Джон Брънър
Търговци на роби в космоса (8)

ГЛАВА VIII

Хорн ядеше сам на дългата маса, протегнала се от единия до другия край на салона за хранене. Едната от стените му беше съвсем прозрачна и оттам се виждаше патиото. По другата непрекъснато се преливаха светлинни ефекти с различни цветове и променящ се рисунък. На третата имаше витрина, пълна с хелий против разпадане, и в нея висеше килим на повече от хиляда години.

Дери едва беше приключил с яденето и вадеше цигара, когато в салона влязоха Виа и Леадора, съпроводени от тълпа викащи и вдигащи шум млади хора. Роул вървеше след тях.

Като видя брат си, Виа се хвърли към него с вик:

— Дери, това си ти! Ти си виновен, че изгубих баса!

— Какъв бас? — учуди се Хорн.

— Хванах се на бас със Семпидж: толкова ще ти хареса карнавалът, че ще се върнеш вкъщи, защото е много по-приятно да прекараш времето си с хора, които познаваш. И така, ти се върна. Значи той излезе прав, нали?

— Остави ме на мира с глупавия си бас! — Хорн стана. — Върнах се не заради карнавала. И той, и всичко, свързано с него, повече не ме интересува. Ще поискам от дядо сто хиляди, за да замина за Нюхолм или някъде още по-далеч. За начало и това е достатъчно.

— Къде е Нюхолм? — малко неуверено попита Виа. — Далеч ли е?

— Доста далеч е от Земята, но не чак толкова! — сърдито й отговори Хорн.

Всички впериха очи в него. Юноша на осемнадесетина години излезе напред и се приближи до него. Хорн го погледна с безразличие. Едва чуваше как Виа му обяснява, че това е самият Семпидж, с когото се е хванала на бас.

— Ако съм ви разбрал правилно, вие искате да напуснете Земята? — настойчиво попита Семпидж.

Хорн кимна.

— Защо? Имам предвид насред карнавала? Много странно е, че точно сега ви е обхванал пионерски дух.

— Просто всичко ми писна — грубо му отговори Хорн.

Някой хвърли възглавница от другия ъгъл, обаче не улучи Семпидж, в когото очевидно се целеше, а попадна право в лицето на Хорн. Мигновено избухна горещ бой с възглавници, гарниран с взривове смях и припадъци от фалшив страх. Хорн изгуби равновесие и падна тежко на пода.

— Какво значи всичко това, дявол да го вземе! Роул, изхвърлете оттук тази банда побойници! Стига толкова!

Надвисна мълчание, сякаш нощ върху лишена от атмосфера планета. Младежите поставиха възглавниците на мястото им и срамежливо промърмориха:

— Добро утро, сър.

Сетне побързаха да изчезнат, а заедно с тях Виа и Семпидж.

На вратата стоеше дядото, старият мистър Хорн.

Преди да влезе, той ги огледа и се намръщи.

— Роул, питие! — заповяда на майордома.

Роул се подчини. Чак когато сядаше бавничко, старецът забеляза внука си, който едва се вдигаше от пода.

— Дери! Какво правиш тук, дявол да го вземе? Мислех, че нашата компания не е достатъчно добра за теб по време на годишния карнавал. Нима си променил мнението си?

Обикновено в присъствие на дядо си Хорн се държеше вежливо, но сега се оказа в такова положение, че се радваше да приеме помощ дори от дявола. Със същия суров тон, с който беше зададен въпросът, той отговори:

— Стигнах до заключението, че такава компания наистина не ми подхожда. Дойдох тук, за да помоля за сто хиляди от своето наследство, защото искам да напусна Земята.

Дядо му недоверчиво се наведе напред.

Роул се приближи с поднос, върху който се кипреше богат избор от напитки, но старецът нетърпеливо го отпрати с ръка.

— Ей, момче, ти или си си изгубил ума, или… А, сега разбирам!

Той се изхили и се изправи.

— Какво представлява момичето? Трябва да си полудял, за да се решиш на такава самоубийствена постъпка.

— Няма никакво момиче! — грубо отговори Хорн. — Просто се изморих от карнавала, от Земята и освен това там, навън, трябва да свърша нещо.

Деветдесетте години на дядо му винаги потискаха Хорн. Старецът често се възползваше от това обстоятелство, за да взема внука си под свое покровителство. Сега потупа възглавницата до себе си, канейки Дери да седне.

— Ела и седни, Дери. Никой не може да твърди, че нямам време да се занимавам с проблемите на семейството си.

Хорн поклати глава и остана прав.

Дядо му вдигна рамене.

— Е, добре. И така, сега можем да обсъдим заминаването ти от Земята. Ти си извършил някакво тежко престъпление, нали?

— През последната нощ убих човек, офицер от полицията — започна Дери.

Дядо му скочи.

— Това не ми звучи особено добре. Така си и помислих: зад намерението ти се крие нещо. Но дори офицер от полицията не е толкова страшно. Как стана?

— Той ме извика на дуел и ме принуди да се бия с него.

— Ти си убил предизвикалия те по всички правила? Дявол да го вземе, младежо! Та това е карнавал! Затова изобщо нищо не могат да ти направят. Нима не го разбираш?

Старецът мислено отново затвори портфейла си.

Отвън се разнесе звук на кацащ вертолет. Дядото обърна глава.

— Роул, къде ми е питието, което ти поръчах? Ах, да, ето го къде е. Чий е този вертолет?

— На мистър Дери старши, сър. Във всеки случай от същия тип.

— Добре, а сега ме чуй, младежо. Ти ще изпиеш една чашка и ще останеш тук, докато баща ти се върне, а ние ще видим как да избием от главата ти налудничавата ти идея.

В стаята влезе баща му, пиян като морков, едва се държеше на крака. Старецът сърдито замърмори и отпрати Роул да донесе лекарство срещу алкохол. Дери Хорн старши слабо протестира. Дядото го настани в креслото, сякаш онзи беше малко момче.

— А сега се помъчи главата ти да се избистри колкото се може по-бързо. Май не си представяш размерите на отговорността ти! Тук седи един млад човек и главата му е пълна с налудничави планове. Иска да напусне Земята, а ти си се натряскал като талпа!

Това достигна до съзнанието на Дери Хорн старши.

— Какво иска? — Обърна се към сина си. — Какви планове има?

— Ето така вече е по-добре — рязко каза старецът. — Сега, момчето ми, ти ще ни разкажеш всичко, а ние ще видим.

Хорн се подчини. Нямаше такова намерение, но не искаше да получи парите и да тръгне, като остави останалите членове на семейството да се чудят дали са постъпили правилно и защо той е постъпил така. Събитията, довели го до това решение, ясно изплуваха пред мисления му взор и толкова силно му влияеха, че просто не можеше да разказва историята така, както се беше развила.

Когато Дери свърши, се възцари мълчание. Той напразно търсеше по лицата на слушателите си признаци на разбиране. Дори погледна Роул, който стоеше най-отзад, но андроидът се криеше в сянката и по чертите му не можеше да се прочете за какво мисли.

— И така, заради това, че си видял някакъв мъж от друга планета, който е позволил да го убият по време на карнавала — най-сетне обобщи баща му, — ти искаш да пренебрегнеш задълженията си към своето семейство и да заминеш за чужд свят, където вероятно ще завършиш като прост фермер, заровен в кал и изпражнения.

— Задължения към семейството! — избухна Хорн. — От устата ти това звучи много добре! Още не съм виждал да правиш нещо друго, освен да стоварваш собствените си задължения върху плещите на дядо.

— Ти прекаляваш! Сега ще те напляскам! — отвърна баща му, почервенял от яд.

— Седни, Дери! — заповяда старецът, когато Дери Хорн старши понечи да стане и да изпълни заканата си. — Тази работа търпи отлагане. Смятам, че ние трябва да предприемем нещо срещу този андроид от хотела, който е натъпкал в главата на сина ти идеята, че е попаднал в опасно положение заради намесата си в убийството на човека от друг свят. Ще се погрижим за него!

— Ти няма да направиш това! Омръзна ми да се крия зад парите ви! — прекъсна го Хорн.

Старецът му метна гневен поглед.

— Според мен си убеден, че вече си достатъчно възрастен и независим, нали? Добре! И има смелост да дойдеш и да ми поискаш сто хиляди, а? Тази сума е пет пъти по-голяма, отколкото е необходимо да се оправи работата, без да се напуска Земята.

— Добре, де — уморено отвърна Хорн. — Няма да говорим повече. Струва ми се, че имам достатъчно пари да си купя билет до Нюхолм. И ако в мен е останало нещо, достойно за уважение, аз ще тръгна, а ако не — е, не е чак толкова лошо. Тогава значи животът ми няма никакъв смисъл.

— Татко — нервно дръпна стареца за ръкава Дери старши, без да сваля поглед от сина си. — Мисля, че той говори съвсем сериозно.

— Значи най-сетне това стигна до мозъка ти през дебелия ти череп, а? — изсъска старият Хорн.

— Как смееш да разговаряш така с мен? Ти смяташ всичките тези мечти за пътешествие и получаване на званието Гражданин на Галактиката и тем подобни за сериозни, но от мен не можеш да очакваш това. Ако имаше достатъчно мозък, нямаше да си пъхаш носа, където не трябва, заради този безполезен андроид!

— През последните двадесет и четири часа срещнах доста андроиди, които бяха много по-добри от хората, например като тебе! Дявол да го вземе! Поне те се занимават с полезен труд!

Последва дълго ледено мълчание. Най-сетне то бе прекъснато от шумоленето на банкноти, които дядо му броеше.

— Щом си против нас, младежо, мисля, че наистина ще бъде по-добре колкото се може по-скоро да напуснеш Земята. — Лицето на дядо му сякаш се бе вкаменило. — Смяташ, че трудът на андроидите е по-полезен от моя или на баща ти, ето защо ще те принудя да изпълняваш работата на андроид. В момента във Фаравай Филд се подготвя за излитане кораб, натоварен с роботи. Той е от Нюхолм и екипажът му не участва в карнавала. Имах намерение да изпратя като придружител андроид, но вместо него ще отидеш ти. Не ме прекъсвай! — изрева той на внука си, който понечи да протестира. — Мой потомък, който иска да общува с андроиди вместо със себеподобните си — това е твърде отвратително, за да остана спокоен!

Той протегна на Хорн пачка банкноти.

— Това е заплащането ти за рейса. Тук са двадесет хиляди. При това съм много великодушен. Андроидът щеше да ми струва само храната, пиенето и облеклото. Ако ти са нужни повече от двадесет хиляди, всичко зависи от теб! Ще се погрижа да ти откажат връщане на Земята, дори и да имаш два пъти повече пари, отколкото сега. Трябват ли ти повече или не?

Учудвайки се на спокойствието си, Хорн взе парите и внимателно ги преброи.

Отделяйки деветнадесет хиляди, протегна останалите на дядо си.

— Това са за храната, пиенето и облеклото, които ще ми са необходими — добави с глас, в който прозвуча дълбока обида.

Дядо му стана, лицето му беше червено. Посочи вратата.

— Вън! — викна обидено. — Вън и повече не се връщай!

После се врътна на токовете си и изхвърча от стаята.