вдигнаха ръце.
— Точка втора: решено е, че Дери Хорн, гражданин на Земята, получава гражданство и на нашата планета.
Отново всички вдигнаха ръце.
— Точка трета: да се впише в книгата — Джен Талибранд заради престъплението си губи правото на гражданство, както и правото на наследство и на титлата Съветник на честта. Кой е съгласен?
За трети път всички вдигнаха ръце.
— Добре. — Братвин седна. — Въпросът за наследството ще изясним по-късно. Сега ще ви направя едно предложение, Хорн. Какво смятате да правите за синята си кожа? В края на краищата в това се заключаваше първоначалната идея да се различават андроидите от хората както на нашата планета, така и навсякъде. Вие с удоволствие бихте премахнал този цвят, нали?
Хорн смутено погледна синята си кожа.
— Доколкото зная, това е невъзможно.
Братвин бръкна в джоба си и извади сивия портфейл на Ларс Талибранд.
— Като приятел на загиналия Гражданин на Галактиката — намигна той, — мисля, че вие трябва да намерите друг Гражданин на Галактиката, който е готов да ви помогне. Може би знаете, че на Верние живее лекар, който се нарича Гайк и има същата титла като Ларс Талибранд. Ще ви изпратим при него и твърде вероятно е той да знае пътищата и средствата как да победи тази синя зараза.
Той се настани по-удобно и протегна портфейла на Хорн.
— Мисля, господа, че няма никой по-достоен да получи бившия документ за гражданство на Ларс Талибранд, нали?
Във въпросителния му тон се съдържаше констатация. Братвин огледа събралите се. Всички кимнаха одобрително.
— Какво ще стане после?
Хорн стана и закрачи назад-напред.
— Не зная. Трябва да се погрижим тази търговия да престане. Може би ще е достатъчно да забраним на търговците да използват космодрумите. А ако е недостатъчно… е, ще говорим по-късно.
— Правилно. Може би е по-добре да отидете в работния ми кабинет?
Малко смутен, Хорн се подчини. Когато влезе в малката стая, зад гърба си чу смеха на хората.
Мода Талибранд стана от стола, за да го поздрави.
Беше снела траурното облекло и носеше простичка бяла рокля, която беше обикновената дреха на жените на Криу’н Дич. По лицето й се четеше странна смесица от радост и печал.
Дълго мълчаха.
Най-сетне тя заговори с такъв тон, като че ли продължаваха току-що прекъснат разговор.
— Както знаете, винаги съм вярвала, че няма по-добър човек от моя мъж. Изглеждаше ми такъв в сравнение със своя брат. Но сега съм убедена, че в Галактиката има още един човек като Ларс, и аз го срещнах. А там, където има двама, би трябвало да има още много такива.
В гърлото на Хорн внезапно се надигна буца, той не можеше да приказва.
Мислеше за рижия човек, когото видя убит в хотелската стая на Земята.
* * *
Решението бе обявено.
Обясниха на Шембо новите наредби за търговията с андроиди и му съобщиха, че за в бъдеще ще се наложи да се откаже от нея, колкото и да е печеливша.
Той се усмихна и вдигна рамене.
— Търговия ще има. — Мислено вече търсеше замяна. — Ако не с това, то с друго.
Решението достигна и планетата, където корабите кацаха до бурното солено море. Внезапно тук повя леден вятър.
Но на Ърсуърлд, Верние, Лигос и на други светове то беше като слънчев лъч, пробил буреносните облаци.
По-късно така стана и на другите светове, чиито названия не бяха известни на повечето хора.
Съобщиха и на Диз и той каза:
— Никога сериозно не съм вярвал, че ще успее да направи това.
Диз се отказа от мечтата си да стане капитан на собствен кораб и обмисли дали не може да си намери такава работа, чрез която да изкупи неволното си участие в търговията с роби.
Решението стана известно и на Земята и Дери Хорн старши каза намръщено на баща си:
— Това сукалче, синът ми, наистина е извършил нещо забележително там, извън границите!
— Освен всичко друго той развали хубавия бизнес на някои хора — измърмори баща му, четейки съобщението, че Верние, Ърсуърлд и Лигос са последвали примера на Криу’н Дич и са затворили космодрумите си за търговията с андроиди.
Сетне мълчаливо погледнаха Роул, слугата им.
Дали той знаеше?
Разбира се, решението много бързо се разпространи сред андроидите, много по-бързо, отколкото официалното му признаване.
Нали андроидите работеха като разсилни!
След като решението стана известно на Земята, шофьорът на един боклукчийски камион, който служеше за връзка между Дорди и Бърл, им го съобщи.
В работната му зона се намираше и хотелът, където беше убит Ларс Талибранд. Освен това той живееше в една барака с Бърл.
Именно той донесе в хотела съобщение от Бърл за Дорди.
— Какво ще кажеш, а? Никога не съм мислил, че този толкова хилав на вид младеж ще победи. Какво мислиш да правиш, ако решението бъде прието и тук и задълженията, които ни задържат, изчезнат? Отначало аз…
Последва дълъг низ буйни фантазии.
След като го изслуша, Дорди се усмихна и му отговори. Това беше резултат от дълги размишления.
— Най-добре е да предложим да дадат на Дери Хорн званието Гражданин на Галактиката!