Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (19)

ГЛАВА ХIХ

Събраха се двадесет членове на Съвета на честта.

Двама от тях бяха много стари, двама — твърде млади, а останалите бяха малко по-възрастни или малко по-млади от Братвин.

В залата за аудиенции бе разположена голяма маса, пред всяко място бяха поставени писалка, хартия и купчина напечатани листове.

Половин час след разсъмване един след друг се събраха всички.

Живеещите наблизо се прозяваха и протягаха в колите си, с които бяха пристигнали през нощта. А които живееха далеч и за пътуването им бяха необходими до три дни, гостуваха на Братвин и цялата нощ спаха, затова бяха свежи и спокойни.

Братвин поздравяваше членовете, когато влизаха в залата и се приближаваха до огъня, за да се сгреят или да си вземат нещо за ядене от наредените там чинии и купи. Бъчва кисела криундичка бира чакаше да я отворят след заседанието.

Джен Талибранд дойде последен, Братвин вече беше заел мястото си начело на масата.

Талибранд надуто спря пред залата колата си, произведена на Земята, излезе от нея, влезе в помещението и отправи към присъстващите величествен жест. Беше добре облечен, грижливо избръснат и силно напарфюмиран.

Само тъмните кръгове под очите му издаваха, че изминалите седмици е живял в страх от разобличаване.

Зае мястото си до масата и промърмори поздрав към останалите. После погледна Братвин с очакване.

Очите на двамата мъже за миг се срещнаха, сетне Братвин погледна книжата пред себе си.

— Днес ние, Съветът на честта на този свят, се събрахме тук, за да чуем как е нашият народ, с какво се занимава, как живее и дали справедливостта тържествува, как нараства благосъстоянието му, цари ли на Криу’н Дич мир. Къде бизнесът не върви и животът замира, справедливостта се погазва, къде няма благосъстояние, къде мирът е крехък и всеки момент ще избухне война. Събрахме се да изясним всичко това и да установим ред, доколкото е по нашите сили. Аз, Братвин, съм тук и имам намерение да изпълня задълженията си на член на Съвета така, както ми повелява дългът.

Той погледна седящия отляво и тази фраза се понесе от човек на човек. Очите му следваха произнесените думи и дълго се задържаха ту на едно, ту на друго лице.

— Аз, Талибранд, съм тук, за да изпълня задълженията си на член на Съвета така, както ми повелява дългът.

В думите му нямаше ли известно безсрамие?

Братвин отклони поглед. Сетне погледна книжата пред себе си и почувства, че сърцето му заби по-силно, когато вдигна най-горния лист. Облиза устни, преди да заговори.

— Говоря открито тук, на този Съвет, и обвинявам един от неговите членове на име Джен Талибранд от семейство Талибранд. Твърдя, че той е сред нас не по право, а зае мястото със сила и не смята, че е отговорен за извършеното от него престъпление.

Постепенно членовете на Съвета започнаха да схващат какво каза Братвин и се втренчиха в него, отворили уста от изумление.

Самият Талибранд побеля като тебешир, но на лицето му не трепна нито един мускул.

Досега Братвин говореше много тихо, ала внезапно гласът му се извиси и стана рязък:

— Обвинявам Джен Талибранд, първо, че заедно с други граждани на нашата планета се е законспирирал, за да отвлича хора, които са продавали като роби и са получавали огромни суми за тях. Второ, заедно с други граждани на нашата планета се е законспирирал, за да извърши убийство на брат си Ларс Талибранд, който носи званието Гражданин на Галактиката. Трето, той лично е отговорен за отвличането на един човек на име Дери Хорн, гражданин на планетата Земя, и го е продал като роб.

Братвин беше принуден отново да оближе устните си, обръщайки листа. Сега гледаше право в Джен Талибранд.

— Джен Талибранд, как ще отговорите на обвинението?

Невярващи, всички очи се обърнаха към него, но той не забеляза това. Внезапно се изправи и се взря в нещо зад Братвин.

Другите членове на Съвета проследиха погледа му и видяха синьокож андроид, който бавно прекрачи прага на вратата към работния кабинет на Братвин.

Андроидът с черна брада и заплашителен поглед вдигна ръка и я насочи към Джен Талибранд. Нервите му не издържаха. Силно издишвайки въздух, той се обърна на токове и избяга от залата.

— Задръжте го! — завикаха хората.

Но беше късно. Преди някой да успее да стигне до вратата, той вече отпраши с автомобила си.

В залата ехтяха гласове, Братвин издаваше заповеди и приканваше всички да пазят тишина.

— Сигурно се е върнал в имението си. По-късно ще го последваме, ако вие, които чухте обвинението, сте съгласни, че той е отговорен за това. Тук присъства един андроид, който не е андроид, а е човек. Това е Дери Хорн, за когото вече чухте. Той може да ви каже, че изобщо не е андроид.

Братвин погледна Хорн, който заговори по английски.

Разказа им какво е станало, но без да се впуска в подробности.

Най-старият член на Съвета, който дори не размърда старческия си мозък, за да догони Талибранд и да му попречи да избяга, каза, че отначало трябва да се изслушат свидетелите.

Така с помощта на Братвин, който превеждаше за неразбиращите английски, Хорн изгради ковчега за Джен Талибранд.

* * *

Стигнаха имението на Талибранд и откриха, че вратите са заключени. Дори заплахата от страна на Съвета на честта не предизвика отговор на искането да им отворят.

Може би щяха да се върнат и да произнесат присъда над Талибранд на заседание на Съвета, но внезапно по тях откриха огън.

Безспорно куршумът беше предназначен за Хорн, ала попадна в най-стария член на Съвета. След това вината на Джен Талибранд беше призната без никакви дискусии.

Като разбра, че съдбата се е обърнала срещу него, Джен заповяда на хората си да стрелят.

Съветът отстъпи, за да извика слугите и да обсади имението.

Преди настъпването на тъмнината обсъдиха всичко, на много места разкъсаха оградата от бодлива тел и изпратиха едно отделение на космодрума, за да заблудят обсадените.

Братвин беше учтив с Хорн, но го молеше да се държи отзад.

— Ще забележат синята ви кожа дори в тъмнината и освен това вие направихте за нас напълно достатъчно, тъй че сега няма просто да гледаме как ви обстрелват. Пък и това си е наша работа. Съществува фактът, че Джен Талибранд е участвал в тази престъпна търговия и че е убил брат си, но има много повече факти, че е причинил голяма вреда на Съвета на честта, и ние трябва да премахнем тази вреда.

В гората, собственост на Талибранд, се чуваше пукот на съчки, понякога се носеха викове. Сред клоните сякаш се движеха тъмни сенки. От време на време те се сливаха ведно и се чуваха пъшкане и проклятия — завързваше се ръкопашен бой.

Напредваха обаче бавно. Имението на Талибранд беше същинска крепост.

Единственото предимство на нападащите бе, че мнозина бяха посещавали къщата и много добре познаваха плана на имението.

Нощта бавно падаше.

Постепенно защитниците бяха изтласкани до къщата. Братвин заповяда да се окопаят.

— Можем да превземем къщата само с бомби — изрече той замислено. — Другата възможност е продължителната обсада. Но сега, през това време на годината, по-голямата част от реколтата вече е в складовете им, значи не ги грози гладна смърт. Дявол да го вземе, какво правите тук, Хорн?

Той вече беше вдигнал пушката, когато позна приближаващия отзад човек.

— Май стана по-спокойно. Мисля, че не бихте искал да не присъствам на завършването на делото, нали?

Хорн изрече това с подчертано извиняващ се тон.

— Трябва още дълго да чакаме — отговори тихо Братвин.

Обърна се и погледна къщата, простряла се пред него в тъмнината.

Понякога на някого от защитниците се струваше, че вижда някакво движение, и от тъмните отверстия на прозорците прозвучаваха изстрели.

— Разбира се, това е само въпрос на време — измърмори Братвин, — но трябва да бъдем търпеливи.

— Нима? — тихо попита Хорн. — Погледнете!

Отначало Братвин не разбра какво имаше предвид Дери, но после видя пламъците, които се издигаха от един хамбар.

— Огънят е запален вътре в къщата — недоверчиво констатира той. — Може би ще ги изгони навън. Вятърът се засилва. Но кой ли го е направил?

— Някой слуга на Джен Талибранд, който му има зъб.

Братвин поклати глава.

— Не, криундичанците винаги остават верни на господаря си.

Който и да го бе направил, огънят обхвана хамбара и се прехвърли към другите постройки.

Изстрелите вече звучаха само от главната част на сградата, защото защитниците не можеха да понасят задушливия дим.

Когато видяха пожара, нападащите тържествуващо завикаха.

— Позор! — мрачно изрече Братвин. — Та това е най-старата сграда на Криу’н Дич! Ако все пак издържи, тя ще стане паметник на позора на семейство Талибранд.

Колко дълго ще се задържат?

Кълба пушек се издигаха нагоре, цялата къща сякаш се превърна в гигантска камина.

Покривът на хамбара, в който започна пожарът, вече се срути и пламъците лумнаха нагоре, лижейки почернелите от дима стени.

След известно време вратата се отвори и група жени и деца излязоха навън, размахвайки бяло знаме. Нападащите им позволиха безпрепятствено да стигнат до полето, а сетне да заминат.

Братвин потърси с поглед Хорн и беше учуден, че си е отишъл. Вдигна рамене и заповяда на хората си да настъпят и да завземат все още отворената врата на залата.

Безспорно тя беше отворена, защото Талибранд искаше да направи последен отчаян опит да продаде живота си колкото се може по-скъпо.

Да, всичко стана точно така. Схватката беше внезапна.

Нападащите излязоха от укритията си, размахвайки мечове, защото в близък бой не можеха да използват огнестрелни оръжия.

На Братвин внезапно му дойде идея. Може би Хорн е поискал да знае какво става в къщата? Или иска да се опита лично да си разчисти сметките с Талибранд?

Ругаейки, Братвин измъкна меча си и се хвърли в битката.

На поляната пред отворената врата се сражаваше Джен Талибранд. Лицето му беше бледо, но спокойно, нападенията му бяха точни и смъртоносни.

На негова страна се биеха двама слуги.

Братвин скочи напред и извика:

— Това съм аз, Братвин!

Заедно с последните си думи той отблъсна настрана единия от слугите, за да си освободи място за действие с меча, сетне удари Талибранд.

Братвин погледна пронизания и си помисли: „Какво направих! Та аз дойдох да видя дали Хорн не е тук, а не да убивам Талибранд!“

Когато слугите се събраха около него и започнаха да го поздравяват с победата, той попита къде е Хорн.

Никой не знаеше.